В продължение на повече от осем века Наклонената кула в Пиза привлича любопитството на пътешественици, учени и архитекти. Създадена като камбанария към катедралата, тя се превръща в символ на града не заради величие или съвършенство, а заради своя "дефект" - наклонът, който я прави уникална. От инженерна грешка до световна икона, кулата преминава през периоди на опасности, легенди и спасителни операции, за да остане и днес едно от най-разпознаваемите чудеса на Европа.
Проблеми при старта
В Средновековието град Пиза се утвърждава като една от четирите велики морски републики на Италия заедно с Генуа, Венеция и Амалфи. Тогава започва историята на кулата. През XII век Пиза е богат град с мощен флот и амбицията да демонстрира своето величие чрез монументални постройки. Така през 1173 г. стартира изграждането на камбанария за катедралата "Санта Мария Асунта", разположена на прочутия днес "Площад на чудесата". Архитектите използват бял мрамор, за да създадат извисяваща се постройка, която да служи като символ на могъществото на републиката. Но още след построяването на третия етаж строителите се сблъскват с неочакван проблем - меката почва, съставена от пясък, глина и утайки, започва да отстъпва под тежестта на конструкцията. Основите, положени едва на три метра дълбочина, не са достатъчно стабилни, за да понесат тежестта на масивната каменна кула. Постройката се накланя на юг и строежът е прекратен. В продължение на близо век кулата остава недовършена, а наклонът й постепенно се увеличава. Това забавяне обаче се оказва и нейно спасение.
Почвата под кулата се уплътнява, а когато строежът се възобновява през 1272 г., архитектите вече имат представа как да се опитат да коригират деформацията. Горните етажи са изградени с леко изместени колони и арки, които целят да компенсират наклона. Така кулата придобива характерния "бананов" силует, който я прави различима от всяка друга сграда по света. Завършването й идва едва през 1372 г., след почти два века прекъсвания и промени.
Галилео, камбаните и митовете
С времето наклонът на кулата започва да се превръща в гордост. Местните свикват с мисълта, че тяхната камбанария е уникална, и постепенно тя се утвърждава като символ на града. В този период възникват и легендите, които свързват кулата с най-известните личности на Пиза. Най-разпространената история е тази за Галилео Галилей, роден в града през 1564 г. Според легендата той използвал наклонената кула, за да докаже революционна за времето идея, а именно, че скоростта на падане на телата не зависи от тяхната маса.
Галилео хвърлил две сфери с различно тегло от върха на кулата и доказал, че те достигат земята едновременно. Така било опровергано схващането, наследено от Аристотел, че по-тежките тела падат по-бързо. Макар историци да спорят дали експериментът е проведен именно там или по-късно е романтично свързан с кулата, историята се е вкоренила трайно и се предава и до днес на туристите като символ на връзката между науката и архитектурния парадокс.
Освен легендите кулата има и своето практическо значение. Осемте й етажа включват седем камбани, всяка от които съответства на различна музикална нота. Най-голямата от тях тежи над 3,5 тона и в продължение на векове е огласяла целия град. Кулата често е използвана и като наблюдателница, откъдето пазителите следели приближаващи кораби или войски.
От Мусолини до съвременните инженери
Докато през Средновековието наклонът е възприеман като любопитна особеност, с течение на времето той започва да буди сериозни опасения. До края на XX век кулата вече е достигнала наклон от над 5 градуса, което означава, че върхът й е изместен с повече от четири метра от вертикалата. Много специалисти смятат, че тя е обречена да рухне. Първите опити за укрепване започват още през XIX век.
Предлагат се различни методи - от укрепване на основите с бетон до използване на стоманени конструкции. Част от тези намеси обаче влошават положението, защото допълнително разместват нестабилната почва. През 1934 г. например Мусолини нарежда кулата да бъде изправена като символ на силата на Италия. Инженерите наливат бетон в основите, но вместо да се изправи, наклонът се увеличава още повече. През 1990 г. обектът е затворен за посетители, тъй като рискът от срутване става твърде голям. Международен екип от инженери започва сложна спасителна операция. Монтирани са оловни противотежести от северната страна, а през 90-те години започва внимателно изкопаване на почва под южната част на основите. Методът се оказва успешен. Наклонът е намален с около 43 сантиметра, връщайки кулата в позицията, в която е била през XIX век. През 2001 г. тя е отново отворена за туристи, а специалистите уверяват, че е стабилна за поне още два века.
Любопитен епизод от историята настъпва по време на Втората световна война. Германските войници използват кулата като наблюдателен пункт. Американските сили, осъзнавайки стратегическото й значение, получават заповед да я разрушат. Когато обаче виждат красотата й и осъзнават историческата й стойност, се колебаят и решават да не я обстрелват. Така един миг на човешко колебание спасява емблематичен паметник от унищожение.
Как наклонът се превърна в най-ценния знак на Пиза
Днес Наклонената кула в Пиза е не просто архитектурен обект, а глобален културен символ. Тя е част от ансамбъла на "Площада на чудесата", включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО през 1987 г. Заедно с катедралата, баптистерия и гробището "Кампо Санто", кулата формира един от най-впечатляващите архитектурни комплекси в Италия. През вековете тя вдъхновява художници и писатели, а в модерната епоха става неразделна част от популярната култура.
Снимките на туристи, които "подпират" кулата с ръце или я "бутат", се превръщат в най-разпознаваемото клише на масовия туризъм. Това, което някога е било символ на инженерна слабост, днес е извор на радост, игра и световна разпознаваемост. В италианската културна памет кулата е и своеобразна метафора за Пиза-– град, който някога е бил морска сила, но постепенно губи политическо влияние. И въпреки това благодарение на своята "дефектна" кула името на Пиза остава живо в колективното съзнание на света.
Стабилна за още два века
Днес кулата е висока около 56 метра от северната страна и 57 метра от южната, като наклонът е стабилизиран на малко под 4 градуса. Вътрешната й спираловидна стълба с 294 стъпала отвежда туристите до върха, откъдето се открива панорамна гледка към целия град и околността на Тоскана. Годишно стотици хиляди посетители минават през кулата, а милиони туристи посещават Пиза именно заради този обект. Кулата се е превърнала в гръбнака на туристическата индустрия на града.
Магазини за сувенири, кафенета и хотели в района разчитат на безкрайния поток от посетители. За Пиза това е не просто историческо наследство, а и реална икономическа сила, която поддържа хиляди работни места. И въпреки че някои критици отбелязват комерсиализацията и клишетата, местните жители възприемат кулата като дар, който осигурява прехраната на поколения. Инженерите продължават да наблюдават движението на основите с помощта на лазери и сензори.
Специалистите са единодушни, че предприетите мерки ще гарантират стабилността й за още поне два века. Но в същото време съществува и съзнанието, че именно наклонът е идентичността на кулата. Ако тя някога бъде изправена напълно, ще загуби най-ценната си особеност. Така Наклонената кула в Пиза остава символ на човешката способност да превръща грешките в изкуство, на устойчивостта срещу времето и на умението да откриваме красота в несъвършенството. Тя е не просто архитектурен феномен, а жива метафора за силата на историята, която, въпреки всички бури, продължава да се извисява, макар и наклонена.
Несъвършенството, което устоява на времето
Когато човек застане на "Площада на чудесата" и вдигне поглед към белия мрамор, усеща, че Наклонената кула е свидетелство за упоритостта на хората да съхранят онова, което изглежда обречено. Наклонът не е провал, а послание, че дори с грешки можем да създадем нещо велико.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
