Събота,

Студен мир САЩ - Иран

От: Силвана Желева -
A
A
A
  • От Техеран предупредили американците за точното място и точния час на атаката си
  • Военен сблъсък няма да има, стигне ли се до него, персийската държава ще бъде разпокъсана като Сърбия, казва проф. Владимир Чуков

Арабистът проф. Владимир Чуков е един от най-големите специалисти у нас в областта на политиката на Близкия изток. "Стандарт" потърси университетския преподавател, за да анализира отношенията САЩ - Иран след убийството на ген. Касем Солеймани и иранските удари по базата на САЩ в Ирак.

* Иранските ракети бяха признание, че не искат война

* САЩ елиминираха Солеймани, защото той си помисли, че може да се намеси във вътрешната им политика

* Командирът на "Ал Кудс" стана жертва на самолюбието си

- Професор Чуков, какъв знак дават Щатите с убийството на генерал Солеймани и с въздушните си атаки срещу шиитската "Катаиб Хизбула"?
- Те говорят, че принципите, правилата на взаимоотношения с Иран се промениха. Убийството на Касем Солеймани е вследствие на преценката, че той предприе действия, които много надвишиха неговите до този момент терористични дела. Неговото присъствие в региона е от 1997 г., когато създаде своите бригади "Ал Кудс". Той участва активно във войната срещу Израел 2006 г. на страната на "Хизбула". Това е човекът, който повика Путин, като му направи невероятна оферта, на която той нямаше как да откаже. Но фактурата, разноските от войната в голямата си част бяха поети от Иран. Касем Солеймани беше човекът, който спаси Башар Асад тогава, когато контролираше 10% от територията на Сирия. Касем Солеймани беше човекът, който създаде влиятелните шиитски проирански милиции, използвайки едни много интересни процеси на отделяне, поляризиране, радикализиране, впоследствие на финансиране и военизиране на шиитските малцинства в отделни държави. Т.е. той превърна своите единоверци в проксита, милиции и терористични отряди, които с течение на времето посегнаха към властта. И я взеха.
- Бихте ли дал пример?
- Да, както стана в Ливан - "Хизбула". Подобен тип процеси наблюдавахме и в Йемен - създаването на сходна структура "Ансар Аллах" през 2004 г. Видяхме подобни структури в Ирак, в Афганистан, в Ивицата Газа - създадената от Иран "Ислямски джихад". Малко по-самостоятелно, но пак в орбитата на Иран е радикалното движение Хамас. Т.е. използвайки множеството млади безработни шиити от Пакистан, Афганистан, Ирак (дори имаше отделен палестински батальон, който той изпрати в Сирия), Солеймани не само контролираше сирийската държава чрез Башар Асад, спасявайки го, но и се опита да шиитизира и да приложи така нареченото етническо прочистване. Например превземането на Източно Алепо, което той щурмува със своите шиитски милиции, прогонвайки сунитските бунтовници. И там се опита да засели хора, дошли от други страни, за да промени демографския облик. Същото го направи още по-силово в Източна Гута - неговите милиции щурмуваха дори къщите на сунитските бунтовници, които бяха прогонени на север. Същото се прилага и в много стратегически точки по сирийско-иракската граница, или там, където е вътрешната граница между кюрдите и районите, контролирани от правителството. Солеймани използва един много широк терористичен инструментариум. И Щатите го елиминираха, защото той очевидно си помисли, че едва ли не може да се намеси във вътрешната политика на САЩ. В края на миналата година, буквално на 31 декември той щурмува и се опита да завземе американското посолство, като искаше да възпроизведе ситуацията от 1979 г., когато президентът Джими Картър беше победен на изборите за своя втори мандат. Т.е. по този начин той искаше да елиминира Тръмп, който нямаше как да бъде победен в икономическото досие, тъй като икономиката на Щатите в момента е в брилянтно състояние.
Моята теза е, че Касем Солеймани се опита да направи нещо, което не е по неговия ръст. Така стана жертва на собствената си медийна пропаганда, на себелюбието си, просто си повярва, че е много велик. Но се видя, че не така, когато го застигна американският дрон.
- Как ще коментирате ответната реакция на Иран - ракетните удари в Ирак?
- Много експерти ги нарекоха филмов удар, по-скоро удар, за да има нещо. Да припомним, че на конференция предния ден шефът на Пентагона Марк Еспър много категорично заяви, че ако има дори един убит американец, САЩ ще стигнат до края. Като даде да се разбере, че този път Щатите няма да имат никакви колебания по отношение на Иран. Така на тези, които "натискат копчетата" в Иран, им стана ясно, че няма да се пенсионират, ако техните ракети доведат до жертви в жива сила в американските бази. Затова и буквално час и половина преди изстрелването на тези 22 ракети от иранска страна са се обадили на премиера в оставка на Ирак Адел Абдул-Махди, за да предупреди американците за точното място и точния час на атаката, като иранците са поискали да няма ответна реакция от страна на САЩ. И тук чета американски блогъри, които иронизират Адел Абдул-Махди за това, че е предал на американците информацията, но е забравил да предупреди собственото си военно командване. С това се обясняват и ранените иракски граждани. Всъщност тези ракетни удари са по-скоро послание. Изстреляни са 22 ракети срещу голямата, добре подготвена и добре защитена американска база "Айн ал Асад" и срещу американски военни съоръжения в Афганистан. Една четвърт от ракетите са били с технически проблеми и са се самовзривили още във въздуха. Една четвърт са били прихванати от установките "Пейтриът". Една четвърт са паднали в пустинята - т.е. мишената или не е била базата, или толкова им е точен мерникът.
