Вторник,

Град без стопани

От: Администратор -
3049
Град без стопани
A
A
A

Три институции са нужни само за да смениш крушка край общежитията

Колко институции са нужни, за да бъде завинтена крушка на улична лампа? Ако лампата е в Студентски град, поне три. Зависи на чия територия се намира - на улица, която принадлежи на общината, на алея, която се стопанисва от университета, или на място, което е на държавата и за него се грижи областната управа. А нищо чудно и да е на частен терен. Резултатът - едно съвсем скорошно проучване, направено от студентските съвети и организацията "ПоДлезно", показва, че 48,7% от уличните лампи в целия Студентски град не работят, въпреки че счупени са едва 12 броя от тях. От останалите над 40% пък са неефективни - тоест осветяват улици и алеи твърде слабо. Тоест - Студентски град тъне в мрак.

Студентски град тъне в мрак не само в прекия смисъл. От години тук най-тъмната Индия е проблемът със собствеността на терените, който възпрепятства не просто всеки опит градът да възвърне облика си на студентски, а дори просто да бъде оправено осветлението му. Реституцията го превърна в златна мина за десетки собственици, които се впуснаха да строят между общежитията и да отдават под наем терени за "преместваеми обекти" като дискотеки, които после не можеш да поместиш и с кран.

От 2008 година, когато проблемът бе поставен особено остро, е в сила подробен устройствен план на Студентски град, чиято идея бе

да се спре застрояването там

и вътре да бъдат обособени 11 кампуса - нещо като оазиси сред развихрилото се ново строителство. Идеята e да бъдат съхранени няколко изцяло студентски територии, на които не може да се строи повече - с алеи, осветление, паркинги и спортни съоръжения, както и с прилежащите към тях общежития. Тутакси обаче собствениците на терени, които попадат във и около тези зони, започват да обжалват устройствения план. Към момента такива кампуси могат да бъдат създадени само на две места, за които не се обжалва. Единият е на територията около УНСС, а другият е в зоната на два университета - Техническия и Минно-геоложкия, където са блоковете с номера от едно до четири. "Искам там да бъде построен поне един пилотен кампус, за да видим как ще потръгнат нещата", казва кметът на района Димитър Дилчев. По неговите думи това ще подобри и сигурността на самите студенти. Освен това има и обещанието, че след като кампусът бъде изграден, ще бъдат оправени и настилките на съседните улици и тротоарите. Проблемът обаче е в това, че финансирането за тези кампуси трябва да бъде осигурено от собствениците на терените, което включва самите университети. Малко вероятно е ректорите да съумеят да отделят средства за подобни проекти при вечния дефицит в бюджетите им. Всъщност първите студенти, които започват борбата срещу презастрояването заедно с кметството, отдавна вече не са в Студентски град, а кампуси все още няма. В същото време тук живеят около 40 000 души - колкото в един средно голям български град.

Големият хаос в регулацията на Студентски град е свързан с това, че за част от терените не се знае чии са и се чака произнасяне на съда, а това може да продължи с години. Още повече че на практика в момента няма забрана за строителство там. Мораториумът, наложен след първоначалния бум на презастрояването, преди две години е паднал в Конституционния съд. Неотдавна кметът Дилчев предупреди, че терените около университетите и междублоковите пространства, които са на вузовете, са на път да бъдат загубени от тях и този проблем трябва да се реши. Междувременно университетски сгради

успешно съжителстват с дюнерджийници

и павилиони за пици на парче, а доста често и с магазини за дрехи втора ръка.
На среща на студентските съвети със столичния кмет Йорданка Фандъкова в понеделник стана ясно, че от това чия е собствеността зависи и това дали ще бъдат сменени изгорелите крушки на Студентски град, така че алеите му да не тънат в мрак. Съгласно последната анкета, направена от студентските съвети, 95 на сто от студентите са посочили, че кварталът е зле осветен, а 70 на сто признават, че се опитват да избират удължени маршрути само и само да стигнат до общежитието си през осветени улици. 15 на сто посочват, че просто нямат осветен маршрут, за да стигнат до дома си. В анкетата студентите намекват и за редица други проблеми - например кучетата, както и за проблема с паркингите, чието разрешаване ще бъде следващата инициатива на студентите. По думите на кмета обаче общината стопанисва само по-големите артерии като улици и булеварди, докато алеите и подходите към общежитията принадлежат на университетите или държавата. Ангажимент на общината е и паркът в Студентски град, който тъне в мрак поради друга причина - когато преди осем години тръгнали да го облагородяват, сложили лампи със соларни панели. В момента соларните панели са амортизирани, а за възстановяването на осветителната мрежа с не толкова авангардно осветление са нужни 100 000 лева. Очаква се това да бъде направено тази година. Миналата година общината е реконструирала четири улици, а тази година е заложила ремонт на още две, разказа Йорданка Фандъкова. Монтирани са и видеокамери на 15 места - нещо, за което студентите настояват, тъй като то ще повиши сигурността в "града на греха". Студентските съвети настояват също и

за собствено полицейско управление

така че полицаите да могат да реагират на сигналите им и да идват бързо, когато има необходимост от тях. Последното им настояване е за кабинет на Спешна помощ, който да работи денонощно. Такъв, оказва се, има. Само дето не работи - не само денонощно, а изобщо. Вероятно столичната Спешна помощ няма ресурса да отдели екип за кабинета, който се намира в Студентска поликлиника.

Проблемът със сигурността на Студентски град всъщност тлее от години и периодично се възражда след всеки нещастен случай, от който става ясно, че сигурност няма. Имаше например идея на ректорите целият Студентски град да бъде пренесен на друго място. Председателят на Съвета на ректорите проф. Ваньо Митев дори бе открил подходящ терен в Лозен и лансира идеята там да бъдат построени само студентски кампуси, тъй като в самия Студентски град вече нищо не може да се направи срещу застроените зони. Главният архитект Петър Диков обаче изчисли, че една такава инвестиция би струвала около два милиарда евро и едва ли тези пари могат да бъдат осигурени по оперативни програми, както университетите се надяваха. "След реституцията вече няма Студентски град", бяха думите на тогавашния министър на образованието Сергей Игнатов. Тогава заради трагичен инцидент се родиха идеи включително за вечерен час в квартала - нещо, което така и не се случи и до днес той продължава да живее, разпъващ се между невъзможността да бъде докрай студентски и славата си на "град на греха".


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички