Режисьорите Иван Добчев и Маргарита Младенова излязоха с обръщение към целия творчески екип на създадената от тях Театрална работилница "Сфумато". Двамата професори напоследък влязоха в остър сблъсък с т.нар. културна комерсиализация, чието въплъщение е Холивуд. Иван Добчев влезе в онлайн пространството с думи на недоволство за своята студентка Мария Бакалова и за нейното изпълнение в "Борат-2", за което Американската кино академия номинира българката за "Оскар".
Ето и интелектуалния призив на двамата режисьори:
НАШЕТО ТРЕВОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
В антиутопията на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт“ има гениален образ на група хора, които се укриват от „цивилизацията-варварин“ и наизустяват големите текстове, за да не изчезнат. Това е, което имаме да правим днес повече от вчера – да отстояваме заплашените каузи. Да работим срещу забравата – защото не ние събуждаме за живот големите текстове, теми и въпроси. Обратно – те нас ни зареждат с енергия и смисъл. Да бъдем артистична опозиция срещу популисткото фетишизиране на масовия вкус като единствена мярка; на комерса като единствена цел; на „хляб и зрелища“ като единствена философия. Да работим за разграничаване на изкуството от културните индустрии; за реабилитиране на творбата над продукта, словото над думите и цифрите, смисъла над ползата, сакралното над профанното, възвишеното над низкото, човека като „свят в света“ – над човека като електорална единица.
НАШЕТО ТЕАТРАЛНО ВЕРУЮ
Артистизмът е духовна енергия. Тя е неиграта в играта. Театърът не е имитация на житейското, не е констатация. Театърът е автономна над-реалност, в която „подривната“ сила на въображението пре-нарежда света, преоткрива Битието. Предмет на театъра е целият човек с целия му потенциал – в целия живот. Спектакълът е „диалог на живите с мъртвите“ /Хайнер.Мюлер/; щафета между „там – винаги“ и „тук – сега“, която поема – развива – предава ценности. Превръщане на пътя в място на срещата. Репетицията е експедиция на общност от творци, които предприемат обмислени и „екипирани“ спускания в дълбочина – към базите на творческото, към изворите на артистичния импулс, към онтологията на живите изкуства. Школата работи за културната памет, срещу амнезиите, припознава като учители големите театрални реформатори преди нас – великаните върху чиито рамене изглеждаме по-високи. Методология - не да повтаряме, което вече знаем, а в правенето да узнаваме. Правя, за да узная. Мисълта като събитие /Арто/. Реалността „зад прозореца“ не е целият живот. Ние съществуваме в паралелни реалности. Изборът в коя от тях да живеем е единственият свободен личен избор.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