И едва една четвърт са засегнали "стените", както се изразяват българите. Т.е. паднали са на паркинги, върху химически тоалетни, по палатки, върху хеликоптери, но нито един американски войник или член на международната полиция не е пострадал. Имало е само ранени от иракска страна. Може би това, което се дава в социалните мрежи, до голяма степен отговаря на истината. Изстрелването на ракетите всъщност е политическо признание от страна на Иран, че не искат война, съзнавайки, че ако приемат истинското предизвикателство, вероятно режимът в Техеран ще изживее най-тежките си дни. Обръщам внимание на факта, че две от ракетите са били изстреляни срещу кюрдите, срещу бази близо до Ербил, като по този начин става ясно най-уязвимото място на режима. Иран е многонационална държава и не може да бъде превзета ад хок. Около 50% от населението е от персийския етнос и те са в центъра. До голяма степен може да сравним Иран с Югославия. Иран не може да бъде директно победен, но може да бъде разпаднат. Онези, които заявиха предния ден преди ударите, че са готови да воюват, бяха въоръжените части на иранските кюрди, но така ще започне разделянето на Иран.
- Защо смятате така?
- И двете ракети срещу Ербил са предупреждение, че режимът ще се противопостави категорично, защото това ще бъде краят на тази огромна теократична държава. Ако някога се стигне до стълкновения, смятам, че Иран ще има съдбата на Югославия. Виждате в момента Сърбия каква е, какъв държавен механизъм са създали, какви са им външнополитическите предпочитания. В същото време периферията Ц Словения и Хърватия са точно в обратната посока. Същото можем да кажем и за Иран. Има ясно изразен център, много силно изразяващ персийския национализъм, но има половин Иран, който няма нищо общо с тази философия, която в момента се превръща в система за национална сигурност и външна политика. Така че тези, които са в Техеран, си дават много ясна сметка, че ако бяха тръгнали на война със САЩ, щяха да бъдат победени и да се получи процес на разбримчване в страната. Ударите са по-скоро символични Ц за онези стотици хиляди, които излязоха на погребението на Солеймани и които станаха жертва на медийната пропаганда, на медийната дезинформация, на която стана жертва и самият Касем Солеймани, както казах по-рано.
- Как мислите, ще приеме ли Тръмп тези символични ракетни удари като подадена ръка за мир?
- Ръката я подаде Тръмп, който на конференцията след ударите ясно заяви, че САЩ са готови за преговори. Но тук пак се връщаме в изходно положение. Тръмп отдавна им казва, че трябва да седнат на масата, да започнат разговори и да предоговорят споразумението от Виена. В същото време веднага се усетиха противоречията между реформаторите, които реално направиха това споразумение от Виена, и консерваторите в лицето на Али Хаменей, който беше категоричен, че няма нужда от преговори, тъй като това означавало американска хегемония. На противоположното мнение е Мохамад Джавад Зариф, който заяви, че няма да има повече удари Ц нещо, което не е по вкуса на консерваторите. Т.е. вътрешнополитическите противоречия се завърнаха поради генезиса на тази теократична държава, в която духовната власт е водеща, а светската е второстепенна. Впрочем между Мохамад Джавад Зариф и Касем Солеймани съществуваха личностни противоречия, тъй като Сюлеймани беше иззел реално функциите на външен министър. Ясно е, че в Иран ще започнат търканията отново и мисля, че ще се стигне един момент, когато консерваторите и Али Хаменей ще успеят да надделеят, тъй като по конституция те са водещите. Но това ще стане за сметка на едни засилващи се санкции, намаляващи приходи в бюджета, което рефлектира върху обикновените хора.
- Може ли да си направим извода, че напрежението започва да утихва и опасността от конфликт намалява?
- Военен сблъсък между САЩ и Иран няма да има. Това обаче не означава, че утре ще седнат на масата за преговори или отделни терористични групи, формирани от Касем Солеймани, няма да проявят самоинициатива и да нанесат някакви удари Ц подобно окръжно е било дадено от Иран. Все пак те в някаква степен са автономни. Моята теза е, че ще продължим да наблюдаваме едно състояние на студен мир, замръзнал мир между САЩ и Иран, всеки отстояващ своите позиции.

 

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички