Когато Брайън Гордън за първи път разбрал, че черни мечки плуват в басейна на къщата, която възнамерявал да купи в Лос Анджелис, той се уплашил сериозно.
„Никога не бях виждал мечка на живо. Казах: „Просто ще построим голяма стена с бодлива тел“, спомня си той.
Четири години по-късно обаче Гордън трудно може да си представи нещо по-хубаво от това да гледа как семейство мечки се забавлява в басейна му и обикаля из градината.
Пухкавите гости идват по няколко пъти седмично.
„Нямаме нищо против да идват, да се чешат по дърветата, да подремнат и да скачат в басейна, когато е горещо, стига да не им причиняваме вреда и те да не представляват опасност за нас“, казва Гордън.
Той и партньорката му дори са превърнали мирното съжителство с мечките в своя мисия. Двамата публикуват видеа на животните, които се излежават във водата, играят в двора и се промъкват около къщата.
Зад симпатичните кадри обаче стои много по-сериозна история – постоянна бдителност, строги мерки за сигурност и ясни граници между хората и дивите животни.
Домът им е на границата с дивата природа
Гордън и Мартинес живеят в Монровия, в окръг Лос Анджелис, Южна Калифорния – район, в който има около 1600 черни мечки.
Къщата им се намира в подножието на планините Сан Габриел и граничи с Националната гора „Анджелис“, която се простира на около 700 000 акра, или 2830 квадратни километра.
Мечките започнали да се появяват почти веднага след като двойката се нанесла.
Първоначално двамата се опитвали да ги прогонят – викали им, използвали въздушни сирени, а понякога дори стреляли с пейнтбол пушка с меки гумени топчета.
„Но се чувствахме ужасно“, признават те. „Не ни се струваше правилно. Казахме си, че ако не влизат в къщата и не ровят в боклука, няма проблем да идват.“
Затова постепенно преминали към по-малко агресивен подход.
„Оттогава се спряхме на по-ненатрапчиви средства и честно казано, те работят по-добре за нас“, казва Гордън.
Понякога мечките дори се присъединяват към семейните им събирания.
„Имахме мечки, които нахлуват на барбекютата ни“, разказва той.
„Те не са дошли да ви изядат“
„Те няма да ви изядат“, казва той.
Нападенията от черни мечки са изключително редки. В историята на Калифорния е регистриран само един смъртен случай при нападение от черна мечка.
Двойката обаче никога не забравя, че срещу тях стои диво животно.
Когато мечките са наоколо, двамата остават в къщата и винаги спазват „здравословна дистанция“.
Понякога все пак се случват непланирани срещи.
Веднъж открили мечката, която наричат Нейпи, в гаража, след като по невнимание го оставили отворен.
„И двамата се стреснахме“, разказва той. „Бавно се отдръпнах, защото никога не трябва да притискате мечка в ъгъла.“
Животното излязло от гаража и продължило по пътя си.
Запознайте се с мечките от басейна
Любимата посетителка на двойката е Мади. Двамата я срещнали за първи път през 2023 г., когато била малка и изключително любопитна. Тя обичала да играе в басейна и да се мотае из градината.
„Тя е нашето златно момиче“, казват стопаните. Година по-късно Мади се върнала, този път с малките си.
За съжаление, мечката загубила малките си и преживяването било емоционално за всички.
Тази година обаче Мади отново довела малки в дома им.
„Те са най-сладките същества, които някога сте виждали. Толкова са гальовни, но в същото време са плашещи с тези дълги нокти“, смеят се домакините.
Другата редовна посетителка е Пънки – „буйно едногодишно мече“, което за първи път се появило като малко с майка си. „Тя пукаше всички надуваеми играчки за басейна“, разказва Гордън.
Веднъж Пънки се качила върху надуваема играчка във формата на кексче и се понесла към средата на басейна. „Тя наистина открадна сърцата ни през онова лято със забавленията си във водата.“
Третата любимка на семейството е получила прякора Нейпи, защото обожава да си прави дълги дрямки, докато плува. „Тя буквално стига до стъпалата на басейна, влиза във водата и отпуска глава. Тя е единствената мечка, която съм виждал да спи по час в басейна“, казва Гордън.
