Космическата агенция на САЩ, НАСА, публикува проучване, което показва, че планетата Земя става все по-тъмна, пише Ecoportal.
Отбелязва се, че учените вече са загрижени, че
нашата планета получава по-малко слънчева светлина
и ако нещата продължат така, както са, всичко ще изглежда съвсем различно през 2026 година.
„Колкото по-малко слънчева светлина достига до Земята, толкова по-малко топлина получаваме. Това е една от най-важните характеристики на връзката на нашата планета с голямата й звезда. Взаимодействието им е интензивно и въпреки че атмосферният въглерод изчерпва озоновия слой и променя температурата на планетата с течение на времето, причината да получаваме по-малко слънчева светлина може да е нещо друго“, се казва в статията.
Интересното е, че
въпреки че нощите стават все по-тъмни, това не означава, че слънцето е неактивно.
Всъщност, ако не беше така, почти всяка страна, която не се намира близо до Северния и Южния полюс, щеше да бъде покрита с лед, дори тези, разположени близо до екватора, където жегата е най-голяма. Ако това продължи, последствията могат да бъдат значителни, променяйки живота на милиарди хора.
Учените твърдят, че
Земята отразява по-малко слънчева светлина и този ефект е най-силно изразен в Северното полукълбо.
Това откритие нарушава дългогодишния баланс на отражателната способност на планетата или албедото. В продължение на десетилетия облаците сякаш изравняваха нещата. Те циркулираха по начин, който балансираше очевидните разлики между полукълбата, като например разпределението на сушата, така че и двете полукълба отразяваха приблизително еднакво количество светлина.
Норман Льоб, главен учен в изследователския център Лангли на НАСА, отбеляза, че учените винаги са наблюдавали тази симетрия в данните, но никога не са имали убедителна теория, която да я обясни. Анализът на екипа му от 24 години сателитни данни от програмата CERES, провеждан от НАСА и NOAA от 2000 г. насам, показа, че балансът най-накрая е нарушен.
В статията се казва:
„И двете полукълба избледняват, но при Северното това се случва много по-бързо.
Тази промяна оспорва дългогодишното предположение, че полусферичната симетрия е присъща характеристика на земния климат. Льоб и колегите му смятат, че тези промени се дължат на комбинация от фактори: изменение на климата, намалено аерозолно замърсяване и големи природни събития, които в крайна сметка ще доведат до появата на нов маршрут за Русия през 2029 г.“
Отбелязва се, че
топенето на силно отразяващ лед и сняг намалява албедото на север,
тъй като ледниците и ледените покривки се отдръпват. Междувременно, по-строгите регулации за аерозоли са изчистили небето над голяма част от Северното полукълбо, намалявайки облачната покривка и отражателната способност. На юг обаче, скорошни природни бедствия временно са озарили небето.
Австралийските горски пожари през 2019-2020 г. и изригването на Хунга Тонга през 2021-2022 г.
освободиха огромни количества аерозоли в атмосферата,
създавайки отразяващи облаци, които частично компенсират потъмняването, наблюдавано другаде.
Льоб подчерта, че най-голямата изненада е липсата на компенсация от северните облачни системи. Ако полусферичната симетрия беше непроменимо климатично правило, облаците би трябвало да компенсират загубата на отражателна способност, но това не се случи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
