Събота,

Имаме сходни проблеми с човека, застигнат от чумата през XIV век

От: Да­ни­е­ла Де­не­ва -
A
A
A
  • Медици от Сорбоната през XIV век свързват Черната смърт с промени в климата
  • Кол­ко­то и да се про­ме­ня све­тът, хо­ра­та ви­на­ги ще тър­сят от­го­вор на три въп­ро­са: от­къ­де ид­ва­ме, как­во сме и на­къ­де оти­ва­ме, каз­ва проф. Цо­чо Бо­яджи­ев

 

Д.ф.н. Цо­чо Бо­яджи­ев е про­фе­сор в ка­тед­ра Ис­то­рия на фи­ло­со­фи­я­та, Фи­ло­соф­ски фа­кул­тет на СУ "Св. Кли­мент Ох­рид­ски". Пре­по­да­ва ис­то­рия на ан­тич­на­та и сред­но­ве­ков­на­та фи­ло­со­фия. Спе­ци­а­ли­зи­рал е в Тю­бин­ген, Кьолн, Бер­лин, Бу­да­пе­ща, Рим. Ди­рек­тор на Ин­сти­ту­та за из­след­ва­не на сред­но­ве­ков­на­та фи­ло­со­фия и кул­ту­ра. Член на Ев­ро­пейс­ка­та ака­де­мия на на­у­ки­те и из­кус­тва­та (Ви­е­на), на Об­щес­тво­то за из­след­ва­не на сред­но­ве­ков­на­та фи­ло­со­фия (Лу­вен), на Ер­фур­тска­та ака­де­мия на на­у­ки­те, на Бер­лин­ско­то на­уч­но об­щес­тво, на При­я­тел­ския кръг на То­мас-ин­сти­тут (Кьолн). Съ­ос­но­ва­тел на Ев­ро­пейс­ка­та вис­ша шко­ла по ан­тич­на и сред­но­ве­ков­на фи­ло­со­фия. Ав­тор е на 12 кни­ги, как­то и на мно­жес­тво пре­во­ди от ста­рог­ръц­ки, ла­тин­ски и нем­ски език.

ЕТО КАКВО КАЗВА ТОЙ ПРЕД ВЕСТНИК СТАНДАРТ

 

Най-важ­но­то е сми­ре­ни­е­то - осъз­на­ва­не­то, че има и по-сил­ни, не­за­ви­се­щи от на­ша­та во­ля и ре­ше­ния не­ща

Си­ту­а­ци­я­та ни пос­та­вя пред из­бор - да бъ­да за­ко­но­пос­лу­шен или да на­ру­ша за­ко­на в име­то на сър­деч­на връз­ка

Пре­ми­на­ва­ме през из­пи­та­ние на на­шия ин­те­лект и ду­хов­ни си­ли

 

- Срав­ня­ват пан­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус с чум­ни­те епи­де­мии от Сред­но­ве­ко­ви­е­то. Умес­тно ли е то­ва срав­не­ние, проф. Бо­яджи­ев?

- Изо­ла­ци­я­та, пре­къс­на­ти­те со­ци­ал­ни кон­так­ти, ко­и­то се случ­ват се­га, са съ­що ка­то то­га­ва. Но през Сред­но­ве­ко­ви­е­то жи­во­тът е бил по-зат­во­рен в оп­ре­де­ле­на об­щност. И раз­ви­ти­е­то на епи­де­ми­я­та е би­ло по-сла­бо за раз­ли­ка от то­ва в гло­бал­ния свят.

- За раз­прос­тра­ни­те­ли на чу­ма­та се со­чат плъ­хо­ве­те и пре­на­ся­ни­те от тях бъл­хи. Мо­же ли да се тър­си връз­ка меж­ду про­ме­ни в кли­ма­та и по­я­ва­та на чум­ни­те епи­де­мии?

