Боровият мед е един от най-обичаните природни лекове в България. Макар наричан „мед“, той има много различна история и състав от класическия пчелен продукт. Боровият мед, който познаваме днес в кулинарията, всъщност е традиционен гъст сироп (маджун), приготвен от млади борови връхчета или зелени шишарки и захар. В исторически план обаче съществува и истински, пчелен боров мед. Той се нарича манов мед. Още в древността Плиний Стари и Аристотел описват в своите трудове „небесната роса“, която пада от дърветата. В миналото хората са вярвали, че този гъст, тъмен сироп по листата и игличките на иглолистните дървета е паднал от звездите. Много по-късно науката доказва, че това е мана – сладък сок, отделян от ситни насекоми (листни въшки), които се хранят от боровата кора. Пчелите събират тази мана и от нея правят изключително силен, тъмен манов мед, богат на минерали. Поради трудния добив на истинския манов мед в миналото, българските баби в планинските региони (Родопите, Рила и Пирин) са открили начин да „затворят“ силата на бора в буркан. Те са варели лечебни отвари от млади борови клонки, които са сгъстявали с див мед или захар, за да лекуват кашлица и бронхит през суровите зими.
Ето за какво е полезен
Боровият мед е изключително мощно природно средство за облекчаване на дихателни проблеми, като успокоява упорита кашлица, втечнява секрета и помага при бронхит, ларингит и възпалено гърло благодарение на силните си антисептични и противовъзпалителни свойства. Богат на етерични масла, смоли и витамини, той действа като отличен имуностимулатор през грипния период, подпомага възстановяването на организма след боледуване и подобрява храносмилането, като същевременно успешно замества рафинираната захар в ежедневното меню.
Автентична рецепта за домашен боров мед (от връхчета)
Най-вкусният и ароматен домашен боров мед се прави през пролетта (април – май), когато се събират младите, крехки светлозелени борови връхчета (с дължина до 3–5 см).
Необходими съставки:
Борови връхчета: около 80-100 броя (приблизително една голяма паничка)
Вода: 1 литър
Захар: 1 кг
Лимонена киселина (лимънтозу): 1 чаена лъжичка
Начин на приготвяне:
Варене на връхчетата: Измийте добре събраните борови връхчета от прах и насекоми. Сложете ги в дълбока тенджера и ги залейте с 1 литър вода. Варете ги на умерен огън около 20–30 минути, докато омекнат и променят цвета си (стават бледожълти или кафеникави).
Накисване: Дръпнете тенджерата от огъня и я оставете да престои така между 12 и 24 часа. През това време водата ще извлече всички полезни етерични масла и смоли от бора.
Прецеждане: Прецедете течността през фина марля или гевгир, като хубаво изстискате връхчетата. Изхвърлете сварените клонки – вече имате чиста, ароматна борова отвара.
Сгъстяване със захар: Към прецедената течност добавете 1 кг захар. Върнете на огъня и варете на слаб до умерен огън, като разбърквате периодично. Сиропът ще започне да се сгъстява и да променя цвета си към красив, наситен кехлибарено-червен нюанс. Това отнема около 40–50 минути.
Проверка на гъстотата: Капнете една капка от сиропа върху студена порцеланова чинийка. Ако капката не се разтече веднага, а запази формата си, „медът“ е готов. Имайте предвид, че след като изстине, той ще се сгъсти още повече.
Финална стъпка: 5 минути преди да свалите от огъня, добавете 1 чаена лъжичка лимонена киселина и разбъркайте добре. Тя предотвратява захаросването на меда.
Запечатване: Налейте горещия боров мед в сухи, чисти бурканчета. Затворете ги веднага с капачки и ги обърнете с дъното нагоре, докато изстинат напълно, за да се вакуумират.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
