Медиите често се подават на първични впечатления и смятат, че българските политици са изключително различни един от друг, та затова трябва да използваме имената им, ако искаме да ги обозначим. Тук обаче твърдим, че това е все пак пресилено - хората във властта спокойно могат да се групират в 10 ярки типажа, чиито мисли, маниери и действия са подсказани от общи модели, който диктуват поведението им. Ето кои са те (а както отдавна е казано, "посветено на всички, които ще кажат "това не се отнася до мен").
1. Корумпираният арогантен тип
Неизбежен като природно бедствие, това е най-популярният вид български политик. В него съжителстват страхотната способност да извърши чутовни мизерии и машинации, но и една вечна убеденост в собствената му невинност, изписана на лицето. Такъв политик отдавна е приел сделката: ще бъде винаги мразен от народа, но пък ще спечели много пари. Когато гостува в сутрешен блок, честотата на изречените му лъжи съвпада с отмерванията на секундите от часовника, а е толкова обигран в заобикалянето на въпроси, че ако го питаш "Кой открадна Х", ще ти отвърне, че "Ние от партия еди си коя работим за Y." Разбира се, след време ще бъде забравен - поредният крадец от Прехода - но какво от това? Важното е, че си е поживял добре и е натрупал много. Някъде другаде същият човек щеше да зачерква дните от календара, оставащи до излизането му на свобода. Безскрупулността му обаче е влязла в особена алхимия с беззаконието наоколо: и се е получил хубав политически климат, благоприятстващ одисеята му.
2. Вечният хамелеон
Посрещнал въодушевен промените като член на СДС в началото на 90-те. По либерални съображения преминал към ДПС в края. Депутат от НДСВ в 39-ото народно събрание и експерт към БСП в 40-ото. В интервю за столичен всекидневник споделил обаче, че никога не би работил за ГЕРБ, понеже това е "срещу принципите ми". Медиите ласкаво го наричат "вечния оцеляващ", докато ние иначе си знаем, че става дума за един и същ продажен типаж. С времето е овладял изкуството да бъде умерено досаден и внимателно да търгува влиянието си. Усвоил е защитни реплики от рода на: "Отивам в друга политическа сила, понеже тя ми даде шанс да работя за българската държава". А с това, че никой не му вярва, вечният хамелеон няма проблем - успокоителното въздействие на банковата сметка върху една дори измъчена психика е доказано.
3. Спасителят на майка България
Обещавам да залича корупцията, да направя средната заплата 1000 евро, да излекувам здравеопазването и да разболея престъпността - през това време с другата ръка ще интегрирам ромите, ще образовам идиотите, ще построя магистралите и ще намаля цените на почти всичко, освен на портрета ми - той ще е безплатен и ще се раздава с декрет, за да може спокойно да си го окачите в стаята; нужни са ми единствено неколкостотин дни, всяко нещо с времето си бе, абдали, то не може от днес за утре.
4. Преживяващият катарзиси
Съвестта е тайният екзекутор, който върши подземната си работа в съзнанието на този политик. Като резултат той е постоянно разтърсван от мощни и просветляващи катарзиси. Способен е да ги получи по време на пресконференция, докато дава интервю или по средата на предизборна кампания. Днес е извършил далавера за милиони, а утре го връхлита страхотно покаяние, вече бременно с планове за злоупотреба вдругиден. През няколко дни съзнанието му преминава през морално очистване и възкръсва за нови деяния. Това е гъсеница, която става на пеперуда, и после пак става на гъсеница, а после пак на пеперуда.
5. Човекът логорея
Осемдесет и пет минути вече са минали, а той още говори от парламентарната трибуна. Гласът му е равен и безкраен. Определени дялове на мозъка ти започват да се изключват един след друг. Унася те. Ставаше дума за някакъв закон, за европейски ценности, за прехода, за - ето, пак го каза - "демократичните устои на демокрацията". Думите му не звучат съвсем свързано. До съзнанието ти долита само общ монотонен брътвеж. Прозявката става много широка - от онези, които насълзяват очите. Постепенно застиваш между будното и спящо състояние, а в главата ти - далечно ехо - отеква един последен мозъчен импулс - някой трябва да спре този човек! Но кой...На останалите депутати така им се спи. Всичко се развива бавно и трудно като във вода: депутатът, страдащ от логорея, е притъпил сетивата на околните. Природата, като при повечето беззащитни създания, го е дарила с объркан и безкраен изказ, за да успива враговете.
6. Поразяващата уста
Подобно на предишния, този пак има проблем с думите, но противоположен. Първият говори прекалено дълго и твърде разбираемо, докато настоящият тип може да те порази само с пет изречения, конфронтиращи обаче идеята за здрав разум. Обикновено казва нещо от рода на: "Ние от политическа партия еди си коя, считаме че, бидейки наясно с последните събития, мислим по проекта за закон, който да бъде внесен в парламента, но по отношение на публичното пространство, трябва да знаем, че то е, така да се каже - публично - и ние трябва да носим политическата си отговорност и да не допускаме това да става, особено по отношение на бюджета, представете си тогава пък какво би било, ще поемем ясен и категоричен ангажимент пред нашите избиратели, които са ни избрали, във вторник, опозицията говори лъжи, това е категорично".
7. Този, дето бяга в Европейския парламент
Нещата са здраво, здраво напечени. За пръв път клишето, че "някой трябва да поеме политическата отговорност", изглежда разумно. И добре знаеш кой точно. С ефектен слалом от лъжи и мяукания въпросният обаче изведнъж се озовава в Европейския парламент. Очаква го прекрасна кариера, заплата, която е срамно да се споменава, и бонуси, които могат да фрустрират въображението и на най-заможните. Както си го виждал всеки ден по телевизията, вече ще чуваш по две клишета от него годишно, долетели от Брюксел. Не че ще ти липсва - знаменитият му ход по бягството към Европа обаче ще стои като образец за следващите поколения години наред. Оттам той ефектно ще наставлява и коментира тъй далечния, едвам мержелеещ се български политически живот. Сладко.
8. Фикусът
Паметникът на незнайния депутат-фикус все още не е вдигнат, а наистина трябва - той е символ на цяла епоха. Кратката статистика гласи, че за четири години в парламента не е говорил от трибуната нито веднъж, нито пък в кулоарите е обелвал дума за каквото и да било. Само един път е бил запитан от репортерка от национален всекидневник - как ще разпуска през депутатската ваканция? Фундаменталният въпрос е получил фундаментален отговор: ще отиде на море със семейството, казал е човекът, а после си е отишъл на море, тук няма изненади. Присъствието му в парламента е една от онези причини немалко хора да посочват, че 120 депутата изглежда далеч, далеч по-разумен вариант.
9. Събарящият паметници
Него друго не го интересува, но има няколко определени паметника, които би искал да се съборят. Както старите майстори навремето вграждали сянката на хубава мома в творбите си, така и архитектите на комунизма са заключили на няколко определени градски места свободния български дух, който - само да минат оттам багери - веднъж завинаги ще изскочи на чист въздух и ще поведе нацията към нови победи и висоти. Проблеми като икономика, образование и здравеопазване са вторични - първо трябва да махнем Альоша от Пловдив, за да се разомагьосаме от хипнотичното му въздействие, което трови умовете на местните.
10. Ченгето от ДС
Той. Дърпа. Конците. На. Всички. Останали.
