Ново научно изследване разкрива, че сюжетите на сънищата се оформят едновременно от трайните черти на личността и от преживяванията в ежедневието. Проучването, публикувано в научното списание Communications Psychology, анализира 3366 описания на сънища и будни преживявания от 207 италианци, събирани между 2020 и 2024 г. Учените установили, че сънищата съдържат повече ярки образи, социални взаимодействия и странни събития, но по-малко самоанализ от мислите в будно състояние. Резултатите показват още, че склонността към разсеяност, отношението към сънищата и качеството на съня оставят различим отпечатък върху нощните сюжети.
Изследването е проведено с дневници, които участниците попълвали в продължение на 15 дни, като записвали сънищата си веднага след събуждане и описвали мислите си в определени моменти през деня. Те преминали и тестове за памет, внимание, личностни особености и качество на съня. Съдържанието било оценено чрез езикови модели и отделно сравнено с преценките на хора, обучени да анализират подобни разкази.
Как сънят променя реалността
Сравнението показало, че сънищата приличат повече на динамични филмови сцени, отколкото на подреден разказ за всекидневието. В тях имало повече визуални и пространствени детайли, смени на обстановката, други хора, социални взаимодействия и необичайни събития.
Докато са будни, участниците по-често описвали мислите си, чувството си за контрол, времето и телесните усещания. В сънищата те по-често се оказвали в ролята на наблюдатели, а преживяванията били по-негативни и емоционално по-интензивни.
Характерът оставя своя отпечатък
Хората, които често се разсейват и се отдават на свободно блуждаещи мисли, сънували по-странни и накъсани сюжети с чести промени на мястото. Според учените това подкрепя идеята, че сънуването може да е усилена форма на спонтанното блуждаене на ума.
Участниците, които отдавали по-голямо значение на сънищата, описвали по-емоционални, необичайни и визуално наситени преживявания с повече пространствени подробности. По-силната визуално-пространствена памет пък била свързана с повече предмети в сънищата, а по-ниското субективно качество на съня - с по-голяма странност на сюжетите.
Това означава, че съдържанието не се определя само от случилото се през деня. Трайните особености на човека могат да повлияят дали нощната история ще бъде спокойна, ярка, фрагментирана или обезпокоителна.
Карантината влезе и в сънищата
Учените анализирали отделно 351 съня на 80 души, записани по време на първата строга карантина заради КОВИД-19 в Италия през пролетта на 2020 г. Тогава в сънищата имало повече усещания за ограничения, по-силни емоции, социални взаимодействия, фантастични и драматични елементи, както и теми, свързани с работата и времето.
През следващите четири години тези особености постепенно отслабвали. Странността и емоционалната интензивност намалявали, а общият емоционален тон ставал по-положителен, което изследователите свързват с постепенното отшумяване на пандемичния стрес.
„Тези резултати показват, че стабилните личностни черти и случайните преживявания съвместно оформят семантиката на сънищата“, пишат авторите.
Какво означава откритието
Резултатите показват, че сънищата не са просто хаотичен поток от случайни образи. Те свързват устойчивите особености на личността с текущите преживявания и показват как мозъкът преобразува емоции, спомени и стрес в нови нощни истории.
Авторите уточняват, че изследването установява връзки, но не доказва пряка причинност. Анализирани са описанията след събуждане, затова част от наблюдаваната структура може да идва и от начина, по който хората си спомнят и разказват сънищата.
