Днес свързваме динята с прохлада, яркочервена вътрешност и неповторим сладък вкус. Този огромен плодов зеленчук обаче е извървял дълъг и изпълнен с куриози път, преди да се превърне в крал на лятото на нашия континент. Отглеждана в Африка преди хилядолетия, тя преминава през пустини и морета, за да шокира, а по-късно и да влюби в себе си европейците.
От суданските пустини до мавърските градини
Истинската родина на динята е Африка, като последните генетични изследвания сочат Североизточен Судан за нейна начална точка. Древните египтяни първи започват да я култивират преди около 5000 години, като дори са поставяли дини в гробниците на фараоните, за да хранят душите им в отвъдното.
В Европа динята пристига благодарение на маврите, които я пренасят на Иберийския полуостров (днешна Испания) около X-XIII век. Първоначално тя успява да пусне корени само в най-топлите средиземноморски райони. Чак през XVII век започва да се отглежда по-масово в останалата част на континента като екзотично градинско растение.
Горчивата истина
Най-големият исторически куриоз е, че първите дини в Европа изобщо не са приличали на днешните. Те са били бледи, с жълтеникаво-бяло месо и изключително горчив вкус. Вместо за десерт, хората в древността са използвали динята като естествена манерка за вода. Благодарение на дебелата си кора, тя е запазвала течността свежа с месеци. Мореплавателите редовно са пълнели корабите си с дини вместо с бурета с вода. Сладка, червена и лесна за отваряне диня се появява след векове на селективно кръстосване от страна на градинарите. Ботаниците откриват, че генът, който отговаря за захарното съдържание на плода, е тясно свързан с червения пигмент. Колкото по-сладка ставала динята, толкова по-червена ставала нейната вътрешност.
Ботаническо объркване и кулинарен шок
Когато европейците се сблъскват за първи път с динята, те изпитват сериозно затруднение как точно да я консумират. Тъй като не е била сладка, в много европейски региони (включително в Русия по времето на Иван Грозни) хората са я варели в сиропи, люти подправки или са я мариновали на туршия, вместо да я ядат сурова.
В Южна Европа благородниците бързо се влюбват в нея заради охлаждащите ѝ свойства. Италиански ренесансови картини и медицински наръчници от XIV век (като известния Tacuinum Sanitatis) показват как благородниците са илюстрирали дини като символ на лукс и здраве.
Любопитен е и езиковият куриоз в Централна Европа. На унгарски език динята се нарича görögdinnye, което буквално означава „гръцки пъпеш“. Това показва, че за тях плодът е дошъл по търговските пътища от византийските и гръцките земи.
Европейците дълго спорят и за официалния статус на растението. От една страна, динята принадлежи към семейство Тиквови, което я прави близък роднина на краставицата и тиквата (т.е. зеленчук). От друга страна, от ботаническа гледна точка нейният плод всъщност е огромна сочна ягода. Днес тя официално се класифицира като плодов зеленчук, обединявайки най-доброто от двата свята.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
