В края на 1880 година България е едва прохождаща държава — свободна, но още несигурна, ентусиазирана, но и разкъсвана между миналото и бъдещето. Само две години са минали от Берлинския договор, който очертава границите на Княжеството. В този крехък момент, когато институциите тепърва се изграждат, а държавността се учи да ходи сама, идва едно решение, което ще се окаже символично и съдбовно.
На 31 декември 1880 г. България за първи път казва: „Нека видим кои сме.“ И обявява резултатите от първото преброяване на населението — 2 007 919 души. Това число не е просто статистика. То е първото огледало на нацията.
Как се ражда идеята за преброяване
Преброяването е организирано по силата на указ на княз Александър I Батенберг, като предварителните резултати са публикувани на 1 януари 1881 г. — първият ден от новата година, в която България вече влиза с ясна представа за себе си.
Тогавашната статистика не е кабинетна наука. Тя е държавнически акт. Тя е начин младата страна да заяви пред Европа:
„Ние сме тук. Имаме народ, домове, семейства, бъдеще.“
Как изглежда България през 1880-1881 година
Картината, която преброяването разкрива, е едновременно сурова и величествена. България е предимно селска държава — с големи семейства, с трудолюбиви хора, с общности, които тепърва ще градят институции, училища, пътища, индустрия.
Средно по шест души живеят в едно домакинство. Градовете са малки, но кипят от живот. Селата са пълни с деца — бъдещите строители на модерната държава.
Това е България, която още не познава индустриалната революция, но носи в себе си огромен демографски потенциал.
Защо преброяването е повече от статистика
В онези години преброяването е акт на самопознание. То е първият документ, който казва: „Ето ни — толкова сме, тук сме, така живеем.“
За една млада държава това е равносилно на първия подпис, първия паспорт, първата официална снимка.
Преброяването е доказателство, че България вече не е географско понятие, а организирана общност с институции, правила и визия.
31 декември – символичният праг към новото
Не е случайно, че резултатите се обявяват именно в последния ден на годината. Това е моментът, в който България затваря страницата на робството и несигурността и отваря нова — на модерната държавност.
На 1 януари 1881 г. страната вече влиза в бъдещето с ясни числа, с ясно самочувствие и с ясно съзнание за своя народ.
Наследството на едно преброяване
Днес, повече от век по-късно, преброяванията продължават да бъдат огледалото на България.
Но първото — онова от 1880–1881 г. — остава най-важното. То е първият път, когато държавата поглежда народа си в очите и казва: „Виждам ви. Знам кои сте. И тръгваме напред заедно.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
