Сряда,

Пловдив 2019 показва как културата променя градовете

От: Екатерина Николова -
A
A
A

От утре - 12 януари 2019 г. Пловдив официално е Европейска столица на културата 2019. Партньор на Пловдив е италианският град Матера.
Откриването ще стане с пищен спектакъл от 19 часа на специално издигнатата за това 30-метрова кула-сцена на бул. "Цар Борис III Обединител". 1200 доброволци участват в събития от календара на европейската столица на културата. Стартовата треска започва днес и продължава до 13 януари, включително. 39 са само събитията, организирани от фондация "Пловдив 2019" и партньорите им.
Какви послания отправя България чрез европейска столица на културата и какви цели си поставя страната ни? "Стандарт" потърси заместник-министърът на културата Амелия Гешева.

  • Под тепетата ще има 400 артистични проекта с участието на над 30 държави
  • Повече пари за филмопроизводство, творчески идеи, опазване на културното наследство и библиотеките
  • Министри на културата ще заседават в Пловдив
  • Градът има 85 % ръст на посетителите в музеите и 28 % увеличение на приходите
  • Учениците с часове в музеи и галерии

- Г-жо Гешева, утре е официалният старт на Пловдив - Европейска столица на културата 2019. Какви послания отправя градът, а чрез него и България, към Европа и света?
- Инициативата си поставя за цел да осигури възможности и условия за сътрудничество на европейско ниво като основната й задача е да спомогне градовете и държавите да се променят чрез култура и да се стимулира междукултурният диалог. В този смисъл мотото на Пловдив - Европейска столица на културата 2019: "Заедно", красноречиво казва какво и как искаме да постигнем. Убедена съм, че в края на годината ще видим как градът се е променил чрез култура, че са осигурени възможности за развитие на творческия сектор, на местната общност и не на последно място как инициативата е дала възможност за развитие на икономиката на региона.
Самото състезание за избор на град домакин на Европейска столица на културата в България бе стимул за промяна във всички общини, не само за Пловдив. Всяка една от тях започна да променя начина, по който прави културна политика, да привлича независимия сектор, научните среди, хората от туризма, за да изградят заедно обща концепция за проекта, но и за бъдещото си развитие. Избран бе Пловдив, но важният резултат бе, че общините имат нова визия и поставиха като приоритет културата. Например, София стана първият град, който прие стратегия за култура.
- Кои са най-значимите събития през Европейска столица на културата?
- Не бих се ангажирала да кажа кои са най-значимите, защото едно събитие е значимо в очите на всеки от нас в зависимост от предпочитанията ни за изкуство и от желанието ни да участваме. Именно затова програмата е разпределена в четири тематични платформи - Сливане, Трансформиране, Възраждане и Релаксиране. Само в рамките на тази седмица се случват няколко изключителни събития - изложбата на Кольо Карамфилов в Градската галерия, изложбата, свързана с падането на Берлинската стена, изложбата "Дим" в Тютюневия град.
Вярвам, че всеки ще намери онова събитие, за което ще пази спомен през следващите години. Фондация „Пловдив 2019“ е селектирала над 400 артистични проекта. И всеки от тях носи своето послание. Участват артисти, културни оператори, институции, над 100 читалища, както от Южен Централен район и други населени места в страната, така и от над 30 държави. От една страна показваме силата на българския талант, от друга, че сме равнопоставен партьор на европейската културна сцена. Радостно е, че се случват проекти с подкрепата на чуждестранните културни институти и на посолствата на други държави. Много се надявам, че част от тях ще се развият в добри практики, които ще бъдат споделяни следващите години с останалите европейски столици на културата.
И, ако ме питате кои са най-стойностните проекти, вероятно между тях ще има и такива, които ще бъдат проекти на малките общности и читалищата.
- Какви събития ще има Министерство на културата в европейската столица на културата?
- Ключови събития в програмата се реализират от държавните културни институти там. Освен това България поема ротационното председателство на Съвета на министрите на културата на Югоизточна Европа. През април ще се проведе среща на министрите на културата от региона в София. Темата е "Културата като важен инструмент в международните отношения". В рамките на съпътстващата програма предвиждаме посещение на министрите на културата от тези страни в Пловдив.
- Какво ще им покажете?
- Има толкова много неща, които бихме могли да им покажем, но едва ли ще разполагат с достатъчно време за това. Но никой не отива в Пловдив без да види Античния театър. Аз лично смятам, че винаги трябва да се показва и Малката базилика, разбира се, и квартал "Капана". Пловдив може да представи доста интересна програма. За мен е важно, когато в България идват чуждестранни гости да видят, че освен богатото културно наследство, имаме хора, които искат да го пазят, които продължават да правят култура.
