Изследвания откриват връзка между социалната голота, по-добрия образ за собственото тяло и по-високото самочувствие – а натуристи разказват как са спрели да се срамуват от това, което виждат в огледалото
Понякога най-трудната дреха за събличане се оказва срамът.
Точно в това се крие идеята зад натуризма – практика, която разглежда голотата като естествено социално състояние, без сексуален контекст. Според психолога Керем Сойлемез от Regent’s University London натуризмът представлява социална голота без очакване или присъствие на сексуална стимулация. А според изследвания, цитирани от BBC, срещата с реални човешки тела може да промени начина, по който човек възприема собственото си.
Историята на Хелън Бериман е показателна. Дълги години тя страдала от изключително негативно отношение към тялото си. През 2020 г., по време на гореща вълна, за първи път от две десетилетия си купила бански тип бикини. Около година по-късно съпругът ѝ я запознал с натуризма.
Тогава започнала промяната.
Когато чуждото тяло престане да бъде заплаха
Марта Викъри признава, че преди първото си натуристко събитие „искрено мразела“ всяка част от тялото си. След това преживяването започнало постепенно да променя гледната ѝ точка.
Тя казва, че натуризмът се превърнал в катализатор за промяната. Тялото ѝ било по-едро, отколкото самата тя искала, и не отговаряло на образа, който обществото често представя като желан. В един момент обаче това престанало да има значение.
Тя започнала да вижда тялото си като нещо неутрално – като средство, благодарение на което може да живее, да прегръща приятелите си, да пие кафе и да усеща слънцето върху кожата си.
Това е важната промяна: тялото престава да бъде непрекъснат проект за поправяне.
Социалните мрежи срещу реалността
Проблемът с телесния образ далеч не е малък. Той се наблюдава в глобален мащаб, а натискът върху хората да отговарят на определен физически стандарт идва все по-често от социалните мрежи, рекламата и дигиталната култура.
Психолози посочват, че социалните медии усилват сравняването с другите и влияят върху представата за това кое тяло е привлекателно и кое се приема за „нормално“. Филтрите за красота и новите технологии могат допълнително да засилят тази тенденция.
Според преподавателката по психология Марина Рачицки от University of Roehampton човек трудно може да разбере какво е нормално, когато постоянно вижда селектирани, обработени и идеализирани изображения.
Натуристката среда предлага точно обратното – контакт с истински тела.
„Излагането на средностатистически тела, на средностатистически хора“, според Рачицки, може да помогне на човек да пренастрои представата си за нормалното, приемливото и красивото.
Какво показват изследванията
Темата все още не е изследвана толкова подробно, колкото други области на психологията, но през последното десетилетие се появяват обещаващи научни данни.
Едно от проучванията включва 849 души. Участниците, занимаващи се с натуристки дейности, съобщават за по-висока удовлетвореност от живота. Този резултат е свързан с по-позитивен образ на собственото тяло и по-високо самочувствие. Оказва се още, че виждането на други голи тела е важен фактор, свързан с по-положителното възприемане на собственото тяло.
В по-малко изследване участниците са разделени на групи, за да бъде проучено влиянието на голотата върху отношението към собственото тяло. Хората в групата без дрехи съобщават за по-голяма телесна удовлетвореност, като ефектът е свързан с намаляване на тревожността, че другите оценяват външния им вид.
Научната картина обаче все още не е окончателна. Изследванията са сравнително малко, а част от тях привличат хора, които така или иначе вече се интересуват от натуризъм. Това означава, че резултатите трябва да се тълкуват внимателно.
Истинските тела не приличат на Instagram
Хелън Бериман, която днес е женски офицер на British Naturism, смята, че натуризмът може да противодейства и на културата на постоянно сравнение.
В социалните мрежи хората влагат огромни усилия и средства, за да изглеждат по определен начин. В натуристката среда тази логика се разпада, защото хората виждат тела във всякакви форми и размери.
И това включва белези, различни физически особености, последици от заболявания, ампутации и други промени, които обикновено се прикриват от погледите на околните.
Линда Ашмор разказва, че е започнала да има сериозни проблеми с начина, по който възприема тялото си още на 12 години. По-късно здравословни усложнения довели до ампутация на два пръста на крака, а диабетът допълнително засилил самосъзнанието ѝ за външния ѝ вид.
През 2019 г., на 50-годишна възраст, тя открила натуризма.
По думите ѝ преживяването я променило напълно. Да седи и да разговаря с други хора без дрехи ѝ се сторило изненадващо нормално. Днес гледа на тялото си по съвсем различен начин – като на нещо свое, несъвършено и напълно човешко.
Защо голотата не означава секс
Натуризмът отдавна носи репутация, която според специалистите често не отговаря на практиката.
Психологът Керем Сойлемез посочва, че голяма част от стигмата около натуризма произлиза от предположението, че социалната голота задължително има сексуален характер. В действителност натуристките организации разглеждат практиката като начин за общуване, връзка с природата и приемане на тялото.
Във Великобритания например натуризмът е законен, стига събличането да не е извършено с намерение да разстрои или шокира други хора. В различни европейски страни практиката има различна степен на популярност, като сред тях са Дания, Германия, Франция и Испания.
Натуристките организации имат правила за безопасност и поведение, макар че публичните нудистки пространства, като някои плажове, не могат да бъдат напълно контролирани.
Не става дума просто да свалиш дрехите
Може би най-интересната част от историята е, че натуризмът не се свежда до липсата на дрехи.
За някои хора основното е връзката с природата. За други – общността. За трети – простото усещане, че не трябва непрекъснато да мислят как изглеждат.
Именно тук според психолозите се крие възможната полза. Когато човек прекарва време около реални хора с реални тела, идеализираната представа за „перфектната фигура“ постепенно губи властта си.
Изследванията все още не позволяват да бъде казано, че натуризмът е универсално решение за проблемите със самооценката. Данните обаче дават основание да се смята, че при част от хората социалната голота може да бъде свързана с по-добър образ на собственото тяло, повече самоприемане и по-малко тревожност от това как изглеждат.
