Брилянтен лекар, талантлив писател, автор на документални и художествени филми. Проф. Златимир Коларов е един от най-добрите ревматолози в България. Отличен е с 59 национални и международни награди - 22 като лекар и преподавател, сред които наградата на името на проф. Константин Чилов - МУ-София. Има 27 награди за белетристика, 4 от които международни, 10 отличия (6 международни) за кино-творби. Експерт към Здравна каса и Изпълнителната агенция по лекарствата. Почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза, председател на Съюза на писателите-лекари в България "Димитър Димов", заместник председател на Българското дружество по ревматология, асоцииран секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели), заместник главен редактор на сп. "Ревматология".
На 18 май в "Музей земята и хората" е премиерата на новия роман на проф. Златимир Коларов "По тънката повърхност на леда". Книгата ще бъде представена с участието на Недялко Йорданов, Хайгашод Агасян, Христо Деянов и Руси Чанев.
Романът е за Жената през погледа и душата на мъжа и ще бъде в книжарниците на "Хеликон" след 15 май. Романът съдържа съкровени, чувствени, изстрадани истории за неуловимия дух на Жената през погледа и душата на мъжа. Нестандартни герои и съдби, нестандартни вълнения и чувства, нестандартни обрати, нестандартни сюжет и фабула, които движат действието в пресичащи се паралелни линии и от сблъсъка им лумва пламък, който гори душата, казва проф. Коларов.
- Голямото предизвикателство за мен е смесването на жанрове, казва лекарят писател проф. Златимир Коларов
- Проф. Коларов, откъде черпите сюжети за книгите си? Има ли лекари и пациенти, които са герои в книгите Ви?
- През 2017 г. организирах 61-ия международен фестивал на международния съюз на писателите лекари в България. И в приветственото си слово казах, че разказът е всеки един момент пред нас. Само трябва да имаш око да го видиш, сърце да го почувстваш и душа да го напишеш.
Разказът е в стареца, който седи на пейката в парка и гледа умислено земята, тя е тази, която го очаква. Разказът е в детето, което протяга ръка към баща си, който бърза да се прибере при второто си семейство.
Разказът е в уличната музикантка, която през зимата на ъгъла изпълнява "Ода на радостта" на устна хармоника. Това са картини, които съм видял. Това са цели съдби.
- Описвате точно такива картини във вашите кратки разкази - моментна снимка.
- Да. За мен формата и композицията е много съществена част от всяко произведение. Тя е един невидим пласт. Както изборът на жанра е едно негласно споразумение между автора и читателя или зрителя каква ще е насоката на даденото произведение - криминален роман, любовна история, трилър...
Изборът на жанра обяснява разговора с читателя. Жанровете в много голяма степен са познати. Те са изчерпили своите изразни възможности. Затова за мен истината е в съчетанието на жанровете - когато експресивността на един жанр се смеси с експресивността на друг. Но трябва да го направиш монолитно, не самоцелно.
- Кой жанр е най-голяма предизвикателство за Вас?
- Точно това съчетание на жанровете. Ето пример за органично съчетание - филмите "Кабаре" и "Ах, този джаз". В "Кабаре" мюзикълът и сериозната история са органично свързани, танцът и песента са част от това произведение. В "Ах, този джаз" това е ненадминато.
- По ваш роман е филмът "Пепел върху слънцето". Каква е историята му?
- Разказвам покъртителна история за един наш рентгенолог, национален консултант, професор. Заболява го коремът, прави си снимка и му я скриват. Той я намира и казва: Колеги, не се притеснявайте, имам рак на стомаха, не крийте снимката. Той се самоубива, като си срязва бедрените артерии с бръснарско ножче в банята на болницата. Това гарантира смъртта. Когато правят аутопсията му се вижда, че няма никакъв рак. Той е най-големият специалист за страната. От тази история първо направих разказ, след това драматургична пиеса, накрая излезе като журналистическо разследване. Много време ми отне да намеря точната форма.
- От кого сте се учил?
- В една от книгите си пиша, че на композиция съм се учил от големите майстори в музиката. Аз самият нямам глас, нямам слух, не познавам музикалната история и теория. Но имам усет за въздействието, което музиката постига. И основно съм се учил от Pink Floyd - как започва един мотив, как набира сила, точно преценените паузи. Това се опитвам да го направя в текста.
- Кои други групи оказват влияние върху Вас?
- На първо място Pink Floyd, на второ - Queen. "Бохемска рапсодия" с Монсерат Кабайе е пример за съчетание на стилове. Започва като поп, продължава като опера, има дори мотиви и от ирландския фолклор. Всичко това е монолитно. С емоционалността си ми въздейства ранният The Rolling Stones. Led Zeppelin безспорно.
Разбира се, Токата и фуга в ре минор на Бах е гениално прозрение. Опитвам се да постигна изкуство. Труман Капоти казва: "Изживях огромен стрес, когато разбрах, че има голяма разлика между лошото и доброто писане, и още по-голям стрес, когато разбрах разликата между доброто писане и изкуството.".
- Сега излиза вашият нов роман "По тънката повърхност на леда". Какъв е той?
- Посветен е на жените, с които животът ме срещна от близо. Провокативно звучи. Навява усещането за любимите и любените жени. Но не са само те. Попитахте ме как се раждат сюжетите ми - от живота. Достоевски казва, че никой писателска фантазия не може да измисли това, което животът може да предложи. Но трябва да имаш рецептори, за да го видиш.
Исках да изненадам дамите - жената през погледа и душата на мъжа - и любимата, и любената жена, и майката. Така се получи роман със сложна структура, с няколко пласта, с паралелни действия.
Преди време при мен дойде мъж на около 36 години, изключително психически потиснат, хипохондричен, а интелигентен. Всичко го боли. Той ми сподели, че като малък е видял удавник и това му е направило много силно впечатление. След време видял загинал в катастрофа и тогава станало страшно. Това давеше отражение върху него.
И този герой ще се появи, като човек затънал в саморазрушението си, но той има основание за това. Съдбата на героя трябва да бъде много точно изведена, за да му се вярва. При предаването й не дума, една буква не трябва да бъде самоцелна. Винаги стремя да вляза в кожата на героя, да бъда той. Не трябва да се бъркаш в душата на героя. Не казвай беше му много тежко след смъртта на съпругата му. Покажи го - разкажи как той върви и се напива.
- Кои са любимите Ви писатели, от кого се учите?
- Йовков с неговата необятна душевност. Също - Хайтов, Емилиян Станев. В "Крадецът на праскови" за главната героиня има едно описание от страница и половина или две. Чел съм го десетки пъти. Невероятно как жената е възродена от любовта. Тази книга я слагам редом до "Мадам Бовари" и "Ана Каренина". Ценя високо американските автори. В момента препрочитам Труман Капоти. Харесвам Хемингуей, Марк Твен, Фокнър, Селинджър, Стайнбек - гиганти. Те са задали литературното било. Изпитвам ненаситно желание да изпробвам думите в цялата им възможна изразност.
- Поезия писал ли се?
- Не. За да си поет, трябва да си целунат от Бога. Поезията е миг, искра, проблясък. Писането на къс разказ е бягане на къси разстояния - на един дъх от старта до финала. А писането на роман е маратонско бягане - дълго, изморително, изтощително.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