-  Има един до­ку­мент от ме­ди­цин­ска ко­ми­сия в Сор­бо­на­та, наз­на­че­на да из­след­ва при­чи­ни­те за чум­на­та епи­де­мия от сре­да­та на XIV век. Ме­ди­ци­те свър­зват епи­де­ми­я­та с ня­как­ви кли­ма­тич­ни про­ме­ни. Те каз­ват, че ще се съ­бе­рат тъм­ни об­ла­ци, ще за­ва­лят мът­ни дъж­до­ве и то­ва ще до­ве­де до раз­прос­тра­не­ни­е­то на епи­де­ми­я­та. Кли­ма­тът се от­чи­та ка­то фак­тор.

- През 2019 г. има­ше опус­то­ша­ва­щи по­жа­ри в Ама­зон­ска­та джун­гла, в Ав­стра­лия, в Ал­яс­ка, в Ка­ли­фор­ния. Бе­ше от­че­тен и бум на гор­ски­те по­жа­ри в Ев­ро­па. За­бе­ля­зах­ме, че зи­ма­та у нас бе­ше не­о­би­чай­но топ­ла през та­зи го­ди­на. Мо­же ли да свър­жем се­гаш­на­та пан­де­мия с кли­ма­тич­ни­те про­ме­ни, пре­диз­ви­ка­ни от чо­веш­ка­та дей­ност?

- Не знам се­га да­ли е та­ка. Го­ля­ма­та чум­на епи­де­мия, ко­я­то из­бух­ва в сре­да­та на XIV век - през 1348 г., свар­ва на­се­ле­ни­е­то не­под­гот­ве­но. В За­пад­на Ев­ро­па е има­ло чум­ни епи­де­мии до VII век и след то­ва из­чез­ват. Це­ли 7 ве­ка ня­ма и сле­да от та­зи бо­лест в Ев­ро­па. По­я­ва­та й е пре­диз­ви­ка­ла го­лям шок. Ос­вен то­ва раз­ме­рът на епи­де­ми­я­та, на­ре­че­на Чер­на­та смърт, е стра­хо­вит - из­ми­ра ед­на тре­та от на­се­ле­ни­е­то на Ев­ро­па, ко­е­то е страш­но.

- Как­ви са со­ци­ал­ни­те и ду­хов­ни­те ас­пек­ти на про­мя­на­та след то­зи ма­сов мор? Има ли пре­се­ле­ние на хо­ра след то­ва?

- Да, за­що­то се от­кри­ват - да го ка­жем със съв­ре­мен­ни­те тер­ми­ни - ра­бот­ни мес­та. Нап­ри­мер Ве­не­ция, ко­я­то през XIV и XV век се из­дър­жа с тър­го­вия и мо­реп­ла­ва­не, има нуж­да от мо­ря­ци и тър­гов­ци, има тър­се­не на ра­бот­на ръ­ка. Из­праз­ват се до­мо­ве, там се нас­та­ня­ват при­шъл­ци­те. Но но­ви­те за­сел­ни­ци ня­мат фа­мил­ни връз­ки по­меж­ду си. По-ра­но е би­ло яс­но - хо­ра­та от ед­на фа­ми­лия са би­ли свър­за­ни по ня­ка­къв на­чин с дру­ги фа­ми­лии - ка­то вра­го­ве или при­я­те­ли. Но те­зи струк­ту­ри се раз­чуп­ват и за­то­ва за­ко­но­да­тел­ство­то взи­ма в свои ръ­це уреж­да­не­то на вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду хо­ра­та.  За­сил­ва се за­ко­нот­вор­чес­тво­то. То­ва е ас­пект, кой­то съ­що тряб­ва да бъ­де пре­мис­лен. Виж­да се, че ние за­поч­ва­ме да гле­да­ме по­доз­ри­тел­но на чо­ве­ка, кой­то се приб­ли­жа­ва към нас - стра­ху­ва­ме се, че мо­же да ни за­ра­зи. От пси­хо­ло­ги­чес­ка глед­на точ­ка то­ва е мно­го тре­вож­но.

Лю­бо­пит­на е и мо­рал­на­та стра­на на случ­ва­що­то се.  Аз се ка­ня да преп­ро­че­та зна­ме­ни­та­та кни­га "Чу­ма­та" на Ал­бер Ка­мю, къ­де­то те­зи мо­рал­ни проб­ле­ми са опи­са­ни. За­що­то виж­те - имам не­об­хо­ди­мос­тта да се срещ­на с мой бли­зък, кой­то жи­вее в друг град. И тряб­ва да из­бе­ра да­ли да се под­чи­ня на раз­по­ред­би­те, ко­и­то ми заб­ра­ня­ват то­ва, или да оти­да при моя бли­зък, нап­ри­мер прес­та­ре­лия ми ро­ди­тел, кой­то има нуж­да от мен. Тряб­ва да взе­ма ре­ше­ние - да бъ­да за­ко­но­пос­лу­шен или да на­ру­ша за­ко­на в име­то на ед­на сър­деч­на връз­ка. То­ва са не­ща, ко­и­то по­заб­ра­вих­ме и за жа­лост съд­ба­та ни ша­ма­рос­ва, ко­га­то ста­нем пре­ка­ле­но ле­ко­мис­ле­ни. Аз мис­ля, че по­доб­ни зло­щас­тия би тряб­ва­ло да об­ла­го­ро­дя­ват чо­ве­ка, да из­кар­ват на пре­ден план най-доб­ро­то в не­го. Мо­же би най-важ­но­то е сми­ре­ни­е­то. То­ва е доб­ро­де­тел, ко­я­то не се пол­зва с ви­сок рей­тинг от съв­ре­мен­ния чо­век. Но е мно­го важ­на. Съз­на­ни­е­то за то­ва, че има и по-сил­ни, не­за­ви­се­щи от на­ша­та во­ля и на­ши­те ре­ше­ния не­ща. Ние тряб­ва да сме го­то­ви по един дос­то­ен за чо­ве­ка на­чин да се спра­вим с тях.

- Как се про­ме­ня све­тог­ле­дът на хо­ра­та от оно­ва вре­ме? Мо­же ли да се тър­си връз­ка на чум­на­та епи­де­мия с Ре­не­сан­са, нап­ри­мер?

- Не мо­га да нап­ра­вя ка­у­зал­на връз­ка меж­ду ед­но­то и дру­го­то. Све­тът, раз­би­ра се, тър­пи тран­сфор­ма­ции, то­ва е в на­ве­че­ри­е­то на про­тес­тан­ство­то. Но не би­ва да се аб­со­лю­ти­зи­ра, ка­то се каз­ва: "Све­тът ве­че ня­ма да е съ­щи­ят". Аз ра­бо­тя с го­ле­ми ис­то­ри­чес­ки дис­тан­ции. Виж­дам, че све­тът се про­ме­ня, но в ня­ка­къв сми­съл ос­та­ва един и същ. За­що­то хо­ра­та ви­на­ги са се опит­ва­ли да да­дат от­го­вор на три въп­ро­са: от­къ­де ид­ва­ме, как­во сме и на­къ­де оти­ва­ме. Всич­ки хо­ра си за­да­ват те­зи въп­ро­си под ня­как­ва фор­ма. И в то­зи сми­съл ние сто­им пред сход­ни проб­ле­ми с жи­те­ля на Ге­нуа, при­мер­но, кой­то е зас­тиг­нат от смър­то­нос­на­та чу­ма.

- Да, та­ка е. Но не се ли е ока­за­ла чум­на­та епи­де­мия ка­та­ли­за­тор на ня­кои про­ме­ни? Нап­ри­мер за от­кри­ва­не­то на но­ви зе­ми?

