Красивите рози могат да се превърнат в истинска гордост на градината напролет, ако още през ноември им отделим малко внимание. Оказва се, че подготовката им за зимата не изисква сложни процедури, скъпи препарати или непрекъснати грижи. Напротив - някои от най-разпространените действия, като обилното поливане, торенето и подрязването на прецъфтелите цветове, могат да се окажат неподходящи точно сега. Професионалният градинар Тим Ууд разкри седем важни правила, които ще помогнат на розовите храсти да преживеят студените месеци и да се подготвят за обилен цъфтеж през следващия сезон, пише американското издание „Бетър хоумс енд гардънс“.
Спрете торенето, за да подготвите розите за зимата
Една от най-важните стъпки в есенната грижа е прекратяването на подхранването. Макар много градинари да смятат, че допълнителните хранителни вещества ще помогнат на растенията да укрепнат, през този период ефектът може да бъде обратен.
„Розите продължават да растат независимо от продължителността на деня, затова най-важното е преди зимата да забавят растежа си и да укрепнат“, обяснява Тим Ууд, специалист по градинарство в разсадника „Спринг Медоу“.
Според него торенето трябва да бъде прекратено поне осем седмици преди очакваните първи слани. Причината е, че хранителните вещества стимулират образуването на млади издънки, които не успяват да се подготвят за ниските температури и лесно измръзват.
Затова през ноември розите не се нуждаят от допълнително подхранване с торове, стимулиращи растежа. Целта е постепенно да преминат към зимен покой.
Поливайте по-малко, но не оставяйте почвата да изсъхне
През топлите месеци розите се нуждаят от редовно поливане, особено когато растат и цъфтят активно. С настъпването на есента обаче потребностите им от вода намаляват.
„Трябва да поддържате почвата влажна, но не мокра“, съветва Тим Ууд.
Градинарят предлага изключително лесен начин да разберем дали растенията имат нужда от поливане. Достатъчно е да потопим пръст в почвата около корените и да проверим колко е влажна.
Ако усещаме влага, допълнителното поливане не е необходимо. Ако почвата е суха, можем да полеем умерено. Така растенията ще получават необходимата вода, без да бъдат преовлажнявани.
Не режете розите прекалено много през есента
Една от най-честите грешки е силното подрязване на розовите храсти преди зимата. Мнозина вярват, че така растенията ще изглеждат по-подредени и ще се развиват по-добре през следващата година.
Според специалиста обаче основната резитба е по-добре да се отложи за края на зимата или началото на пролетта. Причината е, че есенното подрязване може да стимулира появата на нови издънки, които са особено чувствителни към измръзване.
През ноември е достатъчно да премахнем изсъхналите, болните и повредените клони. Така храстът няма да изразходва излишна енергия за нов растеж.
Изключение правят прекалено дългите издънки на катерливите рози. При силен вятър те могат да се люлеят, да се пречупват и да повреждат растението. Затова е препоръчително да се скъсят внимателно или да се привържат към стабилна опора.
Изненадващ съвет: Оставете прецъфтелите цветове
Обикновено градинарите редовно премахват прецъфтелите рози, за да насърчат образуването на нови цветове. През есента обаче тази практика трябва да бъде прекратена.
Премахването на старите цветове може да стимулира растението да образува нови пъпки и издънки, които няма да успеят да укрепнат преди застудяването.
Тим Ууд препоръчва да оставим плодовете на розите, които се образуват след цъфтежа. Те не само са естествена част от подготовката на растението за зимния покой, но и служат за храна на птиците през студените месеци.
Така розовите храсти могат да бъдат полезни и за малките пернати обитатели на градината.
Почистете листата, за да предпазите цветята от болести
Есенната уборка около розите е особено важна за тяхното здраве. Под храстите често се натрупват опадали листа, които могат да задържат причинители на различни заболявания.
Специално внимание трябва да се обърне на листата с признаци на черни петна. Те могат да бъдат засегнати от гъбкови болести, чиито причинители преживяват зимата сред растителните остатъци.
„Гъбички и бактерии могат да презимуват в опадалите листа в основата на растението“, предупреждава Ууд.
През пролетта дъждовните капки могат да разпръснат тези микроорганизми върху младите листа и издънки и да предизвикат ново заразяване.
Затова събирането и отстраняването на опадалата растителност около розите е една от най-полезните дейности през есента.
Покрийте почвата с компост. Корените ще бъдат защитени
За да предпазим розите от резките температурни промени, специалистът препоръчва мулчиране на почвата около основата на храстите.
Подходящо решение е слой компост с дебелина между 5 и 7,5 сантиметра. Той ще помогне за изолирането на корените от студа, а през пролетта ще обогати почвата с хранителни вещества и полезни микроорганизми.
Върху компоста може да се постави допълнителен слой от раздробени листа или дървесен чипс. Тези материали ограничават резките температурни колебания при замръзване и размразяване на почвата.
Мулчът има и друго предимство - задържа влагата и намалява разпръскването на почвени частици върху листата при дъжд.
Има обаче една важна подробност. Допълнителното зимно мулчиране не бива да се прави прекалено рано. Специалистът препоръчва да се изчака настъпването на по-сериозни студове.
Кои рози трябва задължително да защитим от студа
Не всички розови храсти се нуждаят от еднаква зимна защита. Някои сортове са достатъчно студоустойчиви и могат успешно да презимуват без специално укритие.
По-чувствителните разновидности обаче, сред които са чайно-хибридните рози, флорибунда и грандифлора, може да имат нужда от допълнителна защита в районите със сурови зими.
Особено важно е това за местата, където температурите падат силно, а снежната покривка е недостатъчна. Снегът действа като естествен изолатор и предпазва почвата от рязко изстиване.
При присадените рози трябва да се защити мястото на присаждане. Ако то измръзне, може да оцелее единствено подложката и растението да загуби характерните качества на сорта.
Затова в края на есента мястото на присадката може да бъде покрито с допълнителна почва или мулч. Напролет, след като опасността от слани премине, защитният слой се отстранява.
Розите, които растат върху собствените си корени, нямат място на присаждане, но също се нуждаят от защита в долната част на стъблата. Според Ууд запазването на 10-15 сантиметра здраво стъбло с четири-шест жизнени пъпки е достатъчно за възстановяването и развитието на растението през пролетта.
Евтин трик за зимно укритие
За по-чувствителните рози Тим Ууд предлага практичен и сравнително евтин начин за защита. Около основата на храста може да се натрупа почва или да се постави цилиндрично ограждение от метална мрежа, което да се запълни с раздробени сухи листа или дървесен мулч.
Подобно укритие предпазва долната част на растението и намалява въздействието на силните температурни колебания.
Градинарят не препоръчва популярните конусовидни укрития от стиропор. Според него защитата с почва, мулч и метална мрежа е по-евтина и не изисква съхранение на обемисти материали след зимата.
Важно е органичното укритие да се поставя след първите слани. По този начин розите получават достатъчно време да преминат към зимен покой, а опасността в защитния материал да се заселят мишки и други гризачи намалява.
