„Знаете ли, повечето хора всъщност не ме познават.“ Това казва Мерилин Монро на редактора на списание Life Ричард Мериман през лятото на 1962 г.
Най-голямата екранна богиня на своето време се съгласява да даде серия интервюта за славата, но разговорите стигат много по-далеч. На 36 години тя иска светът да види истинската жена зад образа, пише People.
„Това е проблемът – секссимволът се превръща в предмет. А аз мразя да бъда предмет“, признава тя.
Истинската Мерилин е далеч по-сложна. Родена като Норма Джийн Бейкър, тя прекарва детството си в сиропиталища и приемни семейства. На 18 години е забелязана от армейски фотограф, докато работи във фабрика за боеприпаси. Той ѝ предлага да започне да се занимава с моделство. Тя боядисва косата си в платинено русо – и останалото е история.
Интервюто излиза в броя на Life от 3 август 1962 г. Само два дни по-късно Мерилин Монро е намерена мъртва вследствие на остро отравяне с барбитурати. Официалното заключение е „вероятно самоубийство“, но и до днес около последните ѝ часове има безброй въпроси и теории.
С наближаването на 100-годишнината от рождението ѝ на 1 юни, новата книга Marilyn: The Lost Photographs, The Last Interview публикува за първи път пълното интервю, както и последната ѝ фотосесия с фотографа Алън Грант. Много от снимките досега никога не са били показвани.
„Мерилин Монро беше нейно собствено изобретение“, казва един от малкото ѝ живи приятели, 88-годишният Джеймс Хаспиел. „Това ѝ донесе успех, но в истинския живот тя беше Норма Джийн.“
За детството си
„Реших, че искам да бъда актриса още когато бях на пет. Някои от приемните ми родители ме пращаха на кино, само за да ме няма от къщи. Стоях там по цял ден и до късно вечерта – малко дете, съвсем само на първите редове. И го обожавах.“
За славата
„Тя е като хайвер. Хубаво е да имаш хайвер, но представете си да ядеш хайвер всеки проклет ден“, казва тя с усмивка.
След операция през 1961 г. в Ню Йорк тълпите я притискали толкова силно пред болницата, че шевовете ѝ се разтворили.
„Тогава разбрах, че хората искат да видят, че си истински.“
Тя признава, че за първи път осъзнала влиянието си върху хората по време на посещението си в Южна Корея през 1954 г.
„Имаше 75 000 мъже, седнали в снега. Когато излизах на сцената, те свиреха и викаха името ми десет минути, преди изобщо да започна.“
За легендарното „Happy Birthday, Mr. President“
На 19 май 1962 г. Мерилин пее прочутото си изпълнение за президента Джон Ф. Кенеди в Madison Square Garden.
„Настъпи пълна тишина. Помислих си, че няма да мога да изпея нищо. После си поех дъх и си казах: „Хайде.“ Реших, че ще изпея тази песен, дори това да е последното нещо, което направя.“
След изпълнението тя се среща и с Робърт Кенеди.
За Холивуд
Мерилин си спомня снимките на Gentlemen Prefer Blondes, където партнира на Джейн Ръсел.
„Тя получи 200 000 долара, а аз – 500 долара на седмица. Но за мен това бяха много пари.“
Въпреки това дори не ѝ дават собствена гримьорна.
„Казах им: „Все пак аз съм блондинката, а филмът се казва „Господата предпочитат блондинки!“ Те постоянно ми напомняха, че не съм звезда.“
За личния си живот
„Канили са ме на места просто за да украся вечерята. Понякога не канят теб самата.“
Тя признава, че никога не се е чувствала част от т.нар. холивудски живот.
„Хората ги харесвам. Публиката ме плаши. Тълпите ме плашат.“
За образа на секссимвол
„Ако ще бъда символ на нещо, предпочитам да е секс, отколкото някои от другите неща, на които хората са символ.“
Според нея сексуалността е красива само когато е естествена и спонтанна.
„Всички се раждаме сексуални същества, слава Богу. Жалко е, че толкова много хора потискат този естествен дар.“
За браковете и семейството
Мерилин признава, че винаги е мечтала за щастливо семейство.
„Понякога си мисля, че всичко, което някога съм искала, е било да бъда щастливо омъжена жена с прекрасно семейство.“
Тя говори с топлота и за доведените си деца, включително за сина на третия си съпруг Артър Милър.
„Доведените ми деца са най-добрите ми приятели.“
За това защо винаги закъснявала
„Пишеха ужасни неща за мен – че съм депресирана и се крия. И тогава просто отделях още малко време за косата си, още малко сенки за очи. Малко повече блясък. Моят начин да кажа: „Ха!““
За живота
„Научих много неща, които не бих заменила за нищо. Не бих искала дете мое да преживее това, през което аз минах.“
Тя се надява чрез работата си да помогне на хората да разберат някои от уроците, които самата тя е научила.
„Може би е просто мечта. Но и аз имам право на своите мечти.“
Два дни след последното им интервю Ричард Мериман отново посещава Мерилин Монро, за да обсъдят материала. По-късно той описва последната им среща с болезнена откровеност.
„Беше боса, облечена в халат и още не беше изтрила спиралата си от предната вечер. Фината ѝ коса беше разрошена от съня. Държеше ръкописа високо пред очите си и внимателно го четеше на глас.“
Малко преди да си тръгне, тя го извикала.
„Хей… благодаря“, казала тихо.
„Обърнах се и тя стоеше там – странно самотна и тъжна“, спомня си Мериман.
Тогава той си спомнил реакцията ѝ по-рано същия ден, когато я попитал дали много приятели са ѝ се обадили, след като студиото 20th Century Fox я уволнило.
„Настъпи тишина. Тя седеше съвсем изправена, с широко отворени и наранени очи, и тихо отговори: „Не.““
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
