Събота,

Ниша в попски зид крила пушката на Петко войвода

От: Екип на "СТАНДАРТ" -
A
A
A

 

ЧУДЕСАТА НА БЪЛГАРИЯ

Най-модерното за времето си оръжие "Уинчестър" 1866 г. разказва историята си на варненци

Легендарният поборник за свободата ни два пъти произведен в капитан


Кой точно е положил в ръцете на капитан Петко войвода най-модерната за времето си пушка -„Уинчестър“, модел 1866 г., има значение главно за историците. Някои от тях и до днес спорят върху двете най-разпространени хипотези. Първата е подарък на войводата от италианския революционер и негов учител в борбата за свобода Джузепе Гарибалди. Втората - знак на благодарност от руския император Александър ІІ към

най-сърцатия закрилник на Родопите и Тракия
 
Петко войвода със сигурност е имал подарък от руския император. Но, докато доказателствата дали наистина става въпрос за оръжие са по-скоро в сферата на логиката, то за иконата на Богородица със сребърен обков са безспорни.
На гърба й пише, че принадлежи на рода Петкови от Варна, където именитият войвода живее след Освобождението до смъртта си. А се знае, че през 1879 г. Петко Войвода е бил представен на Александър II от ген. Скобелев, който го е поканил да му гостува в Русия след разпускането на четата. Императорът го произвежда в чин капитан от руската армия, дава му орден за храброст "Георгиевски кръст" за участието във войната и имение от 160 000 декара в Киевска губерния, което Петко продава и се връща в България.
Независимо от кого е подарък, историята на пушката е прелюбопитна. Прочутият закрилник на родопчани по времето на Сенклеровия бунт 1878 година е предал оръжието си на сбогуване на устовския свещеник Атанас Келпетков (1856–1926 г.), който е бил негов секретар през тази размирна година, разказа преди 7 г. пред "Смолян днес" внукът на попа-комита, 80-годишният Атанас Попатанасов. Руснаците възложили на проверения в битките поборник Петко Киряков охраната на християнското население в Родопите от турски войски, башибозушки и дезертьорските формирования на английския полковник Сенклер. Четата на Петко успешно защитавала жителите в районите на Чепеларе, Широка лъка и другите християнски села до края на 1878 г., когато тази отговорност е поверена на руски гарнизон, който идва в Рупчос. За да опази пушката,

свещеникът я опакова и зазидва

в нарочно скривалище в дебелата каменна зидария на своя дом в Устово, останало след несправедливия Берлински договор в пределите на Османската империя. Когато след години във връзка с нов градеж се наложило да се развали покривът на свещеническия дом, майсторът от Райково, който също се казвал Петко, открил в зидарията пушката. Възрастният вече свещеник-революционер му я дал с думите „За спомен от Петко на Петко…“.
Впоследствие потомците на майстора-дюлгерин пазят оръжието. През 1923 г. то е в ръцете на уста Петко Христов. Майсторът бди над пушката в дома си почти три десетилетия, след което през 1952 г. я предава на Историческия музей "Стою Шишков" в Смолян, където се съхранява и до днес. Тя кара сърцето на всеки българин да тупти. Доказателството е небивалият интерес, който оръжието предизвика в Хасково. На 5 декември 2019 г. музеят в Града на Богородица откри временна експозиция, посветена на 175 години от рождението на Капитан Петко Войвода. Централният експонат бе легендарната пушка, предоставена от смоленския музей. Сега оръжието поема към морската столица, за да разкаже историята на капитан Петко войвода на варненци. А тя е невероятна. Малцина знаят, че именитият Петко Войвода, участник във всички етапи на борбата за Освобождение на България - хайдутството, четничеството и Руско-турската освободителна война, е признат за капитан цели два пъти. Първият път е след участието на

водената от него българска „Гарибалдиева" чета

във въстанието на остров Крит. Едва 22-годишен, но близък приятел на Гарибалди и негов ученик за методите на революционната борба със своята чета Петко е победител в 21 сражения, от които 5 особено кръвопролитни. По случай 160-годишнината от рождението на войводата на 2 декември 2004 г., на хълма Джаниколо в Рим е открит негов паметник, направен от проф. Валентин Старчев, редом с този на Джузепе Гарибалди.
Втория път е признат за капитан в Русия, когато ген. Скобелев го представя на император Александър II.
Известен е нелепият край на войводата в родината. След завръщането си от Русия Петко е оклеветен за опит за атентат срещу министър-председателя Стефан Стамболов. Синът му от първия брак с гъркинята Елена, който бил при него във Варна, е екстрадиран от България, а имотите, купени с парите на баща му, са конфискувани. Твърди се, че при обиск в дома им градоначалникът Спас Турчев заграбва и спестяванията на войводата – 110 акции на стойност 44 000 златни лева и още ценни книжа за около 16 000 златни лева, придобити от продажбата на имението, с които войводата е подсигурил старините си. Хвърлен е в килия.

Изтезаван 140 дни

от 27 юли до 15 декември 1892 г., във варненската тъмница Ичкале (подземията на старите римски терми), след което е интерниран в Трявна. След падането на Стамболов на 18 май 1894 г. той се връща във Варна и отново прави опити да създава чети. Умира в бедност и забрава на 7 февруари 1900 г. Погребан е във Варна.

 

Хваща гората
на Гергьовден


Петко Кирков Каракирков е роден на 18 декември (6 декември по стар стил) 1844 г. в българското с. Доганхисар - на около 25 километра от Дедеагач в Беломорска Тракия. На четмо и писмо на български, но с гръцки букви, се учи при даскал Лефтер в родното си село. Майка му Груда, която е от съседното с. Тахтаджик и баща му е Кирко Каракирков имат многобройна челяд – Петко има 8 братя и сестри. Бил много висок и едър, пъргав, разсъдлив и хитър, но с кротък нрав. Често пеел родопската песен за Делю войвода и обичал да играе на хорото. На 6 май (Гергьовден) през 1861 г. Петко оставя семейството си и излиза в гората като предводител на хайдушка чета, тръгнала да мъсти заради убитите от турци негов брат и братовчед. Скоро целта е постигната. Водените от Петко седем момчета хайдути ликвидират убийците и главния виновник бахшибейския чифликчия Мехмед Кеседжи бей. Само след около месец при село Бахшибей четата разбива турската потеря, водена от известен в околията с жестокостта си кърагалар, като убива двама и тежко ранява още неколцина турци. А след още две успешни битки през август, същата година, четата става легендарна. Поне 101 са успешните сражения срещу османските поробитили, които е водил Петко Войвода и на-малко 33 са нанесените му рани, от които той все оцелява.

 

Цял живот спазва 3 девиза

Капитан Петко Войвода има три девиза, които спазва през целия си живот. „Свобода, равенство, братство", „Момчета, работете за свободата на отечеството ни" и „Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време", разказа преди време пред "Стандарт" неговата родственица Пенка Чакалова-Генева, издала четири книги в знак на обич и признателност към брата на своя дядо Митрю. Тя силно иска като народ да следваме поне третия девиз на великия българин.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички