* Рецесията първо ще удари Германия, след това ще се усети и в България
* Намираме се в най-голямата инфлационна криза от 40 г. насам, не е време за резки движения, казва Стоян Панчев в интервю за вестник "Стандарт"
Стоян Панчев е председател на Българското либертарианско общество, съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП), преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
- Господин Панчев, смятате ли, че България ще може да спази срока 1 януари 2024 г. за влизане в еврозоната?
- Аз се надявам да не спазим този срок, защото това ще бъде вредно за българската икономика. Трябва да отложим влизането в еврозоната. Както го направиха в Румъния - казаха, че ще разгледат този въпрос през 2029 г., когато най-голямата от 40 г. насам инфлационна криза в Европа вече ще е преминала. Тогава ще може да се прецени и състоянието на самата еврозона, и състоянието на икономиката дали отговаря на изискванията и нуждите за евентуално преминаване от една валута в друга.
- Какви са аргументите Ви, че влизането в еврозоната сега ще бъде вредно за България?
- От анализите, които ние сме правили в Експертния клуб за икономика и политика, първият голям проблем е инфлацията. Страните, които са били във валутен борд и са влезли в еврозоната, са с най-високата инфлация в ЕС. Това са Естония и Литва. При тях инфлацията е над 25%. По същия показател България е с 15-16% инфлация, това е хармонизираният индекс на потребителските цени. Когато една икономика премине от валутен борд в евро се получава повишение на паричното предлагане, което води до повишение на инфлацията. Ако България беше сега в еврозоната, инфлацията можеше да е с 10 процентни пункта по-висока - около 27%.
Вторият проблем е свързан с дълговете
- влизането в еврозоната може много бързо да вкара България в гръцки сценарий - взимане на множество дългове. Това може да ни вкара в ситуация, в която държавата в лицето на министерството на финансите не може да пласира държавните ценни книжа /ДЦК/ на нормалния пазар и се налага ЕЦБ да изкупува тези ДЦК на вторичния пазар, както става в Италия, например.
- В момента МФ много трудно продава ДЦК, а някои анализатори казват, че ако сме в еврозоната, това би било много по-лесно.
- Вярно е, че в момента става по-трудно на МФ - това е на практика действието на валутния борд, който принуждава българските политици да се финансират чрез пазара, а не чрез субсидия. Да предлагат българския дълг директно на пазара, който да оцени тяхната работа - ако пазарът прецени, че България има добра фискална политика, ще инвестира с ниски цени. Както се вижда през последните 2-3 г., фискалната политика на България се влошава и пазарът започва да иска по-висока лихва, по-висока доходност от българските ДЦК. Това е здравословно.
Вярно е, че влезем ли в еврозоната, тази здравословна спирачка ще бъде премахната и в краткосрочен период от време нашите политици ще могат да вземат много лесно дълг. Проблемът е, че ще стигнем до голяма задлъжнялост. И влизаме в гръцкия сценарий - държава, която не би трябвало в нормална ситуация да събере толкова много дълг от пазарите, ще бъде субсидирана от еврозоната, ще събере голямо количество дълг и ще се вкара в дългова криза. Това е историята и на Гърция, и на Италия, и на Испания. Скоро може да се случи в Белгия и Португалия.
Третият аргумент е свързан с периода, в което се намираме. Това е наистина най-голямата инфлационна криза в последните 40 г. Няма причини валутният борд да бъде сменен точно сега. Да смениш паричната си система в най-голямата криза е не само неразумно. Това е огромна грешка. Все едно да боядисваш по време на пожар. Затова е разумно, независимо какво човек мисли за еврото, този процес да се забави. Да прочетем анализите, да изчакаме кризата да отмине. Да видим какво е състоянието в България и в самата еврозона. И тогава вече да решим нормално - не да бързаме и да се препъваме с някакви на практика политически решения.
- Много се говори за това как ще повлияе еврото върху финансите на хората. Какво ще се случи с лихвите по кредитите, ако влезем в еврозоната?
- Моите очаквания са поне в средносрочен план лихвите да растат независимо дали сме в или извън еврозоната. Това няма значение. Лихвите вече започнаха да растат и ще продължат да растат. Въпросът е докъде и това, независимо дали сме в или извън еврозоната, ще зависи от ЕЦБ. Голяма промяна по този въпрос няма да има. Възможно е по държавния дълг наистина да са по-ниски лихвите. Дори и да са по-ниски в частния сектор, проблемът е като при държавния дълг - създават се балони. Голяма част от проблемите на цялата световна икономика в момента произтичат от
твърде ниските лихви, които са създали балони в пазарите, недвижимите имоти, държавния дълг
На целия свят му предстои намаляване на дълговите нива - спукване или поне изпускане на тези балони.
- След поредното удвояване на основния лихвен процент, което направи ЕЦБ миналата седмица, кога ще се случи повишаване на лихвите и у нас, за което ни предупреждават?
