Вторник,

Детство мое

От: Администратор -
3553
Детство мое
A
A
A

Буйни нрави, съчетани с безгрижие, купон и здраво учене. Това са 12-те години в училище, които човек често оценява едва след като са приключили. Абитуриентите, които броят с викове дванадесетте години и празнуват края им, после искат да броят наопаки и да върнат времето назад. Защото приключенията в школото са винаги най-забавните и най-запомнящи се. Като тези истории, случили се на известните, но пък и на всеки друг.

Почупих кабинета по биология

Христо Горилата, секретар на мотоциклетната асоциация

Никога няма да забравя една случка, заради която стана страшен панаир. Много мразех предмета биология и съответно даскалката, която много ме тормозеше, защото бях по-буйно дете и хич не ми беше до нейните трилобити, микроби и всякакви други глупости. Една вечер отидох в даскалото и изкъртих една от малките входни врати на двора и я хвърлих през джама - директно в кабинета по биология. Да, ама някой ме видял и ме натопил и стой, та гледай. Свикаха родителско-учителска среща, дойдоха някакви от ОК на БКП и бях изправен едва ли не на стената на позора. Четоха страхотно конско - бил съм с антисоциално, прозападно и не знам какво си още поведение. За малко да ме изключат, ама се отървах само с порицание.

Не ми обръщаха внимание

Юлияна Дончева, ТВ водещ

Като дете ме приеха в спортно училище с художествена гимнастика, но още на първата тренировка паднах лошо и си счупих дясната ръка. От тогава вече пиша и с лявата, но след като стана това, ме върнаха обратно в първото ми училище. Там имаше железен ред, униформи, въобще "Стената". На момчетата им намаляваха поведението за щяло и не щяло. Иначе тогава аз бях сред най-семплите в класа, съучениците почти не ми обръщаха внимание и в общи линии не ме сваляха. После минаха години и сега, когато се съберем пак, нещата са вече доста променени, но този си период няма да забравя никога.

В балетното бяха примерна

Ангелина Гаврилова, прима на "Арабеск"

Никога не съм била лошо момиче и наистина си бях примерна. Но и когато си в балетното училище, нямаш никаква полза да бягаш от час, защото губиш форма. Като ученици всички внимавахме много, защото разбирахме, че това е добро за самите нас. Наваксахме си после, но всичко беше с мярка. Първото ми бягство от час беше чак когато станахме XII клас. Тогава обаче на стълбите се засякохме с учителката и тя ни попита: "Деца, къде отивате? Ами, бягаме от час, госпожо!" А тя ни вика: "Е, добре, защо тогава не ме предупредихте да не се разкарвам...?" За мен 15 септември ще е двоен празник, защото дъщеря ми ще е в първи клас, а аз пак ще се върна в балетното училище, но този път - като преподавател.

Изпуснах хубави момичета

Ивайло Габровски, колоездач, петкратен победител в обиколката на България

Бях си един малък гамен, бележникът ми беше непрекъснато пълен със забележки. Като по-буйно момче бях всепризнат като най-добрия спортист в училището. В началото ходех пеша до даскалото, но после нещата се промениха. Докато другите отиваха по разни кръжоци, аз непрекъснато въртях педалите - зверски и адски упорито. Лека-полека и се пооткъснах от даскалото, защото заложих на спорта още тогава. Съучениците ми го разбраха, но съученичките - почти никак. Около мен беше пълно с готини мацки, ама пусто, не знаех как... Де да можеха да се върнат пак тези години, защото вече знам как да подходя към жените...!

Изгорихме дневника

Ивайло Крайчовски, музикант

Спомням си как в гимназията с едни бойни другари свихме дневника и го изгорихме тържествено върху покрива на физкултурния салон. Той беше пълен с двойки и забележки и мислехме, че сме се отървали, но не знаехме една много важна подробност. А тя е, че всеки даскал си имал личен бележник и всичките ни двойки пак ги нанесоха в новия дневник. Почна едно разследване, ама ние бяхме като комунист на разпит - никой никого не предаде. И чак сега си признавам публично, че аз бях един от тях и нека ми простят даскалите, нищо лично. Иначе за съученичките - ходех непрекъснато да ги гоня и да ги целувам и много често успявах. Но пък тогава и до там си останах - на ниво целувки.

Бях руса и ме скубеха

Мирослава Янова, социолог

Моята бяла кордела още си я гледам от една черно-бяла снимка, когато бях първи клас. Случи се така, че в родната ми Варна живеехме в граничен квартал с ромчета. Баща ми ме научи да чета и да пиша още докато бях 5-6-годишна и когато отидох на училище, в началото хич не ми беше интересно. Те почваха от "а" и "б", а на мен ми даваха сама да си чета приказки и дори и по-сериозни книжки. Понеже съм си руса по рождение, особено ромчетата ми скубеха косата и ме бутаха, за да им обърна внимание. Аз обаче си имах нещо като гадже още в пети клас. Това бяха невинни неща и наистина ми е мило за тях и до днес.

Пропуснах 15-и заради мач

Антони Здравков, шеф на футболната академия на "Левски"

Мисля, че бях пети или шести клас, когато 15 септември съвпадна с мач на децата на "Левски", където тренирах тогава. И без да ми мигне окото, вместо да отида на откриването на учебната година, играх мач. Бихме! После обаче ми четоха двойно конско - и от училището, и от "Левски". Но не съжалявам за нищо, защото човек трябва да следва сърцето си, а моето е синьо. Желая успешна учебна година на всички деца. И само "Левски"!

Избихме се заради 5 мацки

Богдан Томов, певец

Навремето учех в Механотехникума и там по обясними причини бяхме почти само момчета. Имаше само пет момичета и щяхме да се избием заради тях. Този техникум едва го избутах, а после в Консерваторията бях отличник. Иначе в училище много обичахме "дървените ваканции". Спомням си как тогава играехме футбол на двора, а зам.-директорката крещеше от прозореца - "Веднага се прибирайте, има грип". Но ние не спирахме... Когато дойде време за абитуриентския бал, вече беше въпрос на чест за всяко момче да е с дълга коса и правехме какви ли не чудеса. Сутрин ни строяваха в двора в 7,45 и минавахме през комисия на входа като на преглед за въшки. Ние се изхитрихме и започнахме да ходим в 7,30, ама го заключиха. Що лимонада си мазах по главата тогава, направо не ми се мисли, но накрая всичко завърши с много усмивки и нещо като извинение от страна на шефката.

Бях безгрижна, обожавах лагерите

Боряна Братоева, актриса

Аз съм си морско момиче и като варненка почти не си тръгвах от плажа заедно със съучениците. Иначе си бях добро момиче в клас, не съм била хулиганка никога. Много обаче обичах да ходя на лагери и там се отпусках повече, но пак в рамките на мярката; пък и нас беше доста строгичко, защото учех в математическа гимназия. Въобще този ми период мина много безгрижно и готино. Разбира се, и аз имах своите любовни трепети, но пък кой ли ги е нямал в онези слънчеви години.

Полудях по джагите

Цонко Цонев, кмет на Каварна

В общи линии си бях прилежен ученик, но с още няколко приятели много залитахме по джагите и това замалко да ми изяде главата. Учех в математическата гимназия в Добрич, а там наблизо имаше един клуб именно с джаги и флипери - с топ не можеше да ни изкараш от там. Непрекъснато закъснявахме за час, непрекъснато ни мъмреха и наказваха, но това беше положението. Иначе по повод новата учебната година вече казах - тя ще бъде открита с парчетата на ACDC - Thunderstruck и Touch too much.


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички