Храните ще поскъпват, време е за 5% ДДС

Протекционизмът трябва да е благ и да не нарушава свободното движение на стоки, казва Мариана Кукушева

Храните ще поскъпват,  време е за 5% ДДС | StandartNews.com
  • Протекционизмът трябва да е благ и да не нарушава свободното движение на стоки, казва Мариана Кукушева в специално интервю за ВЕСТНИК СТАНДАРТ
  • Произведени в България кроасани се предлагат във френските пекарни, наши панетоне стигнаха до Италия, благодарение на веригите излязохме и на арабските пазари
  • Хлебарите заслужават аплодисменти, защото не закъсняха и минута с доставките
  • Искам да вярвам, че българските преработватели могат да осигурят 90% от предлаганите млечни продуки, които да са от 100% сурово бг мляко
  • Потребителите ще изискват все по-високо качество, това ще е печелившият билет за излизане от кризата

ВИЗИТКА

Мариана Кукушева е председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите. „Стандарт“ потърси мнението й за работата и значението на агросектора във времето на пандемия.

- Нивата винаги е спасявала българина в тежки моменти. Сега, във времето на ограничения заради пандемията от коронавирус, агросекторът ще ни помогне ли да преживеем кризата – не само да не ни застигне продоволствената, но и да бъде опора на икономиката?

- В случая със злото, което ни застигна – пандемията с COVID19, има и нещо положително - обръщането на прожекторите към продоволствената сигурност, подпомагането на български предприятия, особено в чувствителния сектор – производство на сезонни и оранжерийни плодове и зеленчуци. В момент, в който спасяването на живота и гарантирането на здравето е приоритет, до него застава продоволствената сигурност и необходимостта от обезпечаване на хранителния баланс в страната. Не в посока единствено за изхранване на населението, но и за създаване на резерви и възможност за по-голямо присъствие на български храни и извън България – на европейския пазар. Сега са важни няколко неща: предишната Европа я няма, след карантината ще говорим за друг тип взаимоотношения и друга икономика – на реалностите, а не на бъдещи желания. Все по-голямо ще е мястото на хранително-вкусовата и питейната индустрия. Звеното към ООН за продоволствена сигурност и земеделие обръща внимание, че презапасяването води до сериозно покачване на цените на храните. Не малко държави извън ЕС, които досега са гарантирали основната зърнена сигурност на Европа, затвориха своите граници и отказаха да предоставят основни житни култури. А те са в основата на оцеляването на човечеството. В тази ниша както никога досега са нужни нови политики за реално подпомагане, но при запазване на основния европейски пазар. След толкова години в ЕС нашата икономика е вързана към европейската през износа и с участието ни в единния пазар. Затова трябва да сме много внимателни в изказа и в действията си. Има мерки, които гарантират развитие на национално производство, но и запазват правото за свободно движение на стоки и хора. Всякакви други мерки биха довели до наказателни процедури, които не само ще бъдат наложени върху държавата ни, но и ще ни лишат в бъдеще от мерките за подпомагане. Протекционизмът трябва да бъде благ, с усмивка, без нарушаване суверинитета на търговското договаряне. Това е задължение и на нас като бизнес оператори, и на държавата като координираща и гарантираща свободното договаряне

- Преди дни бе прието постановление на Министерски съвет, което задължава веригите да продават продукти от регионални производители. Как ще го коментирате?

- Това постановление е част от мерките от Закона за извънредното положение – вид държавна помощ, насочена към група храни, които България да предостави на своите потребители. Мярката, която очакваме да се случи най-бързо, е по отношение на млечните продукти. Постановлението изисква 90% от целия асортимент, предлаган в обектите, да бъде произведен от регионални производители и от 100% българско сурово мляко. Искам да вярвам, че към днешния ден ние имаме толкова продукти, произведени от 100% българско мляко. България е много голям консуматор на нискокачествени палмови продукти, които се използват при производство на млечни продукти. Бих се радвала контролът в тази посока да бъде засилен и санкциите за производителите да бъдат такива, каквито са заложените по отношение на търговците. Ако българският потребител бъде излъган в този момент, това ще бъде катастрофално за българското производство на храни от животински произход.

- Сътрудничат ли си българските производители и търговските вериги?

- С веригите ние имаме тежки антагонистични отношения, те няма да се променят. Но и търговските вериги, и ние, хлебарите, сме категорични в едно – не бива да се въвеждат регулации. Не бива да се изкривяват търговски практики, колкото и да е благородна целта за това. Защото един изкривен пазар означава смачкан пазар, а това е предпоставка ние да се самоизключим от свободния европейски пазар. Търговските вериги са и партньорите, чрез които ние достихнахме до единния европейски пазар със защитени и сертифицирани качествени хлябове, с кексове, със солети и други хрупкави печива, които се произвеждат в България. През търговските вериги българските козунаци и панетоне стигат до цяла Европа, включително и до Италия. Произведени в България полуизпечени замразени кроасани се предлагат в малките хубави пекарни на Франция и ми е много приятно когато слушам българи, завръщащи се от френски градове, да споделят колко вкусни и ароматни са те. Пак чрез веригите ние участваме на пазари в трети страни, включително в арабските. Това ни качва в локомотива на икономиката, затова имаме ръст на развитие. Технологичната ни база се увеличава и обновява на всеки 2 години. Придавайки добавена стойност на земеделските култури, ние затваряме процеса, което е найжеланото за всяка икономика.

- Хранителната индустрия е облагодетелствана, защото дори да настъпи най-голямата криза, хората ще продължават да си купуват хляб. Има ли притеснение сред хлебопроизводителите за бъдещето, което засега е неясно?

- И ние се готвим за кризата, която идва. Акцентираме върху оптимизиране на разходите, колегите оглеждат всички възможности за разширяване на продуктовата гама. Качеството за нас е печелившият билет, който може да ни помогне в кризата. Очакваме реакция от потребителите, които, усещайки финансовата пандемия, ще бъдат още по-критични и ще изискват за своите тежки пари да получават гарантирано качество. Техните претенции биха ни помогнали да създаваме още по-качествени продукти. Най-добрите специалисти и лоялните работници във фурните ще бъдат защитени. При нас не са намалени работните заплати, ние продължаваме да работим така, както се работеше преди карантината и ще продължим да оценяваме труда на тези, които се лишават от съня си, за да създадат хляба на България. Българските хлебари заслужават аплодисменти и респекта на всички граждани, на цялата власт, защото ние не закъсняхме нито минута с доставките на хляб, не затворихме фурните в нито един град, изпълнихме на 100% своите договори. Мобилизацията е изключителна, независимо че имаше проблем с доставките на суровина, с придвижването до работните места. Направихме работните смени така, че хората да не се засичат, благодарим на Бог, че нямаме регистриран случай на коронавирус до сега. Но това не е случайност, а резултат от изключителните мерки за хигиена. Стандартите в нашите предприятия, особено в големите – са по-високи от лабораторното ниво. Нямаме данни наш член към момента да се е възползвал от мярката 60 на 40. Имаме леки притеснения, че от нея биха могли да се възползват предприятия, които не винаги са били лоялни към държавния бюджет. Но пък социалният министър Деница Сачева бе категорична, че контролът ще бъде много завишен. Не е добре да опорочаваме такъв тип мерки, които са символ на сплотеността на обществото и на новата европейска и човешка солидарност. Периодът, който ни предстои, ще е много дисциплиниращ и ще ни накара да преосмислим приоритетите си.

- За какви сценарии в икономиката се готви бизнесът?

- На този етап очакваме реколтата от жито. Ако тя е с добро количество и добри хлебопекарни качества, това е добра предпоставка, за да можем да направим по-нататъшните си икономически планове. Притеснява ни фактът, че много дълго време ЕС остана без гласуван бюджет, без основни приоритети за следващия програмен период. След COVID-19 всичко, договорено по програмните периоди, няма да е актуално и ще започнем отначало. Еврпоейската солидарност вече няма да се изразява в изливането на средствата на европейските данъкоплатци просто така. Очакваме по-голяма полемика да се породи след отчитане на първото шестмесечие на годината, когато ще са изплатени задълженията към държавния бюджет. Тогава ще имаме реални резултати какво се случи и ще знаем в коя лодка сме ние.

- Какво трябва да направят управляващите, за да помогнат на агросектора и на българите в този момент?

- Не е ли това най-подходящият момент да въведем 5% ДДС на храните в България? Тяхната стойност ще продължи да се покачва, а диференцираната ставка би могла да задържи цените и да освети сивия сектор. Нека се направи едногодишен опит с 10 основни групи храни, произведени в България. Вярваме, че резултатите ще бъдат много добри. Предстои ни влизане в „чакалнята“ на еврото, едно от изискванията е покачване на платежоспособността на населението. При 5% ДДС за основни продукти ние бихме могли да гарантираме една добра платежоспособност по отношение на храните. Сега сме пред големи изпитания, които ще бъдат дълготрайни. МВФ прогнозира стагфлация в продължение на 3 години минимум! Жалко, че в България никой от финансистите на държавата не говори за това. Добре е да подложим на обществен дебат има ли такава опасност и какво означава това за българската икономика и за всеки потребител. Как ще излезем от тези процеси – това е въпросът, който поставяме пред правителството, аплодирайки всички извършени от него действия по отношение на пандемията с COVID-19. И признаваме изключителните лидерски качества на премиера Бойко Борисов, който въпреки огромния натиск, оказван върху него от всякакви лобита и бизнеси, успя да запази баланса в държавата.

- Живеем в тежки времена, но идва най-светлият празник – Великден. Какво ще пожелаете на българите?

- Повече от всякога ще си дадем сметка защо е велик денят на Възкресението. Нека е честит Великден! Нека отворим широко душите си за добро, светлина, обич и човещина! В живота има „Осанна!“ и „Разпни го!“ Нека внимаваме със своите мисли и действия, за да има утре. Вече знаем какво значи утре. Бъдете здрави!

Послания към властта:

  1. Да се въведе диференцирана ставка от 5% ДДС за 10 основни групи храни, произведени в България
  2. Да се направи обществен дебат за икономиката – очакванията и излизането от кризата, подкрепен с анализи.
  3. Да се запази свободният пазар, правото на свободно движение на хора и стоки и свободното договаряне, съобразени с всички правила, които налага карантината.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай