София. Поетът Ясен Ведрин, който взриви интернет с безглаголното си стихотворение "България в думи", продължава да възпламенява социалните мрежи. Блогът му vedroley.blog.bg представя смразяващ поглед към родната действителност. Ето две от последните му стихотворения. Едното от тях е посветено на самозапалилия се във Варна Пламен Горанов.
Виновните нямат вина
Някой вчера с бензин се запали.
Лумнал факел на скъпа цена.
Без да може това да прежали,
че виновните нямат вина...
Алчни змейове крадоха, мляха,
в изнурената бедна страна.
И накрая фалшиво запяха,
че виновните нямат вина...
Ден годината може да храни.
Далаверите - куп, планина.
А се кръстят, ей Богу, тирани,
че виновните нямат вина...
Като ангели - чисти и святи.
Неспособни на капка злина.
И си вярват, безумно богати,
че виновните нямат злина...
Оня просяк е сигур кръвникът
или куцата стара жена...
С белезници на съд да ги викат,
щом виновните нямат вина...
Възмущение. Остри протести.
Шум. Събития. Топ-новина.
Няма съд. Няма даже арести,
че виновните нямат вина.
А измамата - сее ли, сее
свойте ситни и зли семена,
щом лукавият даже се смее,
че виновните нямат вина...
О, Българийо! Рай за измами,
а за честните - ад и война!
Да надпишем ли твоето знаме,
че виновните нямат вина?
Някой вчера с бензин се запали.
Дай му прошка, родино една!
Че за съвести, мъртво заспали,
той, невинният, беше с вина...
Дядо Йоцо отказа да гледа
Дядо Йоцо! Погледай тъдява!
И за поздрав тояжка вдигни!
Тази цъфнала наша държава
в тези гърбави мартенски дни.
Като трепетен глас на прогреса
с две-три думи надежда вещай
и не питай успехите где са
в туй отечество, в земния рай...
Тук са ширнали куп магистрали.
Там - хотели на морския бряг.
Зимни писти и слънчеви зали.
Китни вили - рояк след рояк.
"Гледам българско!" - славно извикай,
та и ние след теб да се взрем.
А в сърцата ни радост да блика,
че родината крепне в подем.
Гледай дядо, макар и с потури!
Сто години по-късен престиж!
С две-три капки небесен колурий
си разтъркай очите и виж...
Стара баба прибира си фиша
със последната сметка за ток.
Поизтрие сълзи... И въздиша...
А на вратника - бял некролог.
Дрипав старец върви през площада,
и край него търчи помияр.
От портрет на читалищна сграда
Вазов пак е затрогващо стар...
С умиление той те описа,
мили дядо от димния век...
И навярно сърцето те втриса
да си сляп, но останал човек.
Че напусто ни беше прогресът,
щом бездушният свят ни мори.
Той не пита човеците где са,
но онези проклети пари...
Дядо Йоцо отказа да гледа...
В малко томче се скри, посивял.
Може би да спести в словореда,
най-последната думичка... Кал!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
