Бриджит Бардо живя бурен и страстен живот. Актрисата, която почина на 91 години, бе омъжена четири пъти. в краката й падат мъже като Роже Вадим, Жан-Луи Трентинян, Саша Дистел, Жак Шарие, Серж Генсбург.
Легендарната актриса се появява на корицата на "Ел" само на 14. Тогава я забелязва младият филмов режисьор Роже Вадим. Само година по-късно пламва любовта между двамата. Сутрин Бриджит тръгва за училище, но вместо това се озовава в леглото му. "А с девствеността си, така смущаваща, се разделих постепенно. Всеки ден ми оставаше все по-малко от нея и всеки път, докато се обличах, аз го разпитвах, разтревожена не на шега, дали сега най-после съм се превърнала в истинска жена."
Семейството твърдо отхвърля идеята за брак, преди момичето да е навършило пълнолетие. Тогава тя прави първия си опит за самоубийство.
Но свободолюбието и силата на характера й я карат да не отстъпва. Омъжва се за Роже на 18, през 1952-ра. За да получи благословията на семейството на своята половинка, режисьорът приема католицизма. Годината е белязана и с друго важно събитие за бъдещата звезда - нейния дебют в комедията "Луда за любов". Когато година по-късно се появява на Филмовия фестивал в Кан, предизвиква фурор. А филмовият критик Ивон Адамс се изказва бляскаво за нея: "Всеки мъж си мечтае да срещне жена като нея в Париж". После играе в "Портретът на неговия баща", "Кралски афери във Версай", "Училище за любов". Вадим обаче не е доволен от сладникавите й роли в романтични комедии и взима нещата в свои ръце. Така освен жена я прави и звезда със заснетия специално за нея "И Бог създаде жената".
Там обаче изкушението се явява в лицето на партньора й, Жан-Луи Трентинян, тогава женен за Стефан Одран. "Аз бях омъжена за Вадим. Напуснахме всичко само и само, за да не се напуснем един друг. Разделихме се две години по-късно. Започнах да лъжа по малко, чувствах се неуютно и чертаех какви ли не невероятни планове, за да видя отново Жилбер Беко, без да изгубя Жан-Лу. Никога не ми е било лесно да скъсвам, защото винаги съм се страхувала да не изпусна питомното, докато гоня дивото", е поредното откровение на Бриджит.
Следващият е италианският актьор Раф Валоне. После - талантливият китарист Саша Дистел, когото тя спонсорира, за да стане певец.
През 1958-а звездата изпада в нервна криза и прави втори опит за самоубийство. "Аз наистина исках да сложа край на живота си в някои тежки периоди за мен. Смъртта беше като любовта - романтично бягство. Вземах хапчета, защото не исках да скоча от терасата и хората да ме снимат как лежа безпомощно долу", споделя Бриджит.
В "Брачен живот" на Мари-Жозе Нат партнираше Жак Шарие. Точно той става съпруг номер 2 7 години след първия провал. От Жак е единственото дете на Бриджит, синът Никола-Жак. Бриджит не желае тази бременност и дори сравнява плода с тумор, който расте вътре в нея. След развода с Жак Шарие през 1962 г. малкият Никола е изпратен при родителите на Шарие, без да поддържа близки отношения с известната си майка.
Съпруг номер 3 е ексцентричният германски милиардер Гюнтер Закс, след пореден брачен провал и пауза от 7 години. "Един плейбой от международен мащаб", е характеристиката на Бриджит за него.
Серж Генсбург пък се явява в ролята на магьосника в онези дни. "Инициалите Б. Б." е неговата изповедна песен и затова Бардо поставя заглавието й върху своите спомени. Покрай него през 60-те и 70-те Бриджит се впуска в друга своя страст - музиката. Участва в музикални предавания, най-вече подкрепяна от своята нова любов. В редицата на обожателите има още много известни и не толкова известни хора като директор на продукции, барман, дори портиер на хотел.
"Подарих моята красота и младост на мъжете, сега ще подаря мъдростта си и опита на животните", казва Бардо и през 1986-та продава апартамента си, бижутата си и други ценни вещи, за да създаде фондация "Бриджит Бардо", която се бори за правата на животните по цял свят.
След дълги години несполучливи избори Бардо най-накрая намира мъжа на живота си в лицето на политика Бернар д'Ормал. Под негово влияние дори се намесва в политическия живот на страната си, като подкрепя ревностно президента Шарл де Гол. Противопоставя се на нарастващия брой мюсюлмани във Франция, за което е глобена. Написва книгата "Квадратът на Плуто", където критикува открито мюсюлманските обичаи през 1999-та. Пише статии срещу пренаселеността на Франция с чужденци и е съдена пет пъти за "подтик към расова омраза".
"Могат да ме наричат грешница, но аз живея в мир със себе си. На моите години не ми пука за нищо. Светът днес не ми харесва. Ако беше по-различен, може би нямаше да живея така отдръпнато".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
