Студ и сняг съсипаха реколтата, ядем плодове от Испания и Аржентина
Всяка година търговците тестват джоба на любителите на череши с първите набрани червени плодове. Тази пролет обаче бяха счупени всички рекорди след като продавач обяви цена от 279 лв. за килограм. Проверка на "Стандарт" установи, че за тези пари може да се купи същото количество говеждо, специална селекция Ангъс от Небраска, добито от свободни телета. Или пък 100 грама първокласен черен хайвер от есетра.
За щастие, това не е пазарна тенденция, а единичен случай, вероятно става дума за екзотична продажба, предназначена за хотел, увери председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържища Владимир Иванов.
Макар и не за 279 лева, първите череши шокираха купувачите с цената си. От 35 лв. за кг през 2023 г. и 40 лв. през 2024 г., около този Гергьовден ги предлагаха за 50-60 лева. Най-хитрите търговци бяха обявили цена за 100 грама - колкото "за комка", както казват в някои краища на страната.
"За мен това е доста сериозна цена за територията на България. Вчера се прибрах от Франция, там черешите са значително по-евтини отколкото у нас", твърди потребител пред БНТ.
В следващите дни цените плавно започнаха да падат, като сега варират в граници между 25 и 35 лева. В централните части на София тази цена не стряска купувачите, които смело пазаруват за радост на продавачите.
Между 12 и 15 лева струва килограмът на Женския пазар в София, установи проверка на БГНЕС. Продавачите не знаят какъв е произходът им, но предполагат, че са български, защото гръцките били по-едри. На другия щанд черешите са гръцки и струват 13 лева за килограм, като продавачката споделя, че може да намали цената на 12 лева.
"Черешата тази година е 100% унищожена от природата и затова е нормално цената да бъде по-висока. Необходимо е да е покрита в оранжерия. А в оранжериите е скъпо производството", казва пред БНТ Кирил Димитров, който отглежда 3300 дръвчета в местността Черна нива.
"Вероятно тази година черешите ще поскъпнат повече от 100%, защото имаше малко производство", обясняват на пазара.
Фатален за овошките бе снегът, който попари цветовете, както и продължителният студ до минус 10 градуса, сковал страната в края на март и през април. Някои овощари се принудиха да палят слама между редовете в градините, за да спасят дръвчетата. В село Гаврилово, Сливенско, където са около 70 на сто от насажденията с праскови, прибегнаха до този стар метод, но бдителни селяни подали сигнал за пожар.
От Кюстендилско и Сливенско съобщават за близо 100% загуба, което означава, че тази година ще се разчита предимно на внос. Първите череши на пазара бяха от Гърция и други съседни страни. Очакват да се появят плодове дори от Южна Америка.
"И други години са падали слани, обаче като тази година, 100% унищожаване, имаше преди 25-30 години. За втори път сега се получава. Това е в резултат на 3-4 дни последователни ниски температури и то - продължително време - от вечерта от 8 часа до сутринта до 8 часа и затова е 100% унищожаване", казва производител.
"При овощните видове не се запази нищо - череша, слива, круша. На пазарите тази година няма да има българска череша", казва Димитър Сотиров от Института по земеделие в Кюстендил. Ивайло Бориков, собственик на 120 декара черешови масиви, село Лиляч, Кюстендилско, допълва: "Череши тази година кюстендилски няма да има, виждате в момента около вас. Няма нищо по дърветата, празни са, миналата седмица минаха и комисиите, снимаха, видяха за какво става въпрос".
"Узряха оранжерийните череши в сливенското село Самуилово", казва Коста Петров, председател на Сдружението "Българска праскова" в Сливен. Собственикът на оранжерията от близо 3 декара вече бере от плодовете, а цената на килограм череши на едро е 50 лева. През миналата година стопаните започнаха да берат череши около 26 април. Тогава цената на едро беше 32 лева за килограм.
"Перфектното мезе за уиски, една бутилка e 50 лева, черешите 50 лева и става работата", казва Йордан Илиев, търговец.
Според Кирил Димитров, причината в магазините килограм череши да се търгува за 50-60 лева е заради спекулата на търговците.
