Рибарят Венцислав Николов от село Кошава, плете мрежи и истории повече от 60 години и е обявен за живо човешко наследство на ЮНЕСКО.
Николов живее - без да бърза, с размах и любов към реката. Той е най-старият рибар на видинското село Кошава.
Една рибарска мрежа може да я правим една седмица като за моите години. Купуваме платното, найлонова мрежа. Имаме и стари мрежи, които вече не ги използваме“, казва рибарят пред bTV.
Венци Николов лови в Дунав, откакто се помни. Разказва, че да хванеш риба днес е по-трудно, отколкото през 60-те години, когато е бил момче.
„Ремонтирам, защото това е дънна мрежа и върви по дъното. Там има камъни, дънери и се къса. Сигурно имам повече от километър мрежи. Като малък помагах на старите рибари и оттам се запалих по рибата“, разказва той.
„Който е свикнал на Дунава да стои, да живее тук и да не лови риба е престъпление“, казва рибарят.
Разказва как е определен за живо човешко наследство от ЮНЕСКО.
„Започнахме най-напред с този рибен фестивал тук през септември, хайде, че много плетеш мрежи, имах много мрежи. Като мен има много рибари, плетат мрежи и слагат“, споделя Венци.
Венци от Кошава не се възприема като човешко наследство въпреки оценката от ЮНЕСКО. За него денят е толкова дълъг, колкото е дълъг танцът на рибата в реката. И плете нишката на живота с търпение, сръчност и очи за новото, което предстои.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
