Призивите на граждани за промяна на конституцията бяха моментално маргинализирани от изказванията на редица експерти, които обясняваха на смени, че това е абсолютно ненужна идея. Действително някои от исканията на гражданите бяха по-скоро плод на гняв и желание за кардинална и мигновена промяна на статуквото, но значи ли това, че върховният закон на страната е съвършен? "Във всички случаи конституцията би трябвало да се промени по отношение на индивидуалната конституционна жалба и правото на държавата да произвежда подзаконови актове, постановления, наредби и решения, които не подлежат на съдебен контрол", каза за "Стандарт" адвокат Михаил Екимджиев.
В момента право да сезират Конституционния съд (КС) имат само депутатите, главният прокурор, председателят на Върховния касационен съд, омбудсмана и президентът на републиката. Това означава, че нито гражданите, нито фирмите у нас могат да потърсят справедливост пред КС, дори когато става дума за закони, които са откровено противоконституционни. Например правото на монополистите да изваждат изпълнителен лист срещу длъжник само на база на техните счетоводни отчети е текст, който може да бъде поставен пред КС, обяснява юристът. За разлика от България възможност за индивидуална конституционна жалба съществува в доста страни, включително държави от Източна Европа, като Полша, Словакия, Словения, Сърбия и Хърватска. "Гражданският контрол би могъл да се реализира чрез съда, където те да искат подобряване на управлението и законите", казва Екимджиев.
Промяна трябва да се търси и в чл. 120 от конституцията. Той предвижда възможността държавата да издава подзаконови актове (постановление, наредби, решения), които не подлежат на съдебен контрол. "Това генерира правонарушения дотолкова, доколкото изпълнителната власт произвежда подзаконови актове - постановления, наредби и решения", казва Екимджиев. Според него това право на държавата се явява основен метод за прокарване на лобистки изменения и допълнения към законите.
Посочените проблеми съвсем не са единственото черно петно в родното законодателство. "Трябва да се допусне правото на всеки гражданин да атакува пред Върховния административен съд (ВАС) подзаконовите нормативни актове - наредби, правилници, решения, които се издават от МС или отделни министри и областни управители", каза Екимджиев. В момента, когато ВАС отхвърли дадена жалба, автоматично се приема, че решението е окончателно и лицето няма право да се жалва повторно по същия въпрос. Това важи дори и при последващи промени на закони, конституция или на цялото Европейско право. "Това наистина е абсурдно. Беше направено с две цели: да се намали работата на върховните съдии, като се намали броят на жалбите, и второ - да се осигури един ценови комфорт на монополите и техните регулатори", казва Екимджиев. Това обаче е само върхът на айсберга, тъй като у нас съществуват множество правни абсурди. Един от тях е наредба на Министерски съвет, в която се приема, че гражданите са длъжни да плащат сметка за отопление, дори да нямат изградена система за топлоснабдяване, стига такава да е проектирана. Още по-абсурдното е, че благодарение на тази наредба у нас вече има осъден човек, макар че няма дори радиатор. "Моята теза е, че българското право генерира несправедливост. Съдът не само че не е коректив на монополите, ами ги толерира, което всъщност изкара хората на улицата", добавя Екимджиев.
Оценка на всеки закон спира лобизма
Да отпадне понятието "търговска тайна", когато става дума за фирми с монополно положение, предлагат от асоциация "Активни потребители". Според председателя на асоциацията Богомил Николов търговската тайна е понятие, което се използва на пазара като защита на конкурентната среда, но то не бива да се прилага, когато става въпрос за монополист, развиващ дейност от висок обществен интерес. "Навярно не всичко може да бъде извадено на светло до последната запетая, но поне основните параметри трябва да са обществено достъпни", посочва Николов.
Подкрепяме идеята за граждански надзор, който да има правото да налага вето над решенията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), каза Богомил Николов. По думите му предложението на председателя на КНСБ Пламен Димитров за създаване на граждански надзор е доста по-удачно, отколкото въвеждането на гражданска квота в ДКЕВР. "По-добрият вариант е да се конституира нещо като надзорен съвет. Той да има правомощията да налага вето, като то може да не е същинско, а да има само отлагателен характер. Така, ако не друго, поне ще се заостря вниманието към даден проблем", казва Николов.
Асоциацията изразява и своето недоумение от механизма на ДКЕВР за разглеждане на жалби от гражданите. "В момента в закона е разписано, че ДКЕВР решава жалби, но на практика това не се получава. Те придвижват едни преписки служебно. Например Иван се оплаква от даден проблем и ДКЕВР изпраща съобщение до съответното дружество. То на своя страна изпраща отговор след 20 дни, че Иван се е объркал и всичко е наред. След това ДКЕВР връщат абсолютно същия отговор на Иван. Това не е механизъм", казва Николов. По думите му, ако този механизъм не работи, то поне изрично да се посочи, че ДКЕВР не говори с граждани и тогава да се търси друг вариант за решаване на потребителските жалби.
Според Николов задължителна оценка на въздействието и на прилагането на всеки нов закон би дало ясни отговори, какво е влиянието му върху реалността. "Най-добрият метод за противоборство на лобисткото законодателство е оценка на въздействието и оценка на прилагането. Това се прави в повечето западни държави и при всяка директива на ЕС. Не можеш просто така да предложиш правна норма и тя да стане закон само защото мнозинството го е одобрило", посочва Николов. "Ние обичаме да си глезим бизнеса. Малко само да пропищи, че нещо не му е добре, и законодателят веднага търчи да го повива с пелени и да го кърми", възмущава се Николов.
Сменяме за минути доставчика на ток
Николай Василев, бивш министър на икономиката
- Г-н Василев, какво означава либерализация на пазара на електроенергия с най-прости думи?
- Означава да се случи абсолютно същото, което стана в телекомуникационния отрасъл. Както виждате, цените на мобилните услуги паднаха драстично. Когато има монопол, винаги топката се връща в правителството. Когато има либерализиран пазар с много конкуренти, цените не са проблем на правителството.
- Ще дадете ли пример за либерализиран енергиен пазар в други държави?
- Когато живеех в Лондон, имаше няколко доставчика на електричество, няколко на газ и няколко на вода. Тогава си смених доставчика на ток. Направих го поради две причини. Първо, защото цената беше по-ниска, и второ - за да видя как става, дали ще има проблеми и трудности. Отне ми няколко минути, за да попълня един формуляр. Всичко стана автоматично и не съм правил нищо допълнително. Просто от следващия месец сметките ми започнаха да идват от друга компания и бяха по-ниски. Няма да бъде по-сложно, отколкото човек да смени мобилния си оператор.
- Защо енергийният пазар у нас още не е либерализиран?
- Има два варианта за това - единият да е направено нарочно, вторият вариант е просто да сме мърлячи, да сме се забавили.
- Според вас кой вариант е по-вероятният?
- По-скоро сме мърлячи. Не смятам, че тук е намесена дългата ръка на някой монопол, който нарочно е забавил либерализацията. По-вероятно е чиновниците просто да не са били готови, защото доста неща трябва да се направят.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
