На индонезийския остров Сулавеси археолози откриха червен контур на човешка ръка, чийто пръсти са доработени така, че да наподобяват нокти – не просто отпечатък, а замислен символ. Според изследователите това е най-ранното известно произведение на пещерно изкуство, датирано на поне 67 800 години.
На пръв поглед – ръка. На втори – жест към абстракцията. Преработката на пръстите в „нокти“ подсказва скок в символното мислене: не механично оставен отпечатък, а идея, превърната в образ. Именно такива жестове – разказване чрез символи – стоят в основата на езика, религията и науката.
Новата датировка изпреварва с около 1100 години досегашния рекорд – червен отпечатък от пещера в Испания, който остава спорен за част от научната общност. Откритието на Сулавеси обаче накланя везните и по още една линия: подсилва тезата, че хомо сапиенс е достигнал огромния континентален масив Сахул (Австралия–Нова Гвинея) значително по-рано, отколкото се смяташе – с около 15 000 години.
През последното десетилетие серия находки от Сулавеси подкопават старата евроцентрична догма, че изкуството и абстрактното мислене „избухват“ внезапно в Ледникова Европа и оттам се разпространяват. Пещерното изкуство от Индонезия показва друго: хората не просто реагират на света, а го представят, споделят идентичности и истории – поведение, което не се наблюдава при други видове.
„Когато учех през 90-те, ни казваха, че творческият взрив се е случил в малка част от Европа“, казва проф. Адам Брум от университета „Грифит“, съръководител на проекта. „Днес виждаме наративно изкуство в Индонезия. Това прави евроцентричния аргумент трудно защитим.“ Резултатите са публикувани в Nature.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
