* Вдигане на ДДС ще даде бърз ефект, за да сме готови за теста за еврозоната през април
* По-високите лихви ще охладят икономиката, фискалната и монетарната политики трябва да се движат в една посока, казва Любомир Дацов пред "Стандарт"
- Няколко партии напират да се внася нов бюджет от служебното правителство. Какво е мнението Ви като член на Националния фискален съвет и един от малкото експерти, които наистина знаят как се прави бюджет?
- Не говоря от името на Фискалния съвет, макар че има единомислие и от Фискалния съвет, и от БНБ и частично от Министерството на финансите /МФ/, което е разбираемо с оглед на политически натиск върху него. Това не се е случвало много отдавна. Това единомислие е, че фискалната политика и монетарната политики трябва да се движат в една посока.
Сегашната ситуация е почти същата като в началото на 80-те години в САЩ. Да си припомним политиката на Пол Волкър, който тогава беше гуверньор на Федералния резерв. САЩ разбраха, че много висока инфлация и експанзионистична фискална политика не водят до нищо добро. Да не се връщаме и към 1996 г. в България.
Посоката е много ясна - трябва да има фискално затягане, фискална консолидация - свиване на дефицитите или изобщо на баланса. Това е еднозначно. МФ трябва да подкрепи усилията на Европейската централна банка /ЕЦБ/ и на БНБ, защото те се движат в синхрон.
Сигналите, които се излъчват от партиите, настояващи да се вкара бюджет в парламента, са, че искат да харчат повече. МФ казва, че поради вече взетите политически решения и това, което се случи през последната година и половина, ние през 2023 г. ще излезем от всякакви рамки. Независимо кой как си играе с цифрите, в края на краищата ще бъдем принудени от ЕК да влезем в ограничението от 3% дефицит или в процедура за свръхдефицит.
В случая МФ прави две неща - реагира адекватно на политическата обстановка в страната и страховете, които всички нормални хора имаме от решенията през предходните години и едновременно с това, макар и недостатъчно, прави някакви стъпки в посока на фискално затягане и овладяване на инфлацията. Изпълнението на бюджета се движи около нулата. Но през октомври, когато влязоха в пълна сила взетите от предходното правителство решения, виждаме рязко нарастване на разходите, съответно и дефицитът започва да нараства. Освен това през октомври бюджетните приходи спаднаха много рязко. Ръстът на приходите спрямо миналата година за последния месец е едва 6,3%. При предходните месеци той бе традиционно около 15%.
Според мен ефектите на свиване на икономическата активност започват да се усещат. Но не можем да правим изводи, защото може да е нещо специфично, ще трябва да изчакаме и този месец, за да видим дали това е тенденция. България е от 10-те държави сред 31, включително Великобритания, Норвегия и Исландия, които при големия икономически растеж миналата година и относително добрия през тази, не подобряват баланса си. При ръст 7,6% за миналата година, ние имаме близо 4% дефицит.
Към средата на тази годината, 27% от БВП е превишението на Норвегия за второ тримесечие (но там е много специфично). Швеция, Дания и Гърция са също в групата с положителни баланси, между 2-5.6% от БВП. Данните са на Евростат. България за първото тримесечие на начислена база има 3,5% дефицит и около 1,5% за второто тримесечие. А при тези показатели от 3-4 % растеж за деветмесечието ние трябва да имаме превишение /т.нар. излишъци/.
МФ изнесе базов бюджет с 11 млрд. лева дефицит за 2023 г., и то без да се прави политика. Трябва да се влезе в нормални рамки.
- Само популизъм ли е това постоянно говорене за повече харчене или има и друг модел, друга философия, която използват някои от политиците? Или се равняваме по гърците - ние ще харчим, пък каквото ще да става?
- Гърците влязоха в спирала, от която трудно се излиза, но те се променят и икономиката им е в доста добро състояние, особено с възстановяване на туризма. Въпреки спадовете и грешните политически решения в миналото, които са вътрешни, а не международни. В тази обстановка изглежда Гърция има по-адекватно макроикономическо поведение от нас.
- Кой е най-лошият сценарий, ако не се вземат адекватни мерки за овладяване на инфлацията?
- Неадекватността на политиката може да доведе до това, че инфлацията в България ще продължи да тлее много по-дълго време, отколкото в останалите страни. В момента повтаряме сценария от 2010 до 2013 г. След 2009 г. обстановката у нас бе започнала да се стабилизира благодарение на действията на предходното правителство /на Сергей Станишев - б.ред./. И тогава заради тотално сгрешената финансова политика на следващия финансов министър /б.ред. Симеон Дянков/, ние 3 г. още излизахме от кризата. Причината бе, че през 2010 г. всичко бе объркано като посока и действие. Същото се прави в момента.
Макар че служебното правителство действа много адекватно, то не може да промени посоката, тъй като няма тези правомощия. Няма как да сложи на масата нови политики и решения. Но например това, което направи МФ с акцизите, е изключително правилно. Вдигането им трябваше да стане отдавна, но беше отложено. Но МФ оценява, че ще има по-голяма нужда от средства в бюджета, защото скокът на акцизите е по-висок отколкото беше предишното предложение през пролетта. Променя се също обхвата на изделията, вкарват се електронни, горивни и т.н., които преди не влизаха. Структурата за определяне на акциза също се променя така, че ценовата политика на фирмите да не влияе много върху приходите в бюджета. Това е добър ход на МФ, защото осигурява по-високи и по-сигурни приходи в бюджета.
- Има предложение за вдигане на минималната работна заплата /МРЗ/, на пенсиите. Какво ще стане, ако продължаваме да се правим, че проблемът с инфлацията не съществува?
- Държавата преразпределя основно. Доходите се създават в реалния бизнес. Вдигането на МРЗ е регулиране на пазара, но не е създаване на доход. Същото е и с предложенията за вдигане на пенсиите, промяна в пенсионния модел точно по време на кризата и точно в посока, която води до по-високи разходи, при положение, че те вече са толкова високи, че създават проблеми за устойчивостта на самия пенсионен фонд.
- Високата инфлация бе посочена преди дни от международната рейтингова агенция Fitch като основен проблем за приемането ни в еврозоната на 1 януари 2024 г. България ще бъде тествана към края на април 2023 г. Какво може да се направи за толкова кратко време?
- Ние имаме една голяма приоритетна цел - влизане в еврозоната. Аз не смятам, че всичко е изгоряло, понеже много сме се забавили. Трябва ни адекватна политика, за да покрием критериите. Ако трябва да направя едно предизвикателство, един от възможните начини да намалим рязко инфлацията, е да вдигнем ДДС-то. Това ще вдигне цените еднократно, но през следващите няколко месеца поради ограничаване на потреблението те рязко ще слязат надолу и ще свалят общата инфлация. Това е много особена игра, но би подействала за решаване на проблема с инфлацията. При условие да не се вдигат разходите.
- Вдигане на ДДС обаче ще подейства като електрошок за пазара.
- Да, това е електрошок. За икономиката не чак толкова, но за потребителите е съществен. Но в момента ние имаме нарастване на доходите за последното тримесечие с 22%, по данни на НСИ. Факт е, че средната работна заплата се движи близко до инфлацията. Разбира се, данните не са равномерни за всички сектори, както и географски. Но това е статистиката.
Средното вдигане на бюджетните заплати в обществения сектор през последните няколко месеца е около 9%. Има нещо интересно за последната година - в зависимост от това дали си любимец или не в Министерски съвет, някои доходи по ведомствата са скочили с близо 200%, а други си стоят на 0. Това се е случило на база на решения с различни постановления, не законово общо за всички, защото не е имало увеличение на заплатите.
- Има ли политик, който би се престрашил да вземе решение за шоково увеличение на ДДС?
- Вижте, борбата с инфлацията е много комплексна. От една страна имаме инфлация по линия на предлагането, свързана с условията на търговията - нарушени доставки, недостатъчни продукти вследствие на преориентирано търсене, проблеми в енергетиката.
Но едновременно с това имаме силна инфлация и по линия на търсенето - тя е заради това, че през последните няколко години в почти всички държави централните банки, включително и фискалната политика, вкараха много пари в обращение. Стоките и парите силно се разминават. Такъв тип инфлация се гори само с шокови мерки, за съжаление.
Особено от гледна точка на балансирането - борба с инфлацията, но и запазване на икономическия растеж - фискалната политика е много по-ефективна с фискално затягане. В Европа за следващата година има относителни прогнози, че средният процент на фискалното затягане трябва да е около 0,8%, за да има баланс. Но има изкривяване когато фискът остави само монетарните власти да се борят с инфлацията.
Вдигането на лихвите води до потискане на икономическата активност. В определени сектори част от проблемите се решават със стимулиране на икономическата активност. Защото инфлация имаме и когато не е достатъчно предлагането на стоки и услуги и има проблеми с производството. А с вдигането на лихвите се изстудява икономиката и икономическата активност.
Аз не предлагам вдигане на ДДС, това е краен вариант. По-ефективното консолидиране на бюджета става не през приходната част - т.е. да увеличиш данъците. Добре е държавите да правят по-голямо превишение през преструктуриране на разходната част. Това е адекватната политика, доказана чрез опита през годините.
Но на масата аз не виждам пакет от действия за повишаване на ефективността на отделните секторни политики, който да доведе до свиване на разходите в бюджета. И това е голям проблем. В тази оценка сме единни - Фискалният съвет, БНБ, МФ.
С вдигане на ДДС на 22 или 24% просто давам пример, за да подсиля това, което трябва да бъде направено. Защото ако искаме до април 2023 г. да свием инфлацията така, че да бъде в критериите за еврозоната, ние имаме малко време и няма как да не стане шоково. Вдигане на ДДС е една от възможностите. Ще се радвам да има дискусия какво правим и защо го правим. Посоката е ясна, трябва да има фискално затягане и значително свиване на бюджетния дефицит.
- Но за това е нужна политическа воля, а като че ли няма изгледи такава да се яви.
- На никой политик не му се плаща такава цена. Доста е трудно този, който застане зад такива мерки, после да бъде избран. Но хората трябва да знаят, че колкото повече се бавят мерките, толкова по-голяма цена ще платят.
Може би звучи абсурдно това, което казвам за шоковото стабилизиране на инфлацията. Но загубите ще са по-малки, ако го направим за 4-5 месеца. Заради инфлацията само тази година много хора са загубили близо 10-15% от реалните си доходи. Поне 3 години ще се нужни за възстановяване на това ниво. Това означава, че се връщаме назад.
Въпросът е как да го обясним на хората, за да бъде приемливо и за тях, и за политиците. Ако няма кой да гласува за тях след такава мярка, не биха го направили. Трябва да има разбиране в обществото, че от само себе си инфлацията не може да се овладее.
Аз се надявам натискът в цяла Европа да отиде в тази посока. Ако големите държави продължат с това относително фискално разхлабване и фискална експанзия, инфлацията ще остане. А ние сме отворен пазар, отворена малка икономика. Когато бориш инфлацията с монетарна политика, се получава девалвиране на валутата. Не знам колко е полезно това да се случи. Всичко говори, че трябва да има интегрираност на монетарната и фискалната политики. Поне да не гледат в различни посоки, за да има ефект.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
