Легендарната френска актриса Бриджин Бардо почина на 91 години. Тя стана международна секссимвол, преди да се оттегли от киното и да се посвети на защитата на животните. В последните месеци здравословното състояние на актрисата беше силно влошено. В края на ноември тя беше приета в болница.
„Фондация Брижит Бардо съобщава с огромна тъга за кончината на своята основателка и председателка, Брижит Бардо, световноизвестна актриса и певица, която избра да се откаже от престижната си кариера, за да посвети живота и енергията си на защитата на животните и на своята фондация“, се посочва в съобщението, изпратено до АФП, без да се уточнява денят или мястото на смъртта, предава БГНЕС.
Бардо стана световно известна с филма от 1956 г. „И Бог създаде жената“, написан и режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим, и през следващите две десетилетия въплъщаваше образа на архетипната „секси котенце“. В началото на 70-те години обаче тя обяви оттеглянето си от актьорската кариера и започна да се занимава активно с политика. Нейната откровена подкрепа за правата на животните постепенно се превърна в провокативни коментари за етнически малцинства и открита подкрепа за френската крайнодясна партия „Национален фронт“, което доведе до серия от осъждания за разпалване на расова омраза.
Родена през 1934 г. в Париж, Бардо израства в заможно, традиционно католическо семейство, но се отличава като танцьорка и получава възможност да учи балет в престижния Парижки консерваториум. Паралелно започва работа като модел и още на 15 години се появява на корицата на списание Elle през 1950 г. Благодарение на модната си кариера ѝ предлагат филмови роли; на едно кастинг прослушване среща Вадим, когото ще омъжи през 1952 г., след като навършва 18 години. Бардо играе малки роли, постепенно с нарастваща значимост, включително като любовен интерес на Дърк Богард в Doctor at Sea, голям хит във Великобритания през 1955 г.
Но именно филмът на Вадим „И Бог създаде жената“, в който Бардо играе непокорна тийнейджърка в Сен Тропе, утвърждава нейния образ и я превръща в международна икона. Филмът постига огромен успех във Франция и по света, изстрелвайки Бардо сред водещите френски актриси.
Бардо бързо става вдъхновение и за интелектуалци и артисти; сред тях са и младите Джон Ленън и Пол Маккартни, които настоявали тогавашните им приятелки да боядисат косата си в блондино в нейно подобие. Колумнистът Реймънд Картиер публикува обширна статия за „случая Бардо“ в Paris-Match през 1958 г., а Симон дьо Бовоар публикува прочутото си есе Брижит Бардо и синдромът Лолита през 1959 г., поставяйки актрисата като най-освободената жена във Франция. През 1969 г. Бардо е избрана за първия реален модел на Мариан, символа на френската република.
През началото на 60-те години Бардо участва в поредица от високопрофилни френски филми, включително драмата на Анри-Жорж Клузо „Истината“, номинирана за Оскар, „Много личен случай“ на Луи Мал (с Марчело Мастрояни) и „Презрение“ на Жан-Люк Годар. Във втората половина на десетилетието тя приема няколко холивудски предложения, сред които „Вива Мария!“ – периодична комедия, заснета в Мексико с Жан Моро, и уестърнът „Шалако“ с Шон Конъри.
Бардо има и паралелна музикална кариера, включително запис на оригиналната версия на песента на Серж Генсбур Je T’Aime ... Moi Non Plus, написана за нея по време на извънбрачната им връзка. (От страх от скандал след като тогавашният ѝ съпруг Гюнтер Закс разбира, Бардо моли Генсбур да не я издава; той я презаписва с Джейн Бъркин, постигайки огромен комерсиален успех.)
Въпреки успеха, Бардо намира натиска на славата за изнервящ, казвайки пред Guardian през 1996 г.: „Лудостта, която ме обкръжаваше, винаги ми се струваше нереална. Никога наистина не бях подготвена за живота на звезда“. Тя се оттегля от актьорството през 1973 г., на 39 години, след като участва във филма Възвисяващата и радостна история на Колино. Основният ѝ фокус става защитата на животните – участва в протести срещу лов на тюлени през 1977 г. и основава Фондация „Брижит Бардо“ през 1986 г.
Бардо изпраща писма на световни лидери относно въпроси като избиване на кучета в Румъния, убиване на делфини на Фарьорските острови и колене на котки в Австралия. Тя също редовно изразява откровени мнения относно религиозните практики на животинско клане. През 2003 г. в книгата си Вик в тишината излага десни политически възгледи и критикува гей и лесбийски общности, учители и така наречената „ислямизация на френското общество“, което води до осъждане за подбуждане към расова омраза.
Бардо дълго подкрепя френския „Национален фронт“ (сега преименуван на „Национално събрание“), казвайки пред Guardian: „По въпроса за страховития наплив на имиграция, напълно споделям възгледите на Жан-Мари Льо Пен.“ През 2006 г., в писмо до тогавашния вътрешен министър Никола Саркози, тя заявява, че мюсюлманското население във Франция „унищожава страната ни чрез наложените си действия“.
Бардо е била омъжена четири пъти: за Вадим (1952–1957), за Жак Шарие (1959–1962, с когото има син Николас, роден през 1960 г.), за Закс (1966–1969) и за бившия съветник на Льо Пен, Бернар д’Ормал, през 1992 г. Имала е и няколко високопрофилни връзки, включително с Жан-Луи Тринтинян и Серж Генсбур.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