"Черешата в България не върви на добра цена, особено черешата за преработка. Цените са около 60 стотинки до 1, 20 лева максимум, което е много ниска цена и те не покриват нашите разходи. Цената, за да покрием разходите, трябва за преработка да бъде около 4 лева, а за прясна консумация около 8-10 лева. За прясна получаваме около 2 лева", допълва производителят.
Георги Марков стопанисва градина в благоевградското село Ново Ходжово. Неговите дръвчета вече са дали плод, защото гледа ранен сорт череши. "По-късните сортове, които по време на големите студове вече цъфтяха, са загубени на 100%", обясни земеделският производител. Марков не крие, че очаква по-висока от миналогодишната цена за продукцията си. Причината - слабата реколта. От колеги в Гърция разбрал, че и там тя ще е нищожна. Производителят е чул и спекулациите за испански череши. "Сигурното е, че българската ще е слабо представена на пазара", добавя той.
Очакванията са в края на май цените на черешите да паднат, като през юни килограмът да е под 8 лева. И все пак, заради слабата реколта у нас и в съседните държави, цените ще останат по-високи от обичайните през целия сезон.
Драма с прасковите и кайсиите, ябълките пощадени
Драмата тази година не е само с черешовите градини. Повечето костилкови овошки - праскови, кайсии, джанки и сливи, са измръзнали.
"Безспорно сезонът ще е тежък и труден. Дано ситуацията не се окаже трагична, защото това ще е проблем за цялата верига - от производителите, през преработвателите до потребителите. Всеки ще го усети по джоба си", каза Микеле Санторели пред Mediapool. Той е един от най-големите производители и преработватели на череши в България.
"По принцип най-студеният месец у нас е януари, но тази година тази роля се падна на февруари. След топлото време през първия месец на годината, отбелязахме най-студения февруари от 2013 г. насам, като след средата на месеца се установи зимна обстановка над цялата страна. Отрицателните температури нанесоха щети, които бяха най-сериозни в Североизточна България, където са съсредоточени кайсиевите насаждения", казва Надежда Шопова, инженер агроном и асистент в секция "Климат" в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите към БАН, пред "Климатека". При кайсията в агростанция Силистра още тогава е установено измръзване. С последвалите отрицателни температури в края на март и април в много райони щетите по насажденията нараснаха, казва Надежда Шопова..
Освен костилковите овошки уязвими към внезапните студове са и култури като рапицата, ако се намира в чувствителна фаза на развитие през този период. Рискове има и за вече поникналия слънчоглед, който също може да бъде засегнат от резки температурни спадове, коментира още Шопова.
Компенсации само за добре гледани градини
Още през април земеделският министър Георги Тахов увери стопаните, че ще има компенсации. "По направление "Пропаднали площи", какъвто е техният случай, е наличен бюджет в достатъчни размери, за да бъдат покрити загубите им", каза Тахов. През май стана ясно, че стопаните са поискали обезщетение за над 300 000 дка площи. Подадени са 5033 заявления - за измръзване и осланяване. За да получат подкрепа, земеделските производители трябва да имат 100% пропаднали площи. В такъв случай Министерството на земеделието покрива 80% от загубите.
Едновременно за нанесените щети от неблагоприятните климатични условия се извършват проверки и за състоянието на площите и дали са спазени всички необходими агро-технически мероприятия, които би трябвало да се извършват от земеделските стопани. Втора проверка трябва да определи дали има плодове в градините. След вторите проверки данните се вкарват в регистър за трайните насаждения.
Част от ябълките са пощадени от лошото време, установиха експерти.
"Проблемът е, че много овощни градини не се гледат както трябва и се чертаят за субсидии и за компенсаторни плащания, като това рефлектира върху целия бранш. При вторите огледи министерството е дало инструкции, ако градините не са в добро агротехническо състояние и видимо не се стопанисват, да бъдат пускани на комисия от инспектората и да бъдат изключвани от подпомагане, защото тези занемарени градини увеличават популацията на черната златка и влияят върху производствата на активните овощари. Също рефлектират върху подпомагането, тъй като по обвързано подпомагане се дели ресурса", коментира Димитричка Търпанова от Добруджанския съюз на овощарите, пише Агри.бг.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
