Всяка събота и неделя стотици българи нагазват в студените води на реките, наведени над легени и сито, сякаш времето се е върнало назад към XIX век. Но това не е бедност, не е препитание, не е отчаяние. Това е новата мода в България - златотърсачите, хората, които превърнаха търсенето на самородно злато в най-бързо растящото хоби у нас.
Там, където някога са работили старите копачи, днес стоят IT специалисти, инженери, учители, хора от големите градове, които бягат от офисите и търсят приключение. Българската асоциация на търсачите на самородно злато и метеорити отчита хиляди активни ентусиасти - общност, която расте с всяка година и вече има свои форуми, събори, състезания и дори вътрешни легенди за „големия удар“, предава "Факти.бг".
Реките, които пазят златото на България
България е една от най-богатите европейски територии на разсипно злато. Планините непрекъснато ронят микроскопични частици от златните жили, а реките ги носят надолу, натрупвайки ги в завои, прагове и дълбоки цепнатини.
Източните Родопи са своеобразният „Елдорадо“ на Балканите - Арда и притоците ѝ Крумовица и Върбица са мястото, където златотърсачите най-често намират видими златинки. На северозапад Огоста и нейните малки реки събират десетки хора всеки месец, а в Централна България Осъм и Росица са известни с богати наноси.
Дори около София има малък златен свят - Палакария, реката, която тече под Витоша, е любима на столичните търсачи, които след работа хвърлят гащеризона в багажника и заминават за няколко часа „промиване“.
Колко злато всъщност намират?
Истината е романтична, но не и приказна. Повечето хора събират между няколко десети от грама и половин грам за ден - златен прах, който блести в дъното на легенчето като миниатюрна вселена.
Понякога обаче реката подарява нещо повече. В цепнатини на скали, под големи камъни или в стари речни тераси могат да се открият и по-едри късове. Това са редки моменти, които се разказват години наред - „златото на живота“, както го наричат старите търсачи.
Но за да стигнеш до такъв удар, трябва търпение, геоложки усет и стотици часове физически труд. Златото не идва лесно и точно това е част от магията.
Колко струва да станеш златотърсач?
Новата мода е достъпна. За разлика от други хобита, тук началната инвестиция е малка. Един леген струва между 13 и 30 евро, ситата и лопатите - около 15–35 евро. Улеите, които се поставят в течението и сами промиват материала, са между 60 и 175 евро.
Гащеризоните и ботушите, без които никой не издържа в студената вода, са около 40–100 евро. Металдетекторите - за онези, които търсят по-едри късове по сухите тераси, започват от 300 евро и стигат до над 1300.
С други думи: за 100–150 евро човек може да започне хобито, а за 300–400 евро вече е напълно оборудван.
Законът: свободно хоби, но с ясни граници
Ръчното промиване на злато в България е законно. Законът за подземните богатства изрично позволява добив на злато от речните корита чрез ръчни методи. Не се изискват концесии, разрешителни или лицензи.
Но има три неписани правила, които общността спазва строго:
не се използва тежка техника;
не се работи в защитени територии;
не се нарушава природата.
Металдетекторите са позволени, но само извън археологически обекти - там законът е категоричен.
Защо златотърсачеството стана мода?
Защото е приключение. Защото е бягство от града. Защото е тишина, река, камъни, слънце и онзи миг, в който в дъното на легенчето проблясва нещо истинско.
Златотърсачите не гонят богатство. Те гонят усещане, че природата може да ти даде подарък, че можеш да го намериш сам, че можеш да се върнеш у дома с малко шепа златен прах, който тежи повече от всичките пари на света.
