Катастрофата в Хималаите вече е много по-мащабна от първоначалните оценки. Към 29 август най-малко 676 души са загинали след опустошителните наводнения по границата между Непал и китайски Тибет - 669 в Непал и седем от китайската страна. Близо 3000 души все още се водят безследно изчезнали, а само в Непал спасените са над 3700. Много от тях са били туристи или поклонници, отправили се към свещените връх Кайлаш и езерото Манасаровар.
Трагедията насочи вниманието към едно от най-необикновените места на планетата - планина, към която всяка година тръгват хиляди хора, но която никой от тях не се опитва да покори.
Свещена планина за четири религии
Кайлаш се издига в отдалечената югозападна част на Тибет, близо до границите на Китай с Непал и Индия. Върхът достига 6638 метра, а недалеч от него се намира свещеното езеро Манасаровар. Целият район е едновременно суров високопланински пейзаж и една от най-значимите духовни територии в Азия.
Особеното при Кайлаш е, че той е свещен не за една, а за четири различни религиозни традиции - индуизма, будизма, джайнизма и древната тибетска религия Бон.
За индуистите Кайлаш е земният дом на Шива - бога на разрушението и обновлението - и неговата съпруга Парвати, свързвана със семейството, плодородието и майчинството. Да достигнеш до планината за много вярващи означава да се доближиш физически до мястото, където според религиозната традиция пребивава едно от върховните божества.
Будистката традиция също вижда Кайлаш като духовен център, свързан с митичната планина Меру - оста на света в древната космология. Джайнистите свързват района с Ащапада и освобождението на първия тиртханкара Ришабханатха, а за последователите на Бон планината е източник на огромна духовна сила.
Планината, която не се покорява
Кайлаш има една особеност, която го отличава от почти всички прочути върхове на света. Тук целта не е да стигнеш най-високата точка.
Поклонниците не изкачват върха. Традицията изисква планината да бъде обиколена, а самият връх да остане недокоснат. Китайските власти не разрешават алпинистки изкачвания именно заради религиозното му значение, а официалният туристически портал на Индия го описва като неизкачен и до днес.
Това обръща наопаки обичайната човешка представа за голямата планина. Еверест привлича хората с въпроса дали могат да стигнат върха. Кайлаш ги привлича с точно обратното - дали могат да приемат, че върхът не им принадлежи.
52 километра около свещеното място
Поклонението се нарича кора или парикрама и представлява пълна обиколка около планината. Различните източници посочват маршрут от около 52-53 километра, който обикновено се изминава за три дни. Пътят минава през суров високопланински терен и достига сериозна надморска височина, поради което е тежко физическо изпитание.
Но за вярващите километражът не е най-важният. Според вековната традиция една обиколка около Кайлаш пречиства човека от греховете и натрупва духовни заслуги.
Индуистите и будистите извършват обиколката по часовниковата стрелка. Последователите на Бон се движат в обратната посока, а според някои традиции същото правят и джайнистите. Най-преданите тибетски поклонници не просто вървят, а преминават части от маршрута чрез последователни поклони с цялото тяло върху земята - пътуване, което вместо три дни може да отнеме седмици.
Езерото, което измива греховете
Само на десетки километри от Кайлаш се намира Манасаровар - едно от най-високо разположените сладководни езера в света и вторият голям духовен център на поклонението.
Някои индуисти се потапят в студените му води като ритуал за духовно пречистване. Други се молят или медитират на брега. Според традицията водата е свещена, а пътуването до Кайлаш без Манасаровар за мнозина остава непълно.
Легендата за човека, който търсел свещеното място
Кайлаш присъства и в предания извън четирите основни религии, които го почитат. Една от легендите е свързана с Гуру Нанак, основателя на сикхизма.
Според преданието по време на пътуванията си той срещнал хора, които искали да достигнат свещената планина. Посланието му било, че истинското поклонение не се измерва само с изминатия път - най-трудното пътуване е онова, което човек извършва вътре в себе си. Историята е част от богатия пласт легенди, натрупани около Кайлаш през вековете.
Хиляди тръгват всяко лято
И до днес поклонението е организирано по няколко маршрута. Индийското външно министерство провежда официалната Kailash Manasarovar Yatra всяка година от юни до август или септември по два пътя - през прохода Липулех в Утаракханд и Нату Ла в Сиким. За 2026 г. са предвидени по 10 групи по всеки от двата маршрута.
Хиляди други поклонници използват частни оператори и маршрути през Непал. Именно един от най-популярните коридори през Расува и Гиронг беше ударен от сегашното бедствие, поради което сред изчезналите има толкова много чужденци, тръгнали към Кайлаш.
Днес обаче древният път на поклонниците е прекъснат от разрушени мостове, кал и отломки. Спасителните екипи продължават издирването на близо 3000 души, докато семействата на стотици чуждестранни поклонници чакат вести от район, в който комуникациите и транспортът все още са тежко нарушени.
