Произходът на една жена, родена за власт
На 30 декември 1610 година Европа си отдъхва, защото една жена, засенчила по жестокост Граф Дракула е арестувана - Елизабет (Ержебет) Батори. Графинята, останала в историята като вампирката от Карпатите, е родена през 1560 г. в една от най-влиятелните унгарски фамилии. Родът Батори дава на Централна Европа военачалници, управители на Трансилвания и дори крал на Полша. Ержебет расте в свят на привилегии, но и на жестоки нрави, където благородническата власт се поддържа със сила, а суеверията и магическото мислене са част от ежедневието.
Омъжва се едва на 15 години за граф Ференц Надашди, известен като „Черния рицар“ заради своята свирепост на бойното поле. Докато той воюва срещу османците, младата графиня управлява огромните имения, командва слуги, войници и цели села. Тя е образована, говори няколко езика и е необичайно независима за времето си — качества, които по-късно ще бъдат използвани срещу нея.
Обвиненията, които разтърсват Европа
След смъртта на съпруга ѝ през 1604 г. около Батори започват да се трупат слухове. Слугините ѝ изчезват, селяните шепнат за изтезания, а местните свещеници се оплакват, че телата на млади момичета се появяват със странни рани. През 1610 г. унгарският палатин граф Турзо започва разследване, което ще се превърне в едно от най-известните съдебни дела в историята на Европа.
Според свидетелствата, събрани от Турзо, Батори измъчвала и убивала десетки, а според легендите — стотици млади жени. Описанията включват побои, изгаряния, измръзване, пробождания с игли и други форми на жестокост. Част от тези показания са дадени под натиск, други са слухове, а трети — очевидно преувеличени. Но факт е, че в замъка Чейте са открити мъртви и умиращи момичета.
Защо я наричат „вампирката от Карпатите“
Митът за Батори като вампир се ражда векове по-късно, но стъпва върху едно ключово обвинение: че се къпела в кръвта на девици, за да запази младостта си. Това твърдение се появява едва през XVIII век, дълго след смъртта ѝ, и няма документални доказателства от времето на процеса. Но легендата се вписва идеално в готическото въображение на Европа — благородничка, обсебена от красотата, която превръща кръвта в еликсир.
Така Батори се превръща в женския еквивалент на Граф Дракула — фигура на абсолютното зло, родено от аристократичната власт и безконтролна жестокост. Историците днес спорят дали обвиненията са били политически мотивирани, дали Батори е била жертва на заговор за имуществото ѝ или действително е извършила част от описаните зверства. Но легендата за „кървавите бани“ остава една от най-устойчивите в европейската култура.
Арестът, който слага край на една епоха
На 30 декември 1610 г. граф Турзо нахлува в замъка Чейте. Според хрониките той заварва умиращи момичета, а в подземията — тела. Батори е поставена под домашен арест, но никога не е изправена пред открит съд — благородническият ѝ статут я предпазва от публичен процес. Вместо това четирима от слугите ѝ са осъдени и екзекутирани.
Самата графиня е затворена в стая в замъка, зазидана с малък отвор за храна и въздух. Там остава до смъртта си през 1614 г. Погребана е тайно, а гробът ѝ остава неизвестен — още един детайл, който подхранва легендите.
Истината между документите и мита
Елизабет Батори е една от най-противоречивите фигури в европейската история. За едни е чудовище, за други — жертва на политически интриги. Историческите документи доказват, че в замъка ѝ са умирали момичета, но мащабът на престъпленията и мотивите остават неясни. Легендите за кървавите бани вероятно са по-късно добавени, но са толкова силни, че превръщат Батори в архетип — жената-вампир, благородничката-убиец, тъмната страна на властта.
И до днес тя остава символ на границата между историята и мита, между документите и страховете, които обществото проектира върху силните и различните. А датата 30 декември — денят на нейния арест — бележи началото на една от най-мрачните легенди на Европа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
