Слънцето не е тихо. Огромната огнена топка над главите ни всъщност „пее“ – и то в дълбок, почти космически бас. Учените все по-често сравняват гигантската звезда с гигантски музикален инструмент. Вътре в нея пулсират вълни, които създават своеобразна мелодия. Тя не може да се чуе с човешко ухо, но може да бъде „разчетена“. А в тези скрити тонове се крие предупреждение за нещо много по-сериозно – опасни слънчеви бури.
Тази необичайна наука се нарича хелиосеизмология. Подобно на сеизмолозите, които изучават земетресенията, астрономите анализират вибрациите на Слънцето. Газовете в неговата вътрешност непрекъснато се надигат и потъват, създавайки акустични вълни. Те преминават през различни слоеве на звездата и променят честотата си – като звук, който отеква в огромна куха камера.
Ако тези сигнали се преведат в звук, резултатът е странна симфония от ниски и високи тонове. Най-дълбоките честоти – своеобразният „бас“ на Слънцето – са особено ценни за учените. Те идват от най-дълбоките му слоеве и носят информация за процеси, които иначе са напълно невидими.
И точно там може да се крие ключът към прогнозата на т.нар. космическо време.
Космическото време не е поетичен термин. Това са мощни изригвания и изхвърляния на плазма от повърхността на Слънцето. Когато тези облаци от заредени частици достигнат Земята, те могат да причинят сериозни проблеми – да нарушат радиовръзките, GPS системите, работата на спътниците и дори електрическите мрежи. Най-мощните слънчеви бури в историята са предизвиквали телеграфни пожари и масови прекъсвания на комуникациите.
Проблемът е, че те често идват с малко предупреждение.
Затова астрономите се опитват да „слушат“ Слънцето много по-внимателно. Изследвания показват, че промени в дълбоките му вибрации могат да сигнализират за натрупване на енергия, която по-късно се освобождава като слънчево изригване. С други думи – звездата може да дава музикален намек, преди да се разгневи.
Тези басови тонове са изключително трудни за засичане. Те са много слаби и често се губят в шум от други вибрации. Но нови космически обсерватории и прецизни алгоритми вече започват да ги откриват.
Ако учените успеят да разчетат напълно тази „партитура“, прогнозата за космическото време може да стане значително по-надеждна. Вместо часове предупреждение, човечеството може да получава дни – достатъчно време да защитят спътници, електрически мрежи и чувствителни технологии.
Така се оказва, че Слънцето не само ни дава светлина и топлина. То изпълнява и една непрекъсната космическа симфония. А в най-дълбоките ѝ ноти може да се крие предупреждение за бурите, които идват от 150 милиона километра разстояние.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