- Но­ви­ят кон­ти­нент е от­крит слу­чай­но, по­ра­ди не­ве­жес­тво. Ко­лумб тръг­ва за За­пад­на Ин­дия и но­си със се­бе си ге­ог­раф­ска кни­га, в ко­я­то има ед­на прин­цип­на греш­ка - че мор­ски­ят път мо­же да бъ­де из­ми­нат за две сед­ми­ци. Та­ка че има слу­чай­ност в от­кри­ти­е­то.

- Но са­мо­то же­ла­ние да се пъ­ту­ва към но­ви зе­ми, нап­ри­мер да се тър­сят цен­ни под­прав­ки? Ин­дийс­ко­то орех­че е счи­та­но за па­на­цея при чу­ма­та.

- Да, под­прав­ки­те са счи­та­ни за па­на­цея, за­що­то те се смя­тат за рас­те­ния, ко­и­то ви­ре­ят в зем­ния рай. И по те­че­ни­е­то на че­ти­ри­те го­ле­ми ре­ки се раз­прос­тра­ня­ват. Ос­вен то­ва е би­ло мно­го прес­тиж­но да из­пол­зваш скъ­пи, ек­зо­тич­ни  под­прав­ки - то­ва е по­каз­ва­ло со­ци­а­лен ста­тус, зна­чи­мост на пол­зва­те­ля.

- Ня­кои ис­то­ри­ци твър­дят, че чум­на­та епи­де­мия е про­ме­ни­ла и ис­то­ри­я­та на Бъл­га­рия - бла­го­да­ре­ние на нея е ста­на­ло въз­мож­но зав­ла­дя­ва­не­то на зе­ми­те ни от ос­ман­ски­те на­шес­тве­ни­ци. Вяр­но ли е то­ва?

- Стру­ва ми се, че то­ва е наг­ла­ся­не на ис­то­ри­я­та. Дру­ги фак­то­ри доп­ри­на­сят за па­да­не­то на Бъл­га­рия под ос­ман­ско роб­ство.

- Как та­зи пан­де­мия ще се от­ра­зи на днеш­но­то об­щес­тво? Как­во ще се слу­чи с не­го?

- Не мо­га да прог­но­зи­рам. Мо­е­то про­фе­си­о­нал­но за­ни­ма­ние е обър­на­то към ми­на­ло­то, не към бъ­де­ще­то. Го­ля­ма част от то­ва, ко­е­то се случ­ва, е в ре­зул­тат на во­ле­во ре­ше­ние на хо­ра­та. А как­во ще ре­шат во­ле­во хо­ра­та - ня­ма как да се знае пред­ва­ри­тел­но. Има един го­лям спор в къс­но­то Сред­но­ве­ко­вие за бъ­де­ще­то и слу­чай­ни­те съ­би­тия - ка­къв ста­тут имат те. За­що­то ако са слу­чай­ни - не би тряб­ва­ло да бъ­дат рег­ла­мен­ти­ра­ни бо­жес­тве­но. Ако пък Бог пред­ва­ри­тел­но знае как­во ще се слу­чи и ни по­да­ва ня­как­ва ин­фор­ма­ция за то­ва - то­га­ва съ­би­ти­я­та не са слу­чай­ни - имат не­об­хо­ди­мост, тъй ка­то са бо­жес­тве­но рег­ла­мен­ти­ра­ни.

Аз се драз­ня, но съ­щев­ре­мен­но раз­би­рам, а дъл­бо­ко в се­бе си одоб­ря­вам то­ва, че ин­сти­ту­ци­и­те, ан­га­жи­ра­ни с бор­ба­та сре­щу пан­де­ми­я­та, из­бяг­ват да пра­вят ка­те­го­рич­ни прог­но­зи. Из­пол­зват се ма­те­ма­ти­чес­ки мо­де­ли, пра­ви се дос­та пред­паз­ли­во. И аз смя­там, че то­ва е ум­но по­ве­де­ние. Ма­кар че ме драз­ни. Ис­кам да ми ка­жат: две сед­ми­ци още ще си сто­иш вкъ­щи и след то­ва ве­че ще мо­жеш да из­пи­еш ед­на би­ра на спо­койс­твие на­вън.

