Четвъртък,

Европа има шанс да изкара зимата без режим за газа

От: Бойчо Дамянов -
1206
Европа има шанс да изкара зимата без режим за газа
A
A
A

Проф. Герхард Мангот е един от най-видните европейски експерти по проблемите на енергийната сигурност и Източна Европа, политолог е в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика.

- Как е обезпечен днес ЕС с газ?

- В настоящият момент сравнително добрe. Всички газови хранилища са запълнени, но има различия по отделните страни. В Германия запасите стигат за два месеца, в Австрия - за четири. Най-уязвимите страни в ЕС са Германия, Австрия, Словакия, Чехия и Унгария. Тази година просто имаме късмет, че есенните температурите са меки и потреблението на газ е по-ниско в сравнение с други години. Имаме известно основание да предположим, че ще можем да изкараме тази зима без нормиране и режим.

- Може ли Европа да се успокои и да отдъхне?

- Не съвсем. Ако зимата се окаже студенаq споменатите страни ще изпразнят напълно своите запаси и през 2023 г. няма да могат да ги възстановят напълно, тъй като количествата газ, които ще постъпят от Русияq ще бъдат незначителни. И този процес вече започна преди три месеца. Днес постъпват само ок. 42 мил.м³ в денонощие.

Прогнозата е, че следващата зима ще е студена и това количество ще бъде недостатъчно, затова е рано да се успокояваме. Показателно ще бъде дали ще се справим със снабдяването през зимния период 2023/2024 г. Тогава ще можем да теглим чертата и да направим съответните изводи доколко е устойчиво газоснабдяването в ЕС.

- В медиите като че ли тази тема не се засяга?

- За съжаление е така. Постоянно се говори, че трябва да търсим алтернативни доставчици, но напълно отсъства честната и открита дискусия, обсъждането на темата за цената която плащаме за всичко това. Колко ни струва досега купения газ и колко повече продължаваме да плащаме в сравнение с ония 300 - 400 евро за 1000 м³, които плащахме на Русия допреди няколко месеца, да не говорим за по-рано.

Това е много съществен въпрос, който трябва да бъде зададен на управляващите: с цената на какви финансови разходи се озовахме в днешната ситуация? За да стане ясна картината на действителните разходи, към платежите за доставките на газа трябва да добавим и средствата, раздадени под формата на дотации на отделните фирми и на домакинствата. И тогава правителствата да кажат на своите граждани какви допълнителни разходи сме направили, колко ни е струвал отказът от руския газ и замяната му с газ от алтернативни доставчици.

Но повярвайте ми, никога нито едно европейско правителство няма да направи това, защото ще си навлече недоволството и негодуването на населението.   

Но нека да погледнем нещата и в глобален мащаб и да зададем още един въпрос: за сметка на кои страни ЕС получи тази количества газ? Имам предвид втечнения природен газ (ВПГ), който ЕС закупи на международните пазари през последните месеци, при това на много високи цени. Това предизвика съкращаване на доставките на ВПГ в много от развиващите се страни, които не можеха да си позволят такива високи цени, които ЕС можеше да предложи и те се принудиха значително да съкратят вноса, което предизвика съответни сривове в разпределението и потреблението.

- Кои страни бяха най-силно засегнати?

- Преди всичко най-бедните развиващи се страни. Също и страни като Пакистан, където ситуацията рязко се влоши и социалното напрежение силно се изостри поради недостига на ВПГ. Такива напрежения се появиха и в много други бедни страни, които страдат от високите цени на енергоносителите, създадени от ЕС. 

- Високите цени на енергоносителите не са ли вредни и за самия ЕС, увеличавайки себестойността на европейската експортна продукция на международните пазари?

- При всички случаи! Нещо повече, ръстът на цените на европейската продукция ускорява и инфлационната спирала. Тя не случайно днес е вече толкова висока и продължава да расте. Това ощетява силно населението на ЕС и също трябва да се има предвид, когато се прави равносметка.

-  Не започна ли Русия да съкращава подаваните в ЕС обеми?

