Почти хиляда сребърни римски монети, скрити в керамичен съд и заровени преди близо 1900 години, излязоха от земеделска нива в Западна Германия. Съкровището съдържа 934 денария с общо тегло около 3,1 килограма и вече е определяно като най-голямата известна в страната находка от този тип от времето на император Адриан. Сред монетите има и истински нумизматичен ветеран - денарий, който към момента на скриването вече е бил на повече от 270 години.
Всичко започнало с 15 монети
Откритието започнало почти като типична история за любител с металотърсач. Оливър Ридл проучвал поле, когато уредът му подал сигнал и от земята започнали да излизат римски сребърни монети. След като намерил 15 денария, апаратът продължавал да сигнализира, което подсказало, че под повърхността има много повече.
Точно тук историята можела да тръгне в съвсем друга посока, но Ридл направил най-важното - спрял да копае и уведомил археологическите власти. На мястото пристигнал професионален екип, който поел разкопките и постепенно разкрил цялото съкровище от 934 монети.
Този подход се оказал решаващ. Ако находката беше извадена набързо, голяма част от информацията за начина, по който парите са били скрити, можеше да бъде загубена завинаги.
Последната монета посочила епохата на Адриан
Най-новите денарии в съкровището са отсечени през 124 или 125 г. сл. Хр. Именно те дават важна отправна точка за археолозите и свързват находката с управлението на император Адриан, който управлява Римската империя между 117 и 138 г.
По предварителните оценки това е най-голямата известна колекция от монети от този период, откривана досега в Германия, и петата по големина подобна находка в света.
Особено любопитно е, че съкровището далеч не се състои само от монети, произведени непосредствено преди неговото скриване. Голяма част от денариите са от времето на Флавиевата династия - между 69 и 96 г. сл. Хр., което показва колко дълго качествените сребърни монети са могли да останат в обращение.
Една монета била на повече от 270 години
Истинската изненада е най-старата монета в съкровището. Тя е отсечена около 148 г. пр. Хр., още по времето на Римската република - повече от столетие преди появата на императорската власт на Август.
Когато собственикът на съкровището я е поставил заедно с останалите денарии, тя вече е била на повече от 270 години. Въпреки това продължавала да циркулира като пари, което показва колко различна е била паричната система на Римската империя от съвременната.
Сребърната монета е можела да остане в употреба поколения наред, стига теглото и съдържанието на благородния метал да се приемат за достатъчно надеждни. Така един човек от времето на Адриан спокойно е можел да получи като плащане монета, която е била отсечена още преди Юлий Цезар да се роди.
Богатството вероятно е събирано с десетилетия
Широкият времеви диапазон на монетите подсказва, че сумата не е събрана изведнъж. Археолозите предполагат, че значителна част от богатството може да е била натрупана около 100 г. сл. Хр., а окончателно да е заровена няколко десетилетия по-късно.
Това отваря една от най-големите загадки около находката - кой е притежавал толкова пари. Самоличността му засега остава напълно неизвестна, но количеството сребро показва, че не става дума за дребни спестявания.
За сравнение, по онова време един римски легионер е получавал около 300 денария годишно. Голяма част от тази сума обаче отивала за храна, облекло и екипировка. Изчисленията показват, че за да събере 934 денария само от спестеното след тези разходи, един войник би трябвало да отделя парите си приблизително шест години.
Гърнето било постлано със слама
Археолозите получили още една изненада, когато находката стигнала до лабораторията. Монетите били извадени от земята като плътен блок, без специалистите веднага да ги разделят една от друга. Първо бил направен рентгенов анализ, за да се види какво се намира между и около тях.
Изображенията показали остатъци от керамичен съд и следи от слама. Това означава, че собственикът вероятно е поставил денариите в гърне, чието дъно или вътрешност били постлани със слама, преди съдът да бъде заровен.
През следващите векове земеделската обработка постепенно разрушила съда и разнесла част от монетите в почвата. Въпреки това археолозите успели да възстановят впечатляващия комплект от 934 денария.
Защо никой не се върнал за среброто
Точно тук започва най-човешката част от загадката. Защо човек би заровил богатство, равняващо се на години спестявания, и никога повече не би дошъл да го прибере?
Една от най-логичните версии е, че парите са били скрити заради опасност. В римския свят за обикновения човек не е съществувала банкова система в съвременния смисъл, която да гарантира безопасното съхранение на спестяванията. Земята, стените на къщата или тайни места около имота често са играели ролята на личен трезор.
Възможно е собственикът да е планирал да се върне след дни или месеци, но да е загинал, да е бил принуден да напусне района или просто никога да не е получил възможност да изкопае богатството си. Ако не е споделил тайната с никого, скривалището е останало забравено почти две хилядолетия.
Именно затова находката е повече от купчина древни пари. Някъде зад тези 934 монети стои човек, който внимателно е събирал богатството си, сложил го е в гърне със слама, заровил го е в земята и очевидно е бил убеден, че ще се върне. Не се е върнал. А среброто го е чакало близо 1900 години.
