Една от най-известните загадки от епохата на Ренесанса получи научен отговор. Международен екип от учени установи, че великият херцог на Тоскана Франческо I де Медичи не е бил убит с отрова, а е починал от малария. Изследването е проведено от специалисти от Йейлския университет и Университета в Пиза. Резултатите са публикувани в научното списание iScience.
Векове наред подозирали отравяне
Франческо I и съпругата му Бианка Капело внезапно през 1587 г. в рамките само на 24 часа, след като развиват висока интермитентна треска. Скоро след смъртта им се появяват подозрения, че двамата са били отровени с арсен по нареждане на брата на владетеля, кардинал Фердинандо де Медичи, който по-късно заема трона. Тази версия остава предмет на спорове повече от четири века.
Древна ДНК разкри причината
Учените изследвали ДНК, извлечена от ребрени кости на Франческо I и на по-малкия му брат Джовани де Медичи, починал години по-рано. Анализът показал наличие на генетичен материал от паразита Plasmodium falciparum, причинител на най-тежката форма на малария. Учените откриват и молекулярни следи от втори вид — P. malariae.
„Нашите резултати предоставят научно доказателство, което разсейва упоритите спекулации, че Франческо де Медичи е бил отровен“, заяви ръководителят на изследването Серена Тучи, доцент по антропология в Йейлския университет.
Симптомите съвпадат
Запазени медицински описания от XVI век разказват за пристъпи на висока температура, характерни за маларията. По онова време придворните лекари лекували болните с кръвопускане, практика, която според учените вероятно е влошила състоянието на владетеля. Съавторът на изследването проф. Валентина Джуфра от Университета в Пиза заяви:
„Вече можем да кажем с научна сигурност, че великият херцог Франческо де Медичи е починал от малария, а не от отравяне.“
Поглед към бъдещето
Възстановеният щам на маларийния паразит от древните кости има значение не само за разрешаването на исторически загадки.
„Колкото повече научаваме за това как се е развивал този патоген във времето и колко бързо се променя, толкова по-добри ще бъдат съвременните ни модели за контрол на заболяването“, отбелязва старши научният сътрудник Жизела Каконе.
Учените са категорични, че аналогични геномни подходи могат да бъдат използвани за разкриването и на редица други мистериозни смъртни случаи в световната история.
