Франция има своя Град на светлините, но Северна България пази легендата за един далеч по-екзотичен феномен - „Калния Париж“. Под това куриозно прозвище в Горнооряховския регион вече повече от век е известно село Първомайци, възникнало през 1955 година след обединението на историческите селища Темниско и Сергювец.
Името звучи като плод на абсурдистка хумореска, но всъщност зад него се крие любопитен сблъсък между европейските амбиции на местния елит и суровата битова реалност от края на XIX и началото на XX век.
Парижки маниери в провинциален пейзаж
След Освобождението регионът около Велико Търново и Горна Оряховица преживява истински икономически и културен подем. Заможни градинари, предприемчиви търговци и гурбетчии все по-често пътуват до Големия свят, пренасяйки в родното си място последните писъци на френската мода, изискани обноски и европейски самочувствие.
Жителите на тогавашните Сергювец и Темниско бързо придобиват славата на хора с високи претенции. По улиците започват да се разхождат господа с елегантни костюми, цилиндри и бастуни, придружавани от дами в модни европейски рокли. Тази картинална елегантност обаче имала един голям недостатък – инфраструктурата. През есенните и пролетните месеци непрепавираните улици на селото се превръщали в непроходимо море от гъста, лепкава кал.
Контрастът между парижките костюми и омазаните до колене обувки бързо провокирал съседите от Горна Оряховица. С лека ирония те зашиват на селото етикета „Париж“, но с задължителното пояснение - „кални“.
Пражки инженери и парижки нощен живот
Европейският дух на селището обаче не бил само илюзия. През 1884 г. над река Янтра е изграден впечатляващ каменен мост, свързващ селото с Горна Оряховица. Проектиран от чешки инженери по модел на емблематичния Карлов мост в Прага, той давал архитектурна увереност на местните, че наистина стъпват в портала към Европа.
Към това се добавял и невижданият за провинцията социален живот. Неколцината читалища, литературните вечери, бохемските кръчми и пищните балове превръщат селото в сборен пункт за нощния живот на целия регион. Атмосферата до толкова напомняла за френските кафенета, че местните жители не само не се обидили на закачливото название, но го прегърнали с гордост и здрава българска самоирония.
Днес, десетилетия по-късно, „Калния Париж“ вече не е свързан с липсата на асфалт, а остава жива емблема на буден дух, култура и тънко чувство за хумор, което продължава да се предава от поколение на поколение край бреговете на Янтра.