В същото време България председателства и Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Министерството на културата планира провеждането на среща на министрите на културата от ОЧИС, която ще бъде вече в самия Пловдив през юни. В програмата, разбира се, ще бъде включено и посещение не само на обекти от културното наследство, но и посещение на някои от събитията, които се случват в този период. Това е периодът на Опера опън и на богат културен афиш на Античния театър.
- На фона на всички хубави неща, които казахте за Европейска столица на културата, правят впечатление протестите и масовото недоволство на пловдивчани срещу затварянето на улици за ремонти. Имат ли основание пловдивчани да се гневят?
- Когато се нарушава обичайния ритъм на живот сигурно винаги има притеснения и недоволство. Всички ние вече преживяхме подобни затруднения с трафика по време на българското председателство, но това не омаловажи  огромния успех за страната, които бе отчетен от всички. Важно е да се обединим около една кауза, около една идея, която ще даде друг облик на града домакин и ще го постави в орбитата на елитна група европейски градове, които през годините са били домакини на подобни събития. Освен това Пловдив има положителния опит да направи един експеримент - затварянето на пътя и премахването на съвременна инфраструктура, за да се отвори място за показване на изключителната Епископска базилика, известна като Голямата Базилика. При това непопулярно решение настроенията бяха същите. Факт е обаче, че година и половина по-късно обектът вече е номиниран в листата на ЮНЕСКО. За мен като гражданин и като човек, който ходи по улиците и не си стои в кабинета, разбира се, че това създава неудобства. Но в крайна сметка е важен ефектът, който ще бъде постигнат на финала. Участвах в откриването на Европейска столица Вроцлав, където не един булевард, а целият град беше блокиран, защото артистичната програма предвиждаше да се тръгне от различни точки на града, свързани с мостовете и с историята на града и всички участници в събитието ходиха два километра пеша в най-големия студ. Имаше и малки деца. За мен е важно как ще се събудим на 1 януари 2020. Вярвам че, че ще се събудим с нова галерия, с още едно ново пространство за изкуство и култура в Детмаг "Снежанка". Това е ролята на Европейската столица на културата - да провокира процеса и да постигне промяна в живота на хората в града.
- Малта приключи европейска столица на културата Валета. Тя си бе поставила за цел да направи двуцифрен ръст на културния туризъм и успя – превърна се в културна дестинация. Каква цел си поставя България с европейската столица на културата Пловдив?
- Това е проект на Пловдив, но той дава видимост не само на града, а и на България. Поставя ни на културната и туристическа карта на Европа. България като държава попадна още веднъж като позитивна новина в европейските и световни медии или като място, което задължително трябва да се посети. Със свои проекти участват София, Варна, и Велико Търново. Със сигурност ръст на туризма ще отбележи и целият регион.
Вече е факт, че от влизането на Пловдив в надпреварата за Европейска столица на културата до днес има 85 % ръст на посетителите в музеите в града. Само за миналата година има 28 % увеличение на приходите от посещения на туристи  в тях.  Винаги слагам за критерий оценката за това какво е посещението в музеите и в галериите, защото, ако то се увеличава, означава, че някой си е свършил работата, създал е добри продукти, създал е условия, отворил е нови обекти. Пловдив постигна промяна в начина на работа на музейната мрежа.
- През 2018 година започна инициативата за провеждане на учебните часове в музеите и галериите. Ще има ли и тази година средства за това?
- Да. Има спореаумение между Министерството на образованието и Министерството на културата, в рамките на което миналата година Министерството на културата финансира над 20 проекта за създаване на съдържание  за деца и млади хора в музеите. В същото време Министерство на образованието на база на това споразумение пък има аналогична програма, с която да провокира училищата да участват и да заведат децата в музеите,  за провеждане на часове по история, изобразително изкуство и други в реална среда. Това е изключително важна крачка, която продължава и през тази година, защото формира отношение към културата в младите хора. Средствата са предвидени в бюджет 2019.
- Тази година бюджетът за култура бе увеличен с 20 милиона лева. Как ще бъдат разпределени тези средства?
- За първи път през 2019 г. са осигурени допълнителни средства за филмопроизводство. През последните години се заделят по 13 млн. лв. Тази година те са с 1,5 млн. лв. повече. Предвидени са повече пари за творчески проекти, които ще се селектират на конкурсен принцип. Същото се отнася и за проектите, свързани с опазване на културното наследство. За повишаване на интереса към четенето и закупуване на книги за българските библиотеки са отделени 2 млн. лв. Финансирането на проекти за сценични изкуства и за съвременни изкуства също е с 500 хиляди лева повече. За мен е изключително важна и подкрепата, която имаме за национални и международни фестивали, за която също са осигурени допълнително 500 хиляди лева. Повече средстава са планирани и за музейно дело и аудио-визуални изкуства. 3,5 млн. лв. са предвидени за археологически проучвания, консервация и реставрация на културното наследство.

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички