Корените на нашата държава са в днешна Украйна, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ историкът проф. Пламен Павлов
Един от най-добрите български историци проф. Пламен Павлов бе гост в Епизод 13 на подкаста на "Стандарт". Главният редактор Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за съкровището на Кубрат, пантеона на българските владетели и националната памет. Епизод 13 от подкаста "Чудесата на България" може да бъде гледан в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и в You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 13 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
Проф. Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, област Русе в семейство на учители. Завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV - XV век във Великотърновския университет. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния и др.
Член на редколегиите и редактор на редица научни издания.
Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, "Евроком", СКАТ и др.
В периода 1998 - 2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина.
Инициатор е за създаването на наградата "Света Злата Мъгленска" за българка на годината от общностите в чужбина .
В периода 2014 - 2018 г. е член на Българска академия на науките и изкуствата.
През 2018 г. е избран за председател на Фондация "Васил Левски".
- Политическият елит си позволи да забрави 170 години от рождението на Стефан Стамболов
- Севастийските мъченици са елитен отряд - нещо като барети или тюлени
- Църквата "Свети 40 мъченици" във Велико Търново олицетворява историята ни
- Проф. Павлов, само преди броени дни чествахме деня на Светите четиридесет мъченици и храмовия празник на църквата, която е олицетворение на българската святост и държавност - "Свети Четиридесет мъченици" във Велико Търново, построена от цар Иван Асен II в чест на голямата му победа при Клокотница. Едва ли има друго място в България, което да е побрало толкова много история. През 2008 г. Вие и редица български учени и историци се обединявате около идеята църквата да се превърне в пантеон на българските царе. Какво не знаем за този храм?
- Предисторията е много по-стара. Самите севастийски мъченици са един елитен отряд - нещо като барети или тюлени, ако използваме съвременните понятия. Те са християни, екзекутирани. Първото свидетелство за сериозната почит към тях в българско царство е т. нар. "Темнишки надпис", открит на територията на Сърбия. Там са изброени имената на около 20-има от мъчениците. Това е кирилски надпис, най-вероятно от времето на цар Петър. Един от болярите на цар Самуил се казва Меритон. Той е най-младият от мъчениците, а пък техният командир е Кандит. Този култ свързва християнството с военната традиция и с победите. Не случайно Иван Асен II е победил Теодор Комнин с тяхната помощ при Клокотница.
- И това е връзката с кръщаването на църквата?
- Тя олицетворява нашата история, както нито един друг храм в България. И не само българската. Когато Иван Асен II я строи, слага и римски колони от близкия некропол, за да покаже колко древна е българската история.
Неговият чичо цар Калоян пише на папата: "Ние сме древна държава!".
Живеем в земя, пълна с римско наследство, което и до днес не показваме достатъчно добре на света. Като изключим Италия и Гърция, никъде другаде няма толкова римски градове, военни лагери и какво ли не.
- Да поговорим за идеята на проф. Божидар Димитров църквата да бъде пантеон на българските царе. Вие бяхте неин съратник от самото начало. Там са положени костите на Калоян. Носихте пръст от надгробните могили на хановете Кубрат и Аспарух, на цар Ивайло. Какво се случи?
- Костите на Калоян са открити при археологически разкопки от Въло Вълев през 70-те години на ХХ век. Камъчета или пръст, които са спомен за Цар Михаил III Шишман Асен, бяха донесени от Павел Чернев, Бог да го прости. Някой донесе от предполагания гроб на Цар Георги III от Ивановските скални църкви. Там има един запазен гроб с надпис "Цар Георги III", който сега се чете трудно, но някога професор Асен Василев го е видял. Аз и Константин Чакъров донесохме по-скоро шепа пръст или пясък от гроба и от тези ключови места свързани с Кубрат, с Ивайло, с Аспарух и други знакови личности, като идеята беше да се направи един своеобразен пантеон подобен на Сен Дюни във Франция и на много други.