- Нека да направим някои уточнения и разграничения. Русия започна да съкращава доставките по Северен поток-1, отначало с 40%, после с 80%, но след като ЕС въведе спрямо нея санкции и напълно прекрати доставките по Ямалския газопровод. В отговор на това Русия започна да съкращава доставките по газопровода, който минава през Украйна и сведе обема до 42 млн.м³ в денонощие при договорени 106 млн.м³. А сега, след терористическите атаки на СП-1 и СП-2, дори и да би искала, Русия вече не е в състояние да възобнови доставките на газ в Европа.

- Има ли изход от тази ситуация?

-: Струва ми се, че няма. Възобновяването на доставките на газ от Русия не е на дневен ред. Всяка отделна страна от ЕС ще търси по някакъв начин възможности сама да се оправя. Някои ще успеят да го сторят по-бързо, на други ще им е нужно повече време, да речем 4 - 5 години. Със сигурност мога да кажа, че Русия и Газпром през следващите няколко години няма да бъдат сред приоритетните доставчици на газ в Европа, това време безвъзвратно отмина.

- Китай получава от Русия газ по много по-ниски цени. Това го прави значително по-конкурентноспособен на международните пазари?

- Безспорно! Китай има и много по-диверсифициран енергиен внос, както по отношение на нефта, така и на въглищата и на газа. През последните години той също много инвестира в създаването на възобновяеми енергии. Китай има много благоприятна и стабилна енергийна структура. Поради това натоварването върху китайската промишленост заради повишената цена на газта ще бъде много по-слабо в сравнение с това в ЕС. Още по-слабо тези отрицателни натоварвания ще се отразят върху американската промишленост.  

- С една дума, картината през следващите 2 - 3 години няма да е много благоприятна за европейската икономика?

-  Конкурентоспособността на европейските предприятия ще пострада много силно. Високите цени на енергоносителите увеличават себестойността, а от там и цените, които са по-високи в сравнение с цените на китайските и американските аналози. Това ще доведе и вече води до там, че редица европейски производители затварят и изнасят своите заводи в други страни и континенти. Губят се работни места, увеличава се безработицата.

Бедата е в това, че тази тема напълно отсъства във водещите медии, сред обществеността и в политическите дебати. Дори по-лошо, политиците правят всичко възможно да възпрепятстват поставянето и обсъждането на тези въпроси. Темата за поскъпването на газа в ЕС се свежда само до една единствена точка - да се търсят алтернативни доставчици за попълване на запасите. А целият възел от въпроси, който произтича от това, се замълчава, не се търсят и не се дават отговори. 

- Как са нещата на югоизточното европейско направление, на Балканите, в България, в Турция?

- Русия със сигурност няма намерение да намалява или прекъсва подаването на газ по тръбопроводите Турски поток и Син поток. В момента се водят преговори за строителството на още една, паралелна тръба през Черно море към Турция, с оглед в страната да се създаде нов газов разпределител (хъб) за по-нататъшни продажби на газ в Европа. Въпросът е, дали европейските страни ще се съгласят да купуват руската газ в Турция? САЩ са категорично против. Тези неясноти засега възпрепятстват окончателното одобрение на проект.

- Какви количества подава Турски поток в Европа?

- Сегашният му капацитет е 15,75 млрд.м³ годишно, това е ок. 4% от потреблението на газ в ЕС. Нужни са допълнителни количества, което прави целесъобразно изграждането на нови мощности.

- Какви други възможности има ЕС за справяне с енергийната криза?

- Днес обемът на газа, който ЕС получава от Норвегия, е най-високият, който въобще е възможен. Естествено, Норвегия го продава по възможно най-високата цена и в момента печели огромни пари от доставките в ЕС, трупа така наречената „кризисна печалба“.

Алжир увеличи обема на доставките в Италия. Испания също получава газ от Алжир, но в по-малки количества. Най-големите обеми ВПГ, които получават страните от ЕС, идват от САЩ.  

- Каква е цената на американския газ в Европа?

- Цената е възможно най-висока, това са частни фирми и те доставят ВПГ в онези точки на света, където им дават най-висока цена. Американското правителство не може да им нарежда по какви цени да продават в Европа.

В САЩ цената на газа е многократно, ок. пет пъти по-ниска от тази в ЕС. Това прави експорта на американските стоки на международните пазари много по-изгоден и конкурентоспособен.      


Всички новини от категория Мнения.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията