Археолозите на Перперикон направиха находка със световна рядкост, която може да хвърли нова светлина върху отношенията на България с византийския свят при цар Иван Асен II. Открит е личен печат на императрица Ирина Дукина Комнина Ласкарина - съпруга на император Йоан III Дука Ватаци и една от най-влиятелните жени на XIII век, съобщи ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров.
По думите му това е едва петият известен в света неин печат, като останалите се пазят в престижни колекции, сред които "Дъмбъртън Оукс" във Вашингтон и Ермитажа в Санкт Петербург. Още по-важно е мястото, на което е намерен - печатът показва, че кореспонденция от най-високите етажи на никейския императорски двор е достигала Перперикон в един от най-решаващите периоди на българското Средновековие.
Жена в самия център на империята
Ирина е дъщеря на император Теодор I Ласкарис, съпруга на Йоан III Дука Ватаци и майка на бъдещия император Теодор II Ласкарис. Чрез брака на сина й с Елена, дъщерята на Иван Асен II, тя се оказва и сватя на българския цар.
"Тази дама е дъщеря на император, внучка на император, съпруга на император и майка на император. Тоест, от всички страни едва ли има някоя по-голяма във византийската история. Поне аз не се досещам така на първо четене", коментира проф. Овчаров.
След превземането на Константинопол от кръстоносците през 1204 г. именно Никея се превръща в един от основните центрове, претендиращи да продължат византийската държавност. Йоан III Ватаци управлява Никейската империя от 1221 до 1254 г., а Ирина е негова съпруга до смъртта си около 1240 г.
Печат върху писмо от съдбоносни години
Според Овчаров находката трябва да се разглежда на фона на изключително активните отношения между България и Никея през 1233-1235 г. Това е само няколко години след голямата победа на Иван Асен II при Клокотница, разположена недалеч от Перперикон, и във времето, когато българският владетел се опитва да върне пълния ранг на Българската църква.
"Явно, че е имало някаква много сериозна кореспонденция, защото тези печати всъщност скрепват писмата", посочи археологът. Самото присъствие на такъв печат на Перперикон не разкрива съдържанието на изгубеното писмо, но показва връзка на мястото с кореспонденция, идваща от най-високо ниво в Никейската империя.
Кулминацията идва през 1235 г., когато на църковния събор в Лампсак е признато патриаршеското достойнство на Българската църква. Историческите източници потвърждават именно Лампсак и 1235 г. като момента на това признание.
Зад дипломацията стои и царска сватба
Политическото сближаване е скрепено и династично. Дъщерята на Иван Асен II - Елена, се омъжва за Теодор Ласкарис, престолонаследника на Никея и син на Ирина и Йоан III Ватаци.
"Заедно с това обаче в договора върви и една друга клауза, а именно сватбата на дъщерята на Иван Асен II - Елена, с престолонаследника на Никейската, на Византийската империя Теодор Ласкарис - син на Ирина, чийто печат показвам. Това са двете събития, заради които тук може да се е появило писмо и печатът на тази високопоставена византийска дама", обясни Овчаров.
Така археологът свързва находката с две от големите дипломатически събития от управлението на Иван Асен II - възстановяването на Българската патриаршия и брачния съюз между двете владетелски фамилии.
Ликът на Ирина от едната страна, Христос от другата
Печатът носи образа на императрица Ирина с корона и императорски одежди. От обратната страна е изобразен Христос като изкупител на човешките грехове - иконография, която проф. Овчаров определя като изключително рядка.
Това е четвъртият печат на голям владетел, открит на Перперикон. Преди него там са намерени печати на император Анастасий от V век, Константин IX Мономах от XI век и Андроник II Палеолог от XIII-XIV век, както и златен печат на българския цар Иван Александър. Новата находка добавя към тази поредица личния знак на жена, стояла в центъра на дипломатическите събития, променили статута на Българската църква и отношенията между Търново и Никея през XIII век.