- Ще сло­жи ли пан­де­ми­я­та край на гло­бал­ния ни свят?

- Аз съм жи­вял в зат­во­ре­но об­щес­тво и не бих пред­по­чел да се вър­на към не­го. Све­тът без гра­ни­ци ми ха­рес­ва мно­го по­ве­че от­кол­ко­то се­па­ри­ра­ният свят, в кой­то тряб­ва неп­ре­къс­на­то да пре­о­до­ля­ваш ня­как­ви заг­раж­де­ния.

- Но мла­ди­те да­ли осъз­на­ват то­ва?

- Не. Мла­ди­те до­ри не мо­гат да си пред­ста­вят, че за пъ­ту­ва­не в чуж­би­на чо­век се нуж­да­е­ше от т. нар. из­ход­на ви­за ка­то пър­во ус­ло­вие. Го­во­рил съм с мои сту­ден­ти и те прос­то не мо­же­ха да си пред­ста­вят, че тряб­ва да по­лу­чиш раз­ре­ше­ние да на­пус­неш стра­на­та. За­що­то то­ва е тол­ко­ва из­вра­те­но, тол­ко­ва чу­до­вищ­но.

- При по­ло­же­ние, че мла­ди­те не го зна­ят, не мо­гат до­ри да си го пред­ста­вят, въз­мож­но ли е да се из­ку­шат от иде­я­та за на­ци­о­на­ли­зъм, за гра­ни­ци, ко­и­то про­пус­кат из­би­ра­тел­но? Още по­ве­че, че имиг­ран­ти­те не са доб­ре дош­ли за го­ля­ма част от хо­ра­та у нас.

- О, да, да, раз­би­ра се, че е го­ля­мо из­ку­ше­ние. Мно­го лес­но е то­ва се­па­ри­ра­не - ние сме доб­ри­те, а оне­зи са ло­ши­те. Не се изис­ква ня­как­ва ум­ност, за да го нап­ра­виш. Опас­нос­тта от то­зи тип на­ци­о­на­ли­зъм из­глеж­да на­пъл­но ре­ал­на.

Рис­ко­ва­но е при­е­ма­не­то на та­ки­ва рес­трик­тив­ни мер­ки, как­ви­то се­га има. За­що­то не е из­клю­че­но на влас­ти­ма­щи­те да им ха­ре­са пос­лу­ша­ни­е­то на хо­ра­та, зат­во­ре­нос­тта, изо­ли­ра­нос­тта. Има я та­зи опас­ност, но аз гле­дам на нея по-ско­ро ка­то на хи­по­те­тич­на. Ка­то въз­мож­на тен­ден­ция, но не и ка­то не­що, ко­е­то ре­ал­но мо­же да се слу­чи. Мо­же би съм пре­ка­лен оп­ти­мист.

- Коя е клю­чо­ва­та ду­ма, с ко­я­то мо­же да се оп­ре­де­ли си­ту­а­ци­я­та с пан­де­ми­я­та от ко­ро­на­ви­рус с ог­лед на ней­ни­те пос­ле­ди­ци?

- Най-нат­рап­ва­ща­та се ду­ма е из­пи­та­ние. Из­пи­та­ние на на­шия ин­те­лект, на на­ши­те ду­хов­ни си­ли. Го­тов­ност да при­е­мем то­ва из­пи­та­ние и да не се пре­да­ва­ме. За­що­то, как­то каз­ва един от ге­ро­и­те на пи­са­те­ля Ди­ми­тър Бо­чев: "Жи­во­тът сам по се­бе си е тол­ко­ва жа­лък, че не си стру­ва да му се пре­да­ва­ме".

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички