Трябва да се освободим от неправилната логика, че всичко винаги ще върви само нагоре и на добре
През новата година ще разберем дали окончателно се формират два икономически свята
Спомняте ли си прогнозите за отминалата 2022 г.? Според повечето от тях, очакваха ни 365 дни блаженство – спокойствие поради масовата ваксинация и зелените сертификати срещу Ковид-19, висок икономически подем в Европа и по света, нарастващи доходи и възстановени туристически пътувания по чужбина.
Нищо от това, което бе прогнозирано, не се случи!
Вместо това получихме 365 дни, които разтърсиха света (много по-различни от онези „Десет дни, които разтърсиха света“ на Джон Рид)! Ковид-19 се изхитри да е по-лек за заразените, но да присъства тайно и трайно. Световният мир, на който се надявахме, бе разтърсен от сблъсъка между Русия (РФ) и Запада в сърцето на Европа, към който и България се присъедини чрез дарове с оръжие. Не ни стигаше глобалното затопляне (15 градуса на Коледа и на Нова година!), но и зверски потопи поразиха няколко села в Карловско и Пловдивско, от които още няма оправия.
Не стигаше и това, но формалната демокрация в България се превърна в досадно ежегодно гласуване, връщайки накрая хартиената (корупционна) бюлетина и поставяйки на първо място (изненада!) свалените ГЕРБ-сдс (славното СДС е вече микро явление). И като капак на всичко, върху страдащата българска глава се стовари и желязната пета (къде си, Джек Лондон, да видиш?) на смазващата инфлация…
Пиша горното, което всеки го знае, за да констатирам, че лошо прогнозирахме! Не отчетохме най-важните фактори и условия, а гледахме само към „светлото бъдеще“.
Помислете само! Първо, медиците отдавна прогнозираха,че (естествено) Ковид-19 ще остане в по-приемлив вариант. Второ, според признанията (закъснели!) на Меркел и Оланд, чрез Минските (уж) споразумения само се е дала отсрочка на войната в Украйна. Лъжи яката и дърпай руската мечка за опашката, тя (естествено) ще се разлудува!
Трето, потопите в България са (естествено) дело на осакатяването на природата и масовата сеч (за печалби) без контрол. Ще има още! Четвърто, бързо изгрелите на политическия небосклон ПП ПП и ИТН се оказаха ярко светещи и гласовити метеорчета, които минаха и (естествено) заминаха на отчайващи позиции.
И накрая, всеки икономист ще ви каже азбучната истина, че когато си раздавал пари без производство („блокировката“ за пандемията) и когато търсенето надмине предлагането, (естествено) госпожа Инфлация пристига с първия влак, тържествено слизайки от първия вагон!
Сега пребройте колко пъти се повтаря думичката „естествено“, което означава, че в прогнозите за миналата година не сме отчели точно 5 „естествени“ последици от нашите решения и действия!
Това не означава че трябва да сме предпазливи с прогнозите за 2023 г., а че трябва да отчитаме всички фактори – харесват ли ни или не, когато мислим за бъдещето. Човешката история многократно ни е показвала, че развитието само „напред и нагоре“ е невъзможно - винаги има периоди на забавяне и на спад, които са неизбежни и за които трябва да бъдем мъдро подготвени.
Та какво ще се случи и какво ще ни изненада през 2023 г.?
Естествено, няма да стане това, което твърдят майтапчиите от Babylon Bee: войната в Украйна ще свърши на 4 април, на 5 април ще започне войната в Тайван, а на 4 юли Зеленски ще бъде избран за президент на Съединените щати! Да разсъждаваме върху алтернативите пред бъдещето, но насочвайки се към възможния желан краен резултат!
Първа прогноза: замразяване на войната в Украйна и начало на новата „Студена война 2.0“
Повечето коментатори си представят войната като финал на световно първенство по футбол. Едната част от тях са убедени, че „Украйна ще спечели“ (с нарастващата помощ на Запада); другата част твърдят обратното, „Русия ще спечели“ (сама). И понеже и едното, и другото, е много трудно да се случи чрез Blitzkrieg, то прогнозите са, че войната ще продължи „дълго“, т.е. през цялата година, та и следващите…
Само да допуснем мислено, че горната прогноза за едва ли не „вечна“ война се сбъдват. Какво ще означава това за всяка от страните, които участват в този военен конфликт?Украйна загуби (засега) някои територии, което е евентуално възстановима загуба. Но невъзстановимите загуби са драматични и непрежалими – това са хората! От математическа гледна точка ежедневната загуба на десетки украинци (убити и ранени) е десетки хиляди на година; други към 17 млн. са бежанците (засега) към съседните страни на Украйна, някои от тях няма да се върнат обратно. Независимо че войната не е като ВСВ (чрез бомбардировки като тези над Дрезден или, не дай, Боже!, над Хирошима), страната се превръща в икономическо джудже, което не може да съществува без щедри донори. За самите донори Украйна е „черна дупка“, в която се инвестира, но никой не очаква кредитите някога да се върнат. Ако войната стане постоянна, донорите ще трябва да подготвят нови стотици милиарди долари и евро, за да подкрепят евентуалната победа на отбора на „капитана“ Зеленски.
Русия също понася много тежки загуби на техника и хора, икономиката й преминава на военни релси, а това означава, че ще страда жизненият стандарт на десетки милиони трудещи се. А когато се работи по принципа „Всичко за фронта, всичко за победата!“, а победа не се очертава, милионите търсят Промяната! „Вземи захарното петле на детето, то ще ревне!“ Всеки следващ ден от войната означава по-омаломощена Русия.
Щедрите (засега) „донори“ също не са безпроблемни. Скъсването на пъпната газова и петролна връв на Европейския съюз с Русия и „пълната диверсификация“ на доставките чрез недостатъчни количества (най-вече на газ през следващите 2-3 години) и на значително по-високи цени, за съюза означава „букет“ от беди: по-ниско конкурентна икономика, дефицити по някои продукти (торове и благородни метали), инфлация. И като продължение: всяка от страните-членки на ЕС ще гледа да придърпва субсидиите и помощите към себе си, а вътре в тези страни социалните недоволства ще се множат не на квадрат, а на n-та степен!
Да обобщим: ако войната продължи през цялата година, на 31.12.2023 г. ще сме свидетели на още по-голяма „черна дупка“ в Украйна, на една омаломощена и разярена Русия, на един объркан и проблемен Европейски съюз. Иска ли някой такава грозна картина? Сещаме се за една-две страни, които може би го желаят. Но на „преките“ и на най-близките страни в конфликта това никак не допада!Идеалният вариант на решението на задачата е бърз и справедлив мирен договор. Но засега такава ситуация е също толкова абсурдна, колкото е била абсурдна ситуацията, например, в Крит пред по-миналия век, или в Косово от миналия век.Затова е най-вероятно да се постигне едно дългосрочно „замразяване“ на конфликта (едновременно спиране на бойните действия) и преминаване към дългосрочни преговори (при Ердоган?) без окончателно разрешение на конфликтите и конфузиите.
А междувременно ще се развихря нова „Студена война 2.0“ между Запада, Изтока и глобалния Юг. Новата „Студена“ ще е много по-неприятна от предшественичката си, понеже вече се нарушава известния Договор за неразпространение на ядрени оръжия, ратифициран през 1975 г., който гласи: „Всяка от военно неядрените държави се задължава да не получава от никого ядрено оръжие, пряко или непряко.“
Втора прогноза: един свят на много парчета
Военният конфликт „Русия – Запад“ е началото на края на формиралите се „Кимерика“ (китайска индустрия, работеща за основно за консуматорското общество на САЩ) и „Еврусия“ (когато евтините руски енергия и суровини осигуряваха ресурси за европейската индустрия).
Нашите страни – т.нар. „Запад“, рискуват да се окажат конкуренти на нещо ново, т.нар. „К(и)усия“ (Китай, Индия и Русия). Бедата за Запада е, че към Изтока започна да се насочва и глобалния Юг. Няма да е приятно Европейският съюз да се изправи срещу страховито икономическо обединение, в което се включват към 80% от световното население, към 70% от световните ресурси и към 60% от световната индустрия!
А на „Изток“ (плюс глобалния „Юг“) нещата напредват. Евразийският икономически съюз (EAEU) беше създаден през 2015 г. като митнически съюз на Русия, Казахстан и Беларус, към който година по-късно се присъединиха Армения и Киргизстан. Виетнам вече е партньор за свободна търговия, а Иран също подготвя участие. EAEU има за цел да осигури свободно движение на стоки, услуги, капитали и работници между страните членки – звучи познато, нали? Фокусът е да се създаде съвместен финансов пазар, а приоритетът е да се разработи общо „обменно пространство“.
Евразийският икономически съюз води Глобалния Юг към нова обща платежна система, заобикаляща щатския долар. Чрез своя регулаторен орган, Евразийската икономическа комисия, EAEU току-що отправи много сериозно предложение към страните от BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), които, най-важното, вече са на път да се превърнат в BRICS+: нещо като G20 на глобалния Юг.
Системата ще включва единна платежна карта – в пряка конкуренция с Visa и Mastercard – обединяваща вече съществуващата руска MIR, китайската UnionPay, индийската RuPay, бразилската Elo и други. Междувременно делът на BRICS в общия външнотърговски оборот на EAEU достигна 30% и продължава да расте.
През новата 2023 г. ще разберем дали окончателно се формират два икономически свята: единият ще продължи да гравитира доларовата система, другият ще се изгражда системите на BRICS, EAEU, и SCO (Шанхайската организация за сътрудничество).
Ако това се случи, за нашия свят влиза в действие принципът Ab equis ad asinos (От кон на магаре). Това, което ни убеждаваше върховният представител по външната политика на ЕС Жозеп Борел, че светът извън Европейския съюз е „джунгла”, а Европа е „градина“, скоро няма да е вярно. В „градината“ ще се появят бурени, а в „джунглата“ ще се градят пътища и полагат тръбопроводи.
Трета прогноза: Европейският съюз навлиза в „застой“
Изложените по-горе събития, фактори и промени вещаят навлизане на страните от Европейския съюз (чрез своя локомотив – Германия) в състояние на „застой“. Прогнозираният от МВФ, Световната банка, ЕЦБ и т.н. икономически растеж през периода 2023-2025 г. ще толкова незначителен, че движението ще е от типа „танц на място“.
Ако няма тежка финансова криза (гледайте бюджетните салда и фалитите на граждани и фирми!), инфлация над 4% годишно (забравете мечтата за 2%!), нарастващи лихвени проценти и тежки дефицити, това е означава че европейският кораб се измъква успешно от жестоката икономическа буря, в която е попаднал!
През последните години все повече лъсва грозната истина, че мозъчният център на Европейския съюз страда от липса на достатъчна координация на целите, че е недостатъчно демократичен, че страда на места от откровен лобизъм и тежка корупция. „Черният лебед“ – войната в Украйна, не може да е достатъчно оправдание за всички неблагополучни решения и действия.
Общо взето, времената и гражданите изискват съществена промяна в демократизирането и функционирането на ЕС. Ще може ли обаче „Островът на блажените“ и високоплатените – Брюксел, да си припомни обещанията, че Европейският съюз е средище на свободата, на солидарността, справедливостта, на братството и равенството? Обратно казано, че една българска крава има същите права (субсидиите!) като една германска или френска?
„Застоят“ не се лекува само с вричане и рецитиране на евроценностите, а с промени и бързи действия. Е, нека в това отношение бъдем малко повече оптимисти, 2023 е повече от 2022, нали?!
Който прави прогноза за България, няма нищо да познае
Опираме и в онова малко ъгълче на „градината“, което по щастливи стечения на обстоятелствата наричаме „Родина“.
Бурните промени по време на нечестния и неуспешния „Преход“, а и драмите от времената на приказката „Имало едно време такъв народ, в който продължавали промените, а мутрите останали вътре“, не обещават занапред „български възход“, понеже няма „демократична България“ с „права и свободи“ на гражданите. Както и да го гледаме, гърнето с жълтиците е счупено!
Въпреки че уж сме парламентарно управление, получаваме президентска република чрез постоянните „временни“ служебни правителства; въпреки че гражданите настояват за силна промяна, Народното събрание е обиталище на много партии и досадно омръзнали лица от „статуквото“; въпреки че имаме формално разделение на властите, властите се обединяват около Големите пари, затова има и безвластие; въпреки че се наливат стотици милиони в автомагистралите, карайте по тях с ограничена скорост, това не са европейски автомагистрали!...
Обичаме си Родината, но огромна част от българските граждани предпочитат да заработват в чужбина (нищо че минималната заплата достигна „фантастичните“ 780 лв. – майтап бе, Уили!), като през лятото инвестират в турския и гръцкия туризъм, а през зимата – във френския и австрийския!
И за да не бъдем пълни песимисти, нека не забравяме, че „Все пак тя се върти“ (Земята), в случая – че колелото на историята се върти! Именно заради това трябва да признаем, че българите се нуждаем от повече здрав разум - за да можем да имаме адекватно поведение, да сме адаптивни и да се справим с всички препятствия, изпречили се на пътя ни.
Тази година трябва да се освободим от неправилната логика, че всичко винаги ще върви само нагоре и на добре... Трябва ни мъжество, за да преобърнем тази вяра, което ще позволи да формираме приоритети и стратегии. Чакат ни години в „тичане на едно място“, но години за много повече зрелост и мъдрост...И не забравяйте основната българска ценност: „Обединението прави силата“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
