Изварата преживява истинско завръщане и от храна, свързвана предимно с диети, се превърна в един от любимците на социалните мрежи. Киселото мляко обаче продължава да държи силни позиции сред хората, които търсят повече протеини в менюто си. Диетолози, цитирани от Martha Stewart, сравняват двата продукта и стигат до извода, че са доста близки по основните хранителни показатели, но киселото мляко има известно предимство при пробиотиците и съдържанието на натрий.
По протеини разликата е малка
И изварата, и киселото мляко могат да помогнат за набавянето на белтъчини и млечни продукти в ежедневното хранене. Според препоръките на американското Министерство на земеделието при хранителен режим от около 2000 калории дневно ориентирът за много възрастни е приблизително три чаши млечни продукти на ден, макар индивидуалните нужди да се различават.
Диетологът Джейми Мок отбелязва пред Martha Stewart, че по отношение на протеини, мазнини и въглехидрати двата продукта могат да бъдат доста сходни. Изварата е особено удобна, когато е необходим бърз и засищащ източник на протеини, казва регистрираният диетолог Ейми Дейвис.
При киселото мляко количеството протеин зависи силно от вида и начина на производство. По-гъстите и по-концентрирани варианти обикновено съдържат повече белтъчини от стандартното кисело мляко.
Голямата разлика е в солта
По съдържание на калций, калий и витамин B12 изварата и киселото мляко са сравнително близки, посочват специалистите. По-съществена разлика се появява при натрия и магнезия.
Според сравнението, цитирано от Martha Stewart, една чаша кисело мляко може да съдържа около 75 милиграма натрий, докато при изварата количеството достига приблизително 680 милиграма. Причината е проста - солта е важна част от производството и вкуса на много видове извара. За хората, които следят приема на натрий, това може да се окаже съществена разлика.
Киселото мляко печели при пробиотиците
Друго предимство на киселото мляко са живите бактериални култури, използвани при ферментацията. Те превръщат част от лактозата в млечна киселина и при продукти, които съдържат живи активни култури, могат да осигурят и пробиотици.
„Киселото мляко се прави с живи активни култури, които естествено съдържат пробиотици и подпомагат здравето на червата“, обяснява Мок пред Martha Stewart.
При изварата ситуацията е по-различна. Част от продуктите са ферментирали и съдържат живи култури, но други се произвеждат чрез подкиселяване и не осигуряват същото количество пробиотици. Затова етикетът на конкретния продукт остава най-добрият ориентир.
Мазнините променят и вкуса
И при двата продукта изборът между пълномаслен и нискомаслен вариант влияе не само върху калориите, но и върху текстурата. Пълномаслената извара обикновено е по-кремообразна и мека, докато нискомаслените варианти могат да бъдат по-сухи и по-остри на вкус.
Подобно е положението и при киселото мляко. Пълномасленото е по-гъсто и богато, а вариантите с 1 или 2 процента мазнини често са по-леки и по-кисели. Диетолозите подчертават, че нискомасленият продукт не е автоматично най-добрият избор за всеки - това зависи от общия хранителен режим, калорийния прием и индивидуалните цели.
В конкретното сравнение Martha Stewart дава леко предимство на киселото мляко заради пробиотиците и по-ниското съдържание на натрий. Изварата обаче остава удобен, богат на протеини и засищащ продукт и няма причина двата да се разглеждат като взаимно изключващи се.
Киселото мляко има и още едно практично предимство - може да се използва не само самостоятелно, но и в сосове, маринати, смутита и печива. Изварата пък лесно се добавя към закуски, салати и бързи солени ястия, което я прави удобен начин за увеличаване на белтъчините в менюто.
