Предстоят Тракийски празници в Казанлък

Уважаеми жирналисти, редактори и служители на медия “Стандарт”,

Сърдечно Ви поздравявам по повод 33-годишнината на медия “Стандарт” и юбилейното издание на инициативата “15 години Чудесата на България”!

Благодаря Ви за последователната отдаденост в съхраняването и популяризирането на българската културна и историческа памет.
Бъдете все така вдъхновени, търсещи и отговорни към словото и каузите в полза на България!

С уважение, Галина Стоянова Кмет на Община Казанлък

В града се намира единственият музей в света, посветен на маслодайното цвете - символ на България

Оперите са част от Тракийски празници 2025 година и са едно от най-вдъхновяващите събития в Казанлък
С богатство от музика и сценично изкуство ще зарадва почитателите си тазгодишното издание на Тракийските празници, което ще се проведе от 29 август до 7 септември 2025 г. в Казанлък.
Може да закупите своите билетите за изключителните опери на брега на язовир Копринка в Културно-информационния център на ул.“Искра“№4.
Очаква се богата културна програма, емоционални вечери и незабравими срещи с изкуството под открито небе.
Пълната програма на Тракийските празници може да намерите тук: https://www.kazanlak.bg/programa-2025
Култовият комплекс Оструша
В Долината на тракийските царе през 1993 г. експедицията на археолога доц. д-р Георги Китов прави едно от първите големи открития в региона, когато под една от многото могили в района, разкрива внушителен гробнично-култов комплекс. На площ от 100 кв.м са разположени шест помещения, едно от които е саркофагоподобна камера, а пред комплекса е разкрито ритуално струпване на множество натрошени керамични съдове и архитектурни детайли.
При разкопките археолозите разграничават три периода на ползване на Оструша, както е известна гробницата. Първият е около средата на IV в. пр.Хр., когато върху стереобат от големи каменни плочи е монтирана монолитна камера с погребално ложе и стенописи по тавана. По-късно към нея са пристроени останалите 5 помещения. През третия етап, в края на столетието, пред входа е изграден саркофагоподобен гроб, без извършено погребение в него. Тогава вероятно е направена и тризната пред съоръжението, след което комплексът е засипан.
През IV в.сл.Хр. гробницата е ограбена и се предполага, че тогава са унищожени по-голямата част от стенописите. Непокътната остава само югозападната камера.
В Оструша археолозите пападат на истински находки. Открити са останките на погребан кон, с прекрасно запазени образци от апликацията му. Запазен е и мечът, който буквално е пронизал гърдите му. В непосредствена близост са открити няколко силно деформирани и фрагментирани съда.
Пред комплекса са разкрити саркофагоподобният празен гроб и тризната, където са намерени амфори, някои от които с печати, малки съдове, един акротерий и шест антефикса с пластична украса и остатъци от щукатура.
Погребението на владетеля обаче е символично, както е и в останалите гробници Хелвеция, Голяма Косматка, Грифони и Шушманец. Човешко погребение в Долината на царете археолозите са открили само в Казанлъшката гробница.
Откритиетао Оструша впечатлява с изображенията на касетирания таван, които древните майстори са сътворили с хирургическа точност. Запазените остатъци от стенописи също свидетелстват за уникален усет към детайлите.
Комплексът изненадва с много добрата си архитектура и кръглото куполно помещение, което е свързано с култа към слънцето, характерен за тракийските вярвания.
С плановото си решение, архитектурни особености, полихромна украса и находки съоръжението под могилата Оструша се нарежда сред най-представителните паметници на тракийската надгробна и култова архитектура от края на IV в.пр.Хр
Голяма Косматка на арх. Георги Китов
Разкриването на гробницата в Голяма Косматка направи Долината на тракийските царе известна в цяла Европа. Открива я през 2004 г. Траколожка експедиция за могилни проучвания, ръководени от арх. Георги Китов.
Заради надписите "Севт" върху три от откритите предмети в Голямата Косматка- бронзовия шлем, фиалата и сребърната каничка, както заради три бронзови монети с лика на владетеля, се счита че в нея е погребан владетелят на Одриското царство Севт III (330 - 300г. пр.Хр.). Предположенията на археолозите са подкрепени и заради откритата на 7 метра южно от входа ритуално заровена бронзова глава на мъж с гъста къдрава коса, брада и мустаци, а очите му са изработени от полускъпоценни камъни. Предполага се, че тя изобразява Севт III, поради приликата й с образа върху монетите на този тракийски владетел.
Голямата Косматка е запазила богат инвентар от лични вещи и гробни дарове. Между тях са изработени от злато погребален венец с дъбови листа, античен съд за вино с формата на чаша с две хоризонтални странични дръжки и конска амуниция. Сребърна кутийка с формата на мида, златна апликация с глава на лъв, бронзов шлем със сребърна пластика на челото и надпис Севт, два бронзови наколенника с женски глави, меч, ножница със златни апликации, ножче със златна дръжка, сребърна фиала, амфори и различни съдове са други открити ценни артефакти. Тъй като в гробницата няма останки от тяло се предполага, че погребението е извършено чрез трупоизгаряне.
Музей на розата
Казанлък се свързва и с магическия аромат на маслодайната роза.
В града се намира единственият музей в света, посветен на маслодайното цвете, превърнало се в един от символите на България. Той е част от Историческия музей "Искра" в Казанлък. Началото му поставя през 1967 г. малка експозиция, посветена на розобера в Казанлък и региона, а през 1969 г. изложбата прераства в самостоятелен музей.
Днес Музеят на розата съхранява над 15 000 експоната, свързани с розобера и розопроизводството от цяла България.
Експозицията включва оригинални снимки и документи за развитието на розопроизводството, инструменти за обработка на гюловите градини, съдове за съхранение и износ на розовото масло и вода. В него е направена и възстановка на склад и на първата лаборатория за изследване на розовото масло, създадена през 1912 г.
Една от най-големите атракции в музея е съд за съхранение, който за последен път е използван през 1947 г., но от него все още се разнася силен аромат на рози.
"Ахинора" - картината на прочутия Иван Милев
От две години Казанлък е дом на единствения в света музей за една картина, чието име носи - "Ахинора". Музеят се намира в сграда, построена между 20-те и 30-те години на миналия век като дом на семейството на Емануил и Нина Станчеви. Градската легенда разказва, че главата на фамилията бил търговец, свързан с развитието на местното читалище "Искра". Съпругата му Нина Станчева пък била медицинска сестра и аптекарка. Родовата памет предава историята за творбата на художника Иван Милев, която е дарена на фамилията от първата му самостоятелна изложба в Казанлък. Дарението било жест на благодарност към семейството, което подпомогнало художника с лекарства, които да укрепят разклатеното му по онова време здраве. В края на 2021 г. се ражда идеята сградата да се превърне в музейно пространство, което да приюти една от най-ценните творби, съхранявани в града на розите - картината на Иван Милев от 1925 г., която дарява на родния Казанлък само няколко месеца преди смъртта си - картината "Ахинора". Според запознати, картината е провокирана от легендарния разказ на писателя и художник Николай Райнов "Царица Ахинора".
https://drive.google.com/file/d/1DWzGrDksECvcpRwJ8xq8iqo7DITWJnmg/view