Култура

Когато любовта драска с нокти. „Игра на котки“ покори публиката

Премиерата на спектакъла на Десислава Шпатова премина с аплодисменти на крака и пълна зала в „Зад канала“

Когато любовта драска с нокти. „Игра на котки“ покори публиката

Любов, страст, ревност и неутолима жажда за живот – когато тези чувства се сблъскат, дори най-близките хора могат да се превърнат в съперници. В такава емоционална игра въвлича зрителите новият спектакъл „Игра на котки“ в Малък градски театър „Зад канала“. Първата премиера на постановката беше посрещната с пълна зала и аплодисменти на крака, а историята за човешките слабости, неизживените желания и страха от самотата намери силен отзвук сред публиката.

Режисьорката Десислава Шпатова поставя едноименната пиеса на унгарския драматург Ищван Йоркен, в която зад привидно комичните ситуации се крият болезнено познати истини за човешките отношения. Героите отказват да приемат, че възрастта може да сложи край на любовта, че загубите трябва да бъдат забравени, а страстите – прибрани в миналото. Те продължават да обичат, да ревнуват, да се съревновават и да изискват внимание, понякога с нежност, друг път с манипулация и жестокост.

На сцената излизат Светлана Янчева, Станка Калчева, Христина Караиванова, Христина Джурова и Свежен Младенов. Със своите образи актьорите изграждат свят, в който смешното и трагичното са неразделни. Зрителят ту се усмихва на нелепите ситуации, ту разпознава в тях собствените си страхове, разочарования и копнежи. Защото зад всяка кавга, ревност или опит за надмощие стои една проста, но понякога отчаяна молба – да бъдеш обичан и да не бъдеш забравен.

„Привлече ме жестоката честност на този текст. Йоркен наблюдава човека с огромно разбиране, но без да го щади. Неговите герои са едновременно смешни, нелепи, жестоки и отчаяно нуждаещи се от любов“, споделя Десислава Шпатова.

За режисьорката пиесата звучи особено актуално и днес, когато хората все по-често се опитват да контролират начина, по който изглеждат в очите на останалите. Героите на Йоркен обаче постепенно губят тази възможност. Те са разголени пред зрителя със своите слабости, противоречия, страхове и желания. Няма удобни маски, зад които да се скрият, нито лесни обяснения, с които да оправдаят постъпките си.

„В свят, в който непрекъснато се опитваме да контролираме как изглеждаме, героите на Йоркен постепенно губят тази способност. За мен театърът започва там, където човек вече не успява да се представя за нещо друго“, казва Шпатова.

Заглавието „Игра на котки“ също носи символика. То насочва към сложната борба за власт, която хората водят помежду си, особено когато са свързани от силна емоционална зависимост. В опитите си да задържат другия героите използват целия арсенал на чувствата – нежност, ревност, вина, обида и дори жестокост. Всеки иска да бъде обичан, но и да определя правилата на тази любов. Така близостта постепенно се превръща в съперничество, а желанието за внимание – в битка за надмощие.

В центъра на тази емоционална схватка е госпожа Орбан – жена, която категорично отказва да се оттегли от живота. Тя може да бъде егоистична, манипулативна и несправедлива, но зад противоречивото ѝ поведение стои дълбок страх – че светът ще продължи без нея, че вече няма да бъде желана и че най-силните ѝ чувства са останали в миналото.

Образът ѝ поставя и един неудобен въпрос: кога човек трябва да престане да желае, да мечтае и да търси любов? Защо обществото често очаква от възрастните хора да бъдат по-тихи, по-разумни и по-удобни, сякаш с годините трябва да се откажат от правото си на силни емоции?

„Не искам публиката да я харесва на всяка цена. Искам да я разбере“, обяснява режисьорката.

Според нея в очакването човек да остарява достойно понякога се крие своеобразно насилие – особено когато под достойнство се разбира да не пречи на никого със собствените си чувства.

„Има нещо изключително насилствено в очакването да остаряваме достойно, ако под достойнство се разбира да не пречим на никого със своите чувства“, казва Десислава Шпатова.

Именно тази провокация прави спектакъла повече от история за възрастта и любовните отношения. Той поставя под съмнение представите за прилично поведение, за границите на желанието и за правото на всеки човек да бъде видян и обичан. Защото нуждата от близост не изчезва с годините, както не изчезват ревността, амбицията и страхът от отхвърляне.

Постепенно отношението на зрителя към героите също се променя. В началото техните постъпки могат да предизвикат смях, дори недоумение. Отстрани всичко изглежда като поредица от абсурдни ситуации, в които героите сами усложняват живота си. Но с развитието на историята дистанцията между сцената и залата започва да се стопява. Смехът отстъпва място на разпознаването, а привидно чуждите съдби се оказват болезнено близки.

„Бих искала в началото да се смеят на тези хора. Да ги наблюдават от безопасно разстояние, с известно превъзходство. А после, почти неусетно, това разстояние да изчезне“, споделя Шпатова.

Така „Игра на котки“ започва като абсурдна комедия за човешките зависимости, но постепенно разкрива драмата на хората, които не искат да останат сами. Зад иронията и привидно дребните битки изпъква големият въпрос – колко далеч може да стигне човек, за да задържи любовта и вниманието на другия?

След силната среща с публиката на първата премиера интересът към постановката продължава. Второто премиерно представление е на 20 ноември в Малък градски театър „Зад канала“.

Коментирай