Нови разкрития в манастира на цар Иван Александър направиха великотърновските археолози проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев
Те съобщиха пред журналисти за нови находки в локализирания от тях средновековен манастирски комплекс на цар Иван Александър край Самоводене, по който започнаха проучвания миналата година.
Той се намира в местността Шушманец край селото, в подножието на днешния манастир "Св. Троица". В района през епохата на Второто българско царство се е простирала Търновската Света гора с множество църкви и манастири.
През тази година усилията са били насочени към пълно разкриване на църквата и прилежащите терени, с цел окончателно изясняване на датировката и спецификата в изграждането на главния храм, построен с ктиторството и личното участие на цар Иван Александър, както сочат историческите извори. Придобихме данни за архитектурното решение на църквата, разказа проф. Вачев.
Тя по своите архитектурни дадености и декоративно решение се родее с най-блестящите паметници от Второто българско царство или по-точно от 14-ти век. Аналогиите са няколко от най-представителните църкви в Търново - патриаршеския комплекс, дворцовата църква, както и църквите в Несебър. Храмът е с дължина 10 метра и ширина 6 метра. Той е със сложна, засводена конструкция и не е притежавал купол, но е бил красиво украсен отвън и отвътре.
Сравнително малко се знае за начина на осветление на църквите в Средновековието, обясни археологът. Обикновено те имат тесни прозорци, но тук източно от олтарната част са намерени интересни фрагменти от витраж. Те са малки, но показват, че витражът е бил многоцветен, разположен от изток, слънцето е падало и светлината е образувала красиви цветни картини по пода на храма.
Всичко това е било в унисон с декоративното решение на църквата. Многобройните архитектурни детайли сочат, че външно тя е била украсена с псевдоконструктивни ниши, над които има керамо-пластична украса. На базата на броя на керамо-пластичните елементи, открити от северната и от южната страна, е установено, че е имало три реда декоративни фризове над арките, на тях керамични елементи, познати и от една византийска църква в Солун. Тук е работил много добър архитект, който градейки царска църква, е могъл да си позволи най-доброто, което имаме, коментира проф. Вачев.
Настоящите проучвания показват, че църквата е имала много по-сложна архитектурна композиция от първоначално предполагаемата. На нейната западна стена е разкрит частично запазения й вход, което показва, че тя е имала предверие, характерно за манастирските църкви.
Екипът археолози е убеден, че там се намира и гробът на българския светец Роман Търновски, за когото се знае, че е бил игумен на манастира, след като свети Теодосий Търновски заминава за Константинопол.
Както е описано в житието, писано от вселенския патриарх "и монасите го погребаха с почести", каза проф. Вачев. Преддверието на една такава църква е задължително за извършването на монашеските ритуали, а също така там се погребват духовните лица, добави той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