- Защо не успяваме да съберем тленните останки? Питам ви дори за цар Фердинанд с всичките усилия, които правихме?
- И аз, и Божидар Димитров, както и много други колеги - проф. Петър Стоянович, проф. Милко Палангурски, както и много други имена, сме на мнение, че тленните останки на цар Фердинанд трябва да дойдат в България. Това е неговата последна воля. Може да имаме едни или други критики към него, но той има големи заслуги за нашата нация.
- Чуват ли ви политиците, дипломатите? Прави ли се нещо?
- Не съм забелязал да се прави нещо. Тук нашата политическа класа, ако я наречем с това доста свободно понятие, не дава добър пример, за разлика от някогашните политици, които държат много на историята. Виждам вашата книга за Васил Левски. Аз самият съм автор на две книги за него. Той цени изключително много историята на славната ни някога държава. Не искам да генерализирам, но за голяма част от политическия ни елит историята е нещо архаично и няма особено голямо значение. Политическият елит си позволи тази година да забрави, че стават 170 години от рождението на Стефан Стамболов. Колко личности има като него?
- Така е! И тъй като говорим за постъпките на политиците и българската държава няма как да не се върнем към онзи подарък, който премиерът понастоящем в оставка Николай Денков направи на украинския президент Володимир Зеленски, давайки му реплика от меча на Хан Кубрат. Как приемате този дар?
- За мен е много уместен подарък, тъй като корените на нашата държава са в земите на днешна Украйна. Това се отнася за така наречения Донецки хребет, където според мен и колегата Георги Атанасов може би е мястото, откъдето тръгва Аспарух, за да дойде на Дунав и да се роди съвременната българска държава.
- Какво не знаем за съкровището на Кубрат?
- Ще си позволя да започна с една моя емоционална и общественополезна история - общобългарския събор на могилата на Кубрат през 2001 г. Наскоро си позволих да припомня това събитие, тъй като за съжаление през времената на руската агресия там събори не се провеждат, а това беше една много хубава традиция, която се появи по време на събора Рожен, който организирахме заедно с президента Петър Стоянов през 2000 г. Тогава имаше много гости от Украйна.
На първия събор имаше над 700 българи от целия свят имаше хора от САЩ. В последния момент дойдоха няколко депутати, като най-представителната фигура беше г-н Лъчезар Тошев, депутат от СДС и човек с много сериозни интереси към историята. В моя импровизаторски стил занесох няколко камъка - от Плиска, от Велики Преслав, от Търново. Един от Охрид успях да осигуря и това направи голямо впечатление на украинските медии. Имаше идея там да се издигне малък параклис или нещо друго, тъй като Кубрат категорично е бил християнин.
Що се отнася до самото откритие на съкровището на Кубрат има спор дали там е неговият гроб или там са скрити неговите богатства.
- Припомнете моля историята?
- През 1912 година до село Мала Перешчепина в Полтавска област две деца си играят и кракът на едното потъва в нещо, заклещва се. Започват да копаят и се оказва, че момчето се е заклещило в златен съд. Носят го вкъщи.
Майката на момчето му удря няколко шамара, защото решава, че е ограбило църква. Новината се разнася и започва зверско иманярство. Две седмици по-късно полицията идва и вероятно с типичните за това време методи на убеждение и физическо насилие са събрани откраднатите от иманярите неща - около 800 предмета, огромна колекция от златни съдове. Повечето предмети са апликации, по-дребни неща. Общо 25 килограма злато и 50 килограма сребро.
- Имаше една случка по времето на Хитлер, когато негов човек откраднал част от съкровището и го е занесъл в Германия...
- Не само по времето на Хитлер, но и на Сталин. Основната част от това съкровище отива в Ермитажа в Санкт Петербург. Отделни неща, като няколко монети са изпратени в Полтавския музей. В момента там има само една монета и някакви други дреболии. Другото е взето по времето на Сталин, за да се финансира Съветската атомна бомба.
- Правила ли опити България да си върне меча на Кубрат от Ермитажа?
- Мисля, че не са правени такива опити. Няма да има успех. Ние с покойния Рашо Рашев, мой много добър приятел, археолог, най-големият познавач на прабългарите, имахме идея да бъде събрано съкровище от Вознесенка, където според някои теории е погребан Аспарух. Днес това е в близост до украинския град Запорожие.
- Какво се случи?
- В тези военни времена това няма как да стане. Някои учени мислят, че това по-малко съкровище е пак от времето на Кубрат и със сигурност е българско. Има една теория на проф. Георги Атанасов, която и аз споделям, че в даде момент Кубрат се препозиционира. Това с Фанагория се оказва не съвсем правдоподобно. Така че може би центърът на Кубратова България е бил в днешната Запорожка област, но в даден момент го е преместил в района на Мала Перешчепина.
Има много да се работи. Но трябва да свърши тази ужасна война и да се направи една българо-украинска експедиция, тъй като реално погледнато като изключим тези иманярски набези около Мала Перешчепина, там редовни разкопки не са правени. Ако отворите книгата на Рашо Рашев, ще разберете, че наоколо гъмжи от подобни съкровища.
- Появиха се идеи на мястото на монумента на съветската армия в София да се сложи паметник на Кубрат. Вие имате свое предложение. Какво е то?
- Моята идея е там да се постави реплика на паметника Майка България, който е във Велико Търново. Не страдам от местен патриотизъм, нито търновски, нито русенски. Но мисля, че това място е любимо на много майки с деца, а самият постамент на днешния паметник е по модела на паметника на връх Свети Никола или както го наричаме всички Шипка. Така че според мен там е много добре да има такъв паметник.
- Има ли някакво конкретно предложение за това - да се съберете историци и да го внесете?
- Не съм правил подобна инициатива, но съм запознал редица депутати и хора от Столичния общински съвет. Имам и още една идея. Тя е много по-стара. Може би на 20 години. Там, където е бил манастирът на Свети Иван Рилски - в началото на улица "Пиротска", да има някакъв знак, че 200 години мощите на Св. Иван Рилски са там. Днес там няма никакъв знак.
- Разкажете за този манастир?
- Там са били поне двама византийски императори - Алексий Комнин и Емануил Комнин, унгарският крал Бела III и няколко български царе. В 1195 година Асен отнася мощите на Св. Иван Рилски в Търново, за да покаже, че държавата е възродена. Има много мощен и деен заряд в това. През 1469 те пък са отнесени в Рилския манастир. Евтимий - авторът на най-доброто житие на свети Иван Рилски, го нарича "Средецка слава". Периодично подновявам тази идея. С Ани Салич пускахме репортажи по bTV. Софийската община всъщност реши там да има такъв знак. Помните ли, когато д-р Милен Брабевски финансира паметника на Самуил - имаше страшна кампания. Сега можем да имаме едни или други резерви към паметника на Цар Самуил, но той беше направен с национален конкурс и това е единственият паметник на български владетел. Ако се върнем към злощастния паметник на съветския окупатор в градината. Аз съм против разрушаването на паметници. Според мен трябва да се изгради един много голям исторически парк в района на Кремиковци и там да бъдат събрани паметникът на съветската армия, Альоша и др.
- Имате много идеи. Една от тях е свързана с националния празник. Предлагате 24 май вместо 3 март.
- 3 март създава много големи негативни емоции...
- 24 март ли трябва да бъде националният празник или по-скоро "Глас народен - глас Божий!". Социологическо проучване показа, че повече от 60% от българите искат 3 март да бъде националният празник на България.
- Винаги съм защитавал 3 март, включително и във вестник "Стандарт". Това е много важна дата. Има крайни мнения, че това е предварителен договор и това е така, но за нашата нация, за нашите прадядовци и дядовци това беше идеята за целокупна България. Те гинