Ананасът днес е обичаен плод по рафтовете на всеки супермаркет, но в миналото той е бил толкова ценен, че хората са плащали състояние само за да го наемат за една вечер като символ на престиж. Неговият път от дивата природа до Европа и България крие изумителни факти.
Откъде произлиза и как получава името си?
Родината на ананаса е Южна Америка, по-конкретно регионът между Бразилия и Парагвай. Местните индианци гуарани го наричали „нанас“, което в превод означава „превъзходен плод“. Те не само го ядели, но и го използвали за направата на вино и дори за лекуване на рани.
Когато европейците го виждат за първи път, те са поразени от външния му вид. На английски език плодът е наречен „pineapple“ (боровикова шишарка-ябълка), защото на външен вид напомнял огромна шишарка, но вътрешността му била сладка и сочна като ябълка.
Кой пренася ананаса в Европа?
Човекът, който запознава Стария континент с този екзотичен вкус, е Христофор Колумб. По време на второто си пътуване до Новия свят през 1493 г., той стъпва на карибския остров Гваделупа. Там местните жители му предлагат непознатия за него плод. Колумб остава очарован и взима няколко бройки със себе си на кораба към Испания.
Тъй като по-голямата част от ананасите изгнивали по време на дългото пътуване през Атлантическия океан, само най-издръжливите достигали до кралските дворове в Европа. Това превърнало плода в абсолютен лукс. През 17-и и 18-и век в Англия и Франция ананасът станал символ на космическо богатство и висок обществен статус. Крале и благородници строели скъпи стъклени оранжерии, захранвани с печки, само и само да успеят да отгледат свой собствен ананас. Поради огромната му цена, богаташите често наемали ананас от търговците само за да го разнасят под мишница по време на балове и вечери, демонстрирайки превъзходство, без изобщо да го изяждат.
Кога ананасът идва в България?
Поради географската изолация на българските земи в рамките на Османската империя, ананасът остава непознат у нас в продължение на векове. Първите реални срещи на българите с плода се случват в края на 19-и и началото на 20-и век, предимно след Освобождението. Първоначално той се внася в ограничени количества в големите пристанищни градове като Варна и Бургас или пристига директно за двора на цар Фердинанд, който е бил известен с кулинарния си вкус към европейските изтънчености.
В по-широк мащаб, макар и все още като екзотичен лукс, плодът започва да се появява в големите софийски колониални магазини през 20-те и 30-те години на миналия век. Тогава заможните градски фамилии са го купували предимно под формата на скъп компот в консерва за специални празнични поводи.
Как българите гледат на него през годините?
В българската култура ананасът дълго време е имал статут на нещо недостижимо и вълшебно. Преди Втората световна война за обикновения българин той е бил символ на чужбинския разкош и буржоазния живот. Поетът Христо Смирненски дори го увековечава в едно от хумористичните си стихотворения, описвайки парвенюшките маниери на тогавашното общество.
По времето на социализма ананасът се превърна в дефицитна стока. Пресният плод на практика липсваше на пазара. Купуването на консерва с ананас на шайби от държавните магазини „Кореком“ се смяташе за истински триумф. Консервата се пазеше в шкафа с месеци и се отваряше само на Нова година или на много важен рожден ден. За децата от този период сиропът от ананас беше най-луксозното лакомство.
Днес отношението на българите е напълно променено. Ананасът вече не е признак на благородство или връзки в търговията. Ние го възприемаме като чудесен диетичен плод, богат на ензима бромелаин, който помага за храносмилането. Отглеждаме го в саксии у дома като декоративно растение и го добавяме смело дори в скандалната за много кулинари пица „Хаваи“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