Ако забележи хората, Нейпи изсумтява. „Тя е голяма майка мечка и просто е малко сърдита на всичко в живота“, шегува се той.
Мечките все по-често се настаняват до хората
Историите на Мади, Пънки и Нейпи са част от по-голяма тенденция.
Все повече черни мечки се опитват да живеят в непосредствена близост до калифорнийците, което създава сериозни предизвикателства за местните общности.
Според Уилсън Шърман, научен сътрудник в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, в щата живеят повече от 60 000 черни мечки.
Дивите животни все по-често се появяват в предградията на Лос Анджелис.
„Те са изключително интелигентни, приспособими всеядни животни. Ядат всичко и са се научили как да намират калории на местата, където живеят хора“, обяснява Шърман, който изследва начина, по който общностите реагират на черните мечки.
Но не всички срещи завършват толкова спокойно, колкото тези в двора на Гордънови.
Мечките редовно нападат кофи за боклук и влизат в домове.
А когато ситуацията излезе извън контрол, последствията често са най-тежки именно за животните. През последните години няколко мечки са били умъртвени.
Мечката Блонди, която раздели Монровия
През март 2026 г. Калифорнийският департамент за риба и дива природа евтаназира женска черна мечка на име Блонди.
Причината – животното замахнало към жена, която разхождала кучето си в Монровия.
Блонди била позната и на Гордън. Тя няколко пъти посещавала градината им, без да създава проблеми.
Гордън организирал петиция срещу евтаназията, която събрала близо 6000 подписа.
„Беше ужасно. Блонди прилича на всички майки мечки – просто се опитваше да намери подслон, да отгледа децата си и да живее живота си“, казва той.
От Калифорнийския департамент за риба и дива природа обаче заявили, че ДНК анализът е потвърдил, че заловената мечка е отговорна за инцидента, както и за предишно нападение над възрастен човек, седнал на верандата си в Монровия през юни 2025 г.
„Евтаназията се използва само като крайна мярка, когато животното представлява риск за обществената безопасност и не може безопасно да бъде върнато в дивата природа“, заявява говорител на департамента.
Преместването на мечката на друго място може да изглежда като решение, но според властите това не е вариант, ако съществува риск за хората.
Мечките имат силна пространствена памет и често се връщат в познати райони.
Малките на Блонди са настанени в център за рехабилитация на диви животни. Те ще бъдат освободени в подходяща естествена среда, когато са готови.
Един чувал с пица може да промени всичко
Според Шърман най-важният начин за ограничаване на конфликтите е хората да не оставят храна и други леснодостъпни източници на храна за мечките.
Това означава сигурно съхраняване на боклука и никаква храна, оставена навън.
„За една мечка да намери кутия, пълна с пица, след като дотогава е прекарвала времето си в търсене на червеи и корени, е огромна промяна“, обяснява той.
Поддържането на квартал без примамки за мечки е „колективно усилие за обучение“, казва Шърман.
„Всички трябва да са на една и съща страница. Ако един човек оставя много хубава храна в двора си, мечката много вероятно ще си каже: „Трябва да проверя и още няколко двора.“
„Те не са плюшени мечета“
Шърман предупреждава, че симпатичните видеа в социалните мрежи крият един риск – хората да започнат да възприемат дивите животни като домашни любимци.
Профилите като този на Мартинес и Гордън, както и камерите за наблюдение в домовете, помагат на хората да възприемат мечките като отделни личности и да надникнат отблизо в живота им.
Но има опасност от прекалено романтизиране.
„Винаги съществува риск от превръщането им в герои като от Disney и представянето на прекалено пухкава картина. Те не са плюшени мечета, те все още са диви животни“, предупреждава Шърман.
По думите му хората и мечките не трябва да свикват прекалено много един с друг.
„Част от това да обичаш мечките е да създадеш здравословни граници и да им помогнеш да се справят успешно, когато неизбежно преминават през кварталите ни.“
