В продължение на десетилетия Брижит Бардо олицетворяваше блясъка, еротиката и свободния дух на следвоенна Европа. Нейният публичен образ се ражда не спонтанно, а чрез няколко филма и музикални проекта, които се превръщат в културни маркери. Ето три ключови момента от тази история.
„…И Бог създаде жената“ (1956)
„И Бог създаде Брижит Бардо“ – така „Файненшъл таймс“ озаглавява публикация през 2009 г., когато актрисата навършва 75 години, обобщавайки връзката ѝ с филма, който я превръща в световна сензация още на 18-годишна възраст.
Кадърът, в който Бардо по бански излиза от морето в Сен Тропе, остава емблема на модерната жена – освободена, млада и далеч от аскетизма на военните години. Американският кинокритик Дейвид Томсън описва този образ като първото масово въплъщение на следвоенната сексуалност по Лазурния бряг в книгата си „Новият биографичен речник на киното“.
Режисиран от Роже Вадим, който по това време е съпруг на Бардо, филмът има сериозен комерсиален успех както във Франция, така и в Съединените щати, където приходите достигат 4 милиона долара. През 1960 г. Симон дьо Бовоар отбелязва, че Бардо вече може да бъде възприемана като френски експортен символ, съпоставим по значение с автомобилите „Рено“.
„Презрение“ (1965)
Класиката на Жан-Люк Годар, заснета на остров Капри, започва с една от най-запомнящите се сцени в кариерата на Бардо – фрагменти от тялото ѝ, докато тя лежи на легло в полутъмна стая и пита съпруга си коя част от нея харесва най-много.
Пълната ѝ голота никога не е показана. Въпреки натиска на продуцентите, Годар отказва да превърне сцената в обикновена провокация и насочва вниманието към начина, по който женското тяло бива гледано и интерпретирано на екрана. В ролята на съпруга, чието отчуждение и презрение постепенно нарастват, Бардо създава една от малкото си роли, приети едновременно от критиката и публиката. „Ню Йорк таймс“ определя филма като нейното най-силно актьорско постижение.
„Бони и Клайд“ (1968)
Кратката и бурна връзка между Брижит Бардо и Серж Генсбур оставя следа не само в светските хроники, но и в музиката. От този период се ражда песен, вдъхновена от стихотворение на американската престъпничка Бони Паркър, убита заедно с партньора си Клайд Бароу.
В клипа към дуета, заснет в хамбар, двамата се превъплъщават в легендарната двойка – Бардо с черна барета, цигара и картечница, преметната през рамо. Песента е включена в албум със същото заглавие, който достига 12-о място в класацията Billboard Top 200.
Именно с Бардо Генсбур първоначално записва и провокативния дует „Je t’aime… moi non plus“, но тя настоява той да не бъде издаван. По-късно песента е презаписана с Джейн Бъркин и се превръща в един от най-известните музикални скандали на ХХ век.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
