Тръгна големият дебат за финансирането на музеите и археологическите разкопки
Има хора, които над 10 години стискат зъби, докато получат разрешение, за да пребоядисат къщата си, защото тя е паметник на културата. Други пък с ясното съзнание, че вършат престъпление, чакат постройката да падне, за да вдигнат на нейно място нещо ново. Ремонтът на старото, макар че е културно наследство, не си струва нервите - в сравнение с бюрокрацията, парите са малкия проблем.
Това бяха само част от ужасните примери, дадени вчера в парламентарната комисия по култура и медии по време на дебатите за поправките в Закона за културното наследство, внесени от председателя на комисията Тошко Йорданов и цялата група на ИТН. Не бяха приети от комисията, но всички депутати се съгласиха с мотивите съм закона. Те бият аларма за спешната необходимост от промени, които да облекчат работата на Националния институт за недвижимо културно наследство, да осигурят повече пари за музеите, да развържат възела с финансирането и приемането на археологическите разкопки.
Проблемите, дискутирани още през февруари от националния форум "15 години Чудесата на България - SOS за културното наследство", влязоха в парламента. Организаторът на дискусията бе Общество "Културно наследство", българският представител на Европа Ностра, най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство. Още преди 5 месеца форумът излезе с Меморандум за закрила на културното наследство, който предвижда превръщането на културното наследство в стратегически държавен приоритет. Предложенията от документа бяха внесени в парламентарната комисия по култура и медии, за да са в помощ на народните представители при вземането на ключовите решения за Чудесата на България.
В края на соца НИНКН е имал 2000 експерта на щат, сега се броят пръстите на двете ръце. Бих бил щастлив, ако Министерство на финансите ми отпусне огромен щат, но реалностите са други, каза в комисията доц. Тодор Чобанов, зам.-министър на културата по време на дебатите. Поправките в закона предвиждат допълване функциите на НИНКН като съгласувателните процедури на местно ниво се поемат от регионалните музеи, които имат експертизата за това. Именно тази точка бе част от възраженията на депутатите. Много музеи, особено малките, не разполагат с реставратори, архитекти и строителни работници, които да извършват експертизите. Народните представители поискаха и становища от Националното сдружение на общините, министерство на финансите, археологическата гилдия и неправителствения сектор, за да са сигурни в промените.
От 2009 г. досега законът е променян 40 пъти.
Когато имаме толкова много проблеми в него, не трябва ли да мислим за нов закон, каза зам.-председателят на ДПС и на ПГ на ДПС Искра Михайлова. По думите й сегашният закон е комбинация от законови регулации и наредби, като има страшно много текстове, които трябва да бъдат в подзаконови нормативни документи, а не в самия закон. Очевидно в годините е трябвало да се добавя и добавя, и добавя, и така е добавяно, че сега наистина е закъсняло предложението за някакви промени, защото ние сме се омотали в собствените си добавяния и усложнявания, каза Михайлова.
"Когато става дума за законопроект, който засяга националното културно и историческо наследство, когато се предлагат текстове, които засягат всички общини на територията на България, когато се предлагат текстове, които променят на практика функциите на музеите в България, като променят действащи механизми при археологическите разкопки - един такъв законопроект се нуждае от обществено обсъждане", категорична бе Искра Михайлова.
"Убедена съм, че Министерството на културата, готвейки становището си, се е консултирало и с Националното сдружение на общините, и с другите ведомства, но ние тук в комисията нямаме становище на Националното сдружение на общините, нямаме становище и на Министерството на финансите", каза още тя.
"Абсолютно целенасочено, с предложения законопроект се прехвърлят функции, както към регионалните музеи, така и към общинските администрации, без никъде да се посочи по какъв начин едните или другите ще бъдат подкрепени кадрово или финансово", каза още Михайлова. Тя подчерта, че наистина е дошло времето за промяна в закона и решаване на проблемите, но това трябва да стане след обществено обсъждане и не е необходимо да се бърза - за две седмици.
Поправките в закона предвиждат още финансово подпомагане на музеите като приходите от дейността им остават за тях. Нещо, което регионалните и общински съкровищници отдавна искат. Специален текст внася промяна във финансирането на археологическите разкопки като предвижда всички да се финансират на конкурсен принцип и на "едно гише". По този въпрос обаче гилдията е разделена. Част от археолозите приемат кандидатстването на равни начала като много честно и прозрачно, но къде са приоритетите на страната и гарантирането на последователност по национално важни обекти, попита Михайлова. Тома Биков от ГЕРБ се съгласи с нея и даде за пример едно от новите чудеса на България - Хераклея Синтика, където екипът на проф. Людмил Вагалински непрекъснато прави сензационни открития, а обектът вече повиши в пъти туризма в Петрич и региона.
С доц. Чобанов много пъти сме си говорили за промяна в модела за финансиране на археологията, за по-дългогодишно финансиране - 3 или 5 години, на обекти с национален приоритет. Това би им дало устойчивост. А не както е в момента - 2 месеца археолозите копаят, останалите 10 месеца пишат и отчитат проекти, каза Биков. И попита за национално финансиране на обекти, важни за националната ни идентичност като старите столици Плиска и Преслав. В последните години те бяха пропускани. В сряда министърът на културата Мариан Бачев поправи тази несправедливост. Осигури допълнително държавно финансиране от 1,8 милиона лева през бюджета за стратегически важни обекти с потенциал за туризъм. Те са Антична колония "Аполония Понтика", остров "Св. св. Кирик и Юлита", който ще се превърне в Център за поводна археология към ЮНЕСКО, средновековен град Калиакра, средновековна българска столица Трапезица, античен град Никополис ад Иструм, тракийско селище при с. Васил Левски, община Карлово, античен и средновековен град Петрич кале, община Аврен.
Кой може определи националните приоритети в археологическите обекти? Дори министърът на културата не е способен на това, заяви зам.-председателят на комисията от ГЕРБ Любен Дилов-син. Той бе категоричен, че стратегическите обекти трябва да са посочени от орган към Бранд България и да са свързани с туризма. Тези обекти са Бранд България, новата марка, новото лице на страната ни, каза Любен Дилов-син. И поиска авторитетите сред историци и археолози да посочат 10 обекта, които са важни за науката, но и водещи за туризма. Хераклея Синтика е един от тях със сигурност, защото туристическият потенциал на античния град е огромен, каза Любен Дилов-син.
Българската археология се радва на висока степен на самоуправление, отговори доц. Тодор Чобанов. Националният археологически институт с музей при БАН е на двойно подчинение. От една страна на Министерство на културата, от друга страна той е част от БАН. Директорът на НАИМ-БАН е председател на теренния съвет, който одобрява археологическите проекти. Според Чобанов именно това е компетентният орган, който може да посочи стратегическите обекти и да прави предложения за субсидии. Това е и заложената поправка в закона.
Промените на ИТН предвиждаха още решаване на големия проблем с липсата на устройствени планове за много от Чудесата на България. Знаете ли, че общият устройствен план на старо Търново изкара в НИНКН цели 11 години. Бяха блокирани 90 преписки. Това са 90 старини в Търново, 90 съдби. Има още 30 устройствени документа, които имат същата съда, каза Чобанов.
Всички депутати в комисията се съгласиха, че е дошъл моментът да се направят промени в Закона за културното наследство, но настояха те да бъдат прецизирани. Макар поправките на ИТН да не бяха приети, защото получиха 4 гласа "за", два против и 4 "въздържал си", те отвориха големия дебат за промените в остарелия закон за културното наследство и дадоха старт на националната дискусия за превръщане на Чудесата на България в стратегически държавен приоритет. Оттук нататък е важно те да бъдат прецизирани и внесени отново с консенсус.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
