Селото пази 138-годишен храм и родова памет, а близостта до Велико Търново му дава шанс за нов живот
На десетина километра от Царевец шумът на Велико Търново постепенно остава назад и пътят стига до Момин сбор. Тук няма крепостни стени и туристически тълпи, но историята е много по-стара от днешните къщи. Следите от човешки живот отвеждат чак към праисторията, а през района са минали траки и римляни. Днес обаче Момин сбор не живее само със спомените си. Близостта до старата българска столица му дава нещо безценно за едно малко село - възможността човек да има спокойствието на провинцията, без да се отказва от удобствата на големия град.
Само 10 километра делят селото от старата столица
Момин сбор се намира северозападно от Велико Търново, близо до основното направление София-Варна. Официално разстоянието до областния град е около 10 км, надморската височина 255 метра, а землището е от приблизително 10 500 декара. Селото е заобиколено от ниски хълмове и се намира между Беляковец, Леденик, Балван, Пушево и Хотница.
Точно местоположението днес е едно от най-големите му предимства. Велико Търново не е просто административният център на общината. Това е старата столица на Второто българско царство, голям университетски и туристически град, в който се намират болници, училища, магазини, услуги и работни места. Царевец и Трапезица продължават да приемат посетители всеки ден през активния туристически сезон, а Регионалният исторически музей поддържа цяла мрежа от исторически обекти.
За жител на Момин сбор всичко това е на минути с автомобил. Тъкмо тази комбинация - къща и двор на село, но работа, образование и услуги в близкия град - е една от причините районът да остава интересен за хора, които не искат да живеят в центъра на Велико Търново.
Има и признаци, че селото привлича нови жители. През 2024 г. в публична информация от посещение в Момин сбор бе посочено, че там се заселват млади семейства и се раждат деца. Това е особено важно за място, чиято стара училищна сграда отдавна вече не се използва за обучение.
Историята започва хилядолетия преди Кестамбол
Ако се гледат само днешните къщи, трудно може да се предположи колко назад стига историята на района. Книга, посветена изцяло на Момин сбор и създадена от Вихрен Мутафов, Цанка Дикова и Иван Бораджиев, проследява обитаването на местността още от късния неолит. Авторите събират архивни сведения, родословия, спомени и повече от 750 фотографии, а работата им отнема около две години.
Следите продължават и през тракийската епоха. В местността „Отлака“ са описани групи могили и наблюдателен пункт, а друга наблюдателна позиция е имало на Големия баир. Официалната страница на общината също посочва две тракийски могили в местността „Тракиевото“.
Римляните също оставят следа. По данните, събрани в местната история, районът попада в територията, свързана с Никополис ад Иструм. Регистрирани са останки от римско селище в местността Кърлъери, а през землището е преминавал стар римски път. Общината също отбелязва наличието на древен път, използван по направление към Велико Търново.
Това е една от малко известните страни на Момин сбор. Селото не е археологически парк и край могилите няма голям посетителски център, но земята около него пази пластове от няколко исторически епохи.
Кестамбол става българско село след Освобождението
Съвременното селище дълго време носи името Кестамбол. До Освобождението населението му е турско, а след Руско-турската война картината се променя. Турските жители се изселват, а на тяхно място идват български семейства от околните селища и Предбалкана.
Община Велико Търново посочва първоначално 24 семейства от Беляковец, Леденик, Самоводене, Пушево, Керека, Длъгня и други села. Местното историческо изследване допълва, че най-голямата група идва от Керека, а сред старите фамилии особено място заема родът Бораджиеви. Запазени са и нотариални документи, показващи как новите жители са купували имоти след Освобождението.
Само десетина години по-късно започва изграждането на един от основните символи на селото. През 1887 г. старата джамия е съборена, а през 1888 г. на мястото й е построена православната църква „Св. пророк Илия“. Според общинската история от старата постройка е запазен тракийски релеф с мъжка и женска фигура.
През Балканската, Първата световна и заключителната фаза на Втората световна война Момин сбор губи общо 17 свои жители. Днес имената на загиналите се пазят на паметник и възпоменателна плоча. След 1944 г. старото име Кестамбол е заменено със сегашното - Момин сбор.
Междувременно хората сами изграждат голяма част от необходимото за селото. Доброволен труд и местни средства стоят зад обществени сгради и подобрения, а през 1939 г. Момин сбор е електрифициран.
Старото училище днес е сърцето на Момин сбор
Една сграда особено добре показва как селото е успяло да запази живота вътре в себе си. Някога в нея е имало училище. То е закрито през 1960 г. заради липсата на достатъчно деца, но сградата не остава празна. Днес тук са читалището, библиотеката и пенсионерският клуб.
Името на читалището е „Просвета-1922“. Тази година се потвърждава от решения на Великотърновския общински съвет и от актуални общински публикации, въпреки че в по-стар информационен текст на общината се среща и годината 1926. Историята на селото също посочва, че през 2012 г. е отбелязана 90-годишнината на културната институция.
Читалището продължава да бъде място за празници, срещи и самодейност. През април 2025 г. именно в Момин сбор се проведе 33-ият песенен празник „Цветница“, събрал на сцената 15 състава и близо 200 певци и музиканти от пенсионерските клубове в община Велико Търново. Домакин беше местният клуб „Втора младост“ с председател Пенка Белчева.
Пенсионерският клуб официално е разкрит с решение на Общинския съвет, а помещението му е част от сградата на старото училище. В него има и етнографска сбирка, която пази предмети и спомени от местния бит.
Селото има и свой календар. Празникът му е на Илинден - 2 август, а на местни и общински събития се представят традиционни ястия. Сред тях общинската страница специално отбелязва „бял мъж“ - старо ястие от прясно сирене, характерно за българската традиционна кухня.
В Момин сбор и около него
Момин сбор не е място, където пристигате с билет и карта на десет туристически обекта. По-скоро е село, което се разглежда пеша и бавно.
В центъра може да се види храмът „Св. пророк Илия“ от 1888 г., сградата на старото училище с читалището и етнографската сбирка, както и паметникът на загиналите във войните. В селото са запазени две стари чешми - „Голямата чешма“ и „Гаргата“, а близо до центъра се намира и общественият кладенец „Бораджийския“, възстановен с покрив и кофа за вода.
На север от селото има микроязовир и карстови води. Общината свързва водната система на района с тази около Хотнишкия водопад. Самият водопад е край село Хотница, на около 15 км от Велико Търново, висок е приблизително 30 метра и до него има изградена екопътека с мостчета и дървени стълби. Така Момин сбор лесно може да бъде включен в по-голяма разходка из района.
Голямото предимство обаче остава Велико Търново. За човек, който идва от друг край на България, комбинацията е удобна - Царевец, Трапезица и музеите на старата столица през деня, а само на десетина километра от тях е малко село с тракийски могили, римски следи и история, която рядко попада в туристическите справочници.
Накъде гледа селото днес
Най-интересният въпрос за Момин сбор днес не е само какво е било, а дали близостта до Велико Търново може да му помогне да избегне съдбата на много обезлюдени български села.
Има около 150 жители, макар данните за постоянен и настоящ адрес да се различават през отделните години. Местна публикация от 2022 г. например цитира кметския наместник с 96 души по постоянен и около 170 по настоящ адрес. Това показва и нещо характерно за селата около големите градове - част от хората реално живеят там, без непременно постоянният им адрес да е в селото.
Има и нови къщи, ремонтирани имоти и семейства, които избират Момин сбор именно заради близостта до Велико Търново. Това не превръща Момин сбор изведнъж в предградие. Земеделието продължава да бъде важна част от района, селото запазва малкия си мащаб, а читалището и пенсионерският клуб остават центрове на общността. Но десетте километра до Велико Търново променят възможностите.