- Според теорията, от момента, в който започнат да се вдигат лихвените проценти до евентуалното настъпване на ефектите от тях може да минат между 12 и 18 месеца. Очаква се, че може би към края на 2023 г. Европа ще влезе в рецесия и ние може би малко по-бавно от останалата част на Европа ще я последваме. ЕЦБ започна да вдига лихвите през юли, т.е. най-вероятно през юли догодина ще започнем да виждаме директно ефекта в икономиката.
Макар че вече има изпреварващи показатели - например настроението на участниците на пазара - т. нар сантимент на мениджърите и поръчките за различни видове бизнеси - тези показатели сочат рецесия. Даже размерът на тези изпреварващи индекси е като при кризата от 2008 г. - толкова голям е спадът. Ние може да очакваме някаква по-сериозна рецесия, но след година, година и половина.
- Имаше прогнози, че рецесия ще започне още в края на 2022 г.
- Имаше и такива прогнози. Това може да се случи в Германия, например. Докато стигне до нашата икономика, ще има известно забавяне, защото сме в периферията на Европа. Първото място, което вече е ударено и от войната, ще бъде германската икономика. Когато тя започне сериозно да се забавя, тогава ще видим ефекта върху България. Данните за първото полугодие на тази година показват взе още растяща икономика. Не виждаме в БВП рецесия, виждаме забавяне само в изпреварващите показатели.
- Колко дълго ще продължи тази рецесия?
- Това зависи отново от поведението на централните банки. Ако те реагират с отпускане на паричната политика, могат относително бързо да обърнат тренда. Но това ще върне инфлацията. Трябва да се вземе политическо решение - кое боли повече - рецесията или инфлацията. Ако рецесията е твърде дълбока и започне твърде много да въздейства на безработицата, тогава очаквам, че ще има отпускане на паричната политика, което ще върне инфлацията, но ще дръпне нагоре и икономиката. Ако не е чак толкова тежка рецесията, тя може да продължи и по-дълго.
- Това ли е единственият начин за лечение на инфлацията - чрез смачкване на икономиката?
- Да, това е пътят. Заради това, което беше забравено през 2020 г. -
централните банки не трябва да разрешат на инфлацията да мине 5%
Самите централни банки допуснаха грешки като изляха толкова много пари в системата, а след това закъсняха с реакцията. През цялата 2021 г. и в началото на 22 г. ЕЦБ казваше, че инфлацията е временна, ще изчезне. Аз говорех за проблем с инфлацията от началото на 2021 г., други анализатори предупреждаваха още от лятото на 2020 г., че това ще е проблем. Но отново има политически императив, който се оказа по-важен от икономическия.
- В момента вървят тежки политически спорове какво да се прави с бюджета - да се удължи ли действието му, както предлага служебният кабинет, или да се внесе нов законопроект. Какво е Вашето експертно мнение?
- Това, което предлага служебният кабинет, е най-разумното в тази ситуация. Защото какъвто и да е бюджет, който се различава от миналогодишния, да предложат, ще трябва да отговарят за политиките в него. Т.е. един неизбран кабинет ще предлага политики, което не е правилният подход. Затова те предлагат същия бюджет, като вече депутатите могат в бюджетна комисия и в зала да го променят както искат.
Проблем е, че може всеки да започне да предлага, ще се получи някакъв гювеч и в крайна сметка може да няма правителство, което да отговаря за взетите решения. Не съм сигурен, че това може да бъде избегнато. Стимул на всички партии е да се опитват да разширяват плащанията през бюджета, което очевидно е популярно по време на избори. Това пък разширява бюджетния дефицит и създава допълнителни проблеми във вече проблемни системи, каквато е пенсионната. Как ще бъдат оправени - нямам отговор на този въпрос.
Според изчисленията на министерството на финансите, до 2026 г. ще имаме удвояване на размера на първия стълб на ДОО и като процентно съотношение от БВП, и като абсолютна стойност. През последните десетина години дефицитът в пенсионната система е между 40 и 60%, ще стигне отново 60%. Ако тази система беше частна - на практика е фалирала. Тъй като имаме приходи в бюджета от данъци, може да бъде запълвана тази дупка. Но това
не е здравословно функционираща система
Никой политик, особено такива, които очакват избори след три месеца, няма да се заеме да го решава този проблем.
- Как ще се реши все пак - да очакваме ли по-високи данъци?
- Ако продължи да функционира валутният борд, пазарът ще дисциплинира политиците. Ако влезем в еврозоната, политиците изведнъж ще получат малко безплатни пари и ще влошат допълнително този проблем. Ще им се развържат ръцете и ще видите харчене, каквото не сме виждали в България след 1997 г. Това ще направи системите по-задлъжнели. И ще се окаже, че някакви други правителства, примерно след 5 г., трябва да се справят с много по-тежка ситуация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
