Едно земетресение повдига морското дъно и променя рибите завинаги. На 27 март 1964 г. земната кора се разкъсва под залива Принц Уилям в Аляска. Земетресение с магнитуд 9,2 разтърсва района, като трусовете продължават приблизително четири минути и половина. Това е второто най-силно земетресение в историята след адския трус в Чили през 1960 г.
Според ScienceBlog.com земетресението в Аляска оказва дълбоко въздействие върху рибите, обитаващи региона.
Забележително е, че морското дъно в близост до остров Монтегю се издига. Геолози от USGS изчисляват, че издигането на местното морско дъно е между 3,7 и 4,3 метра, като в някои участъци от бреговата линия то достига до 11 метра.
В резултат на това солената вода, която само часове по-рано е била част от океана, до следващата сутрин се оказва над линията на прилива и постепенно се превръща в сладка вода вследствие на дъждовете и топенето на снега. В някои от тези новообразувани водоеми остават заклещени риби.
В тези води започват да се заселват трибодливи бодливици. Това са сребристи риби с големината на пръст, защитени от редица костни странични плочки, простиращи се от хрилете до опашката. Новите водоеми предлагат по-малко хищници и липса на сол, докато зимният лед покрива повърхността им в продължение на месеци.
Петдесет години по-късно Емили Лескак - по това време свързана с Университета на Аляска - ръководи екип, който посещава тези отдалечени острови, за да проучи съдбата на трибодливите бодливици. Изследователите вземат проби от над хиляда екземпляра и анализират повече от 130 000 специфични ДНК вариации сред тях.
По време на проучването Лескак и нейният екип правят две паралелни открития. Те потвърждават, че рибите във водоемите действително са потомци на местни океански бодливици. Установяват също, че тези млади популации вече са се диференцирали от своите океански предци в степен, почти съпоставима с тази на сладководните бодливици, появили се преди хиляди години след отстъпването на ледниците.
Според учените рибите претърпяват значителни промени в очите, формата на тялото, окраската, размера на костите и защитната броня. Голяма част от вариациите в бронята са свързани с един-единствен ген, наречен Ectodysplasin (ектодисплазин), който "инструктира" развиващата се риба колко плочки да образува. Изследователите отбелязаха, че тази разлика произтича от регулаторен превключвател - малка промяна в ДНК, която указва на гена къде да се активира - а не от промяна в самия ген. Варианти на този превключвател, водещи до намален брой костни пластини, се срещат с ниска честота в популациите на морски риби по целия свят.
Сюзън Басхам, старши изследовател в лабораторията "Креско", обясни, че това представлява същинско генетично преустройство. В последваща работа тя описа как същите обширни геномни участъци са претърпели пренареждане както във водоемите, образувани вследствие на земетресения, така и в много по-стари езера.
