За съвременния българин бананът е най-обикновен плод, който стои целогодишно по рафтовете на всеки супермаркет на достъпни цени. Преди няколко десетилетия обаче този жълт тропически плод беше ценна валута, обект на километрични опашки и най-желаният коледен подарък за децата. Историята на навлизането на бананите в България е съчетание от куриози, кулинарни недоразумения и силна идеологическа носталгия.
Идват у нас през 60-те години на XX век
За първи път бананите се появяват по софийските магазини в началото на 60-те години на миналия век. Преди това те са абсолютно непознати за масовия български потребител. Когато държавното предприятие „Плод и зеленчук“ пуска първите пробни партиди, хората първоначално подхождат със силно недоверие. Любопитното е, че тогава те се продават на цена от около 60 стотинки за килограм – наполовина по-евтино от портокалите, които вече са познати на пазара.
Тъй като вносът от екзотични страни е труден, нередовен и изисква ценна чужда валута, държавата бързо ограничава масовите доставки. Постепенно бананът изчезва от ежедневието и се превръща в дефицитна стока, достъпна само в определени дни от годината.
Как българите гледаха на тях?
Тъй като плодовете са превозвани със кораби и е трябвало да издържат на дългия път, те са брани напълно зелени. В България обаче все още няма изградени специални узряващи камери. Поради тази причина по магазините те често се пускат в продажба в суров, яркозелен вид.
Това ражда множество кулинарни комични истории, тъй като хората нямат представа как точно се консумират. Мнозина българи се опитват да ядат бананите веднага след покупката, което води до масово разочарование. В спомените си от онази епоха съвременници разказват, че първият им досег с плода е имал вкус на „блудкав зеленчук със сапунен привкус“. Отнема време, докато се разпространи народната мъдрост, че зелените банани трябва да се улучат в кутия за обувки под леглото или върху гардероба, улути във вестник, за да узреят и да пожълтеят.
Символът на социалистическата Коледа
През 70-те и 80-те години бананите придобиват култов статус. Те се внасят основно за зимните празници – около Никулден и Нова година. Появата им в магазините предизвиква истинска истерия. Пред плод-зеленчуците се извиват километрични опашки, на които хората чакат с часове на студа, за да се сдобият с ценния тропически трофей.
Купуването на банани се превръща във въпрос на престиж. Те се слагат на празничната трапеза като символ на благополучие, а децата ги получават като ценен и рядък подарък под елхата. Поради ограниченията, на един купувач често се разрешава да вземе най-много до един-два килограма, за да има за всички на опашката.
Защо нямаше банани?
Зад липсата на банани се крие и любопитна геополитическа история. През годините на социализма България се опитва да търгува с приятелски режими в Африка и Латинска Америка. Един от най-големите парадокси е свързан с опитите за бартер. Българското правителство изнася за страни като Куба или Ангола оръжие, машини и промишлено оборудване, като в замяна договаря суровини, включително и захар и цитрусови плодове. Тъй като обаче логистиката и транспортът с хладилни контейнери по онова време са изключително слабо развити, огромна част от плодовете изгниват още по пътя в трюмовете на корабите, което прави редовните доставки мисия невъзможна.
След промените на 10 ноември 1989 г. пазарът се отваря и бананите бързо заливат сергиите. Падането на режима в съзнанието на много хора се свързва именно с „изчезването на опашките за банани“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
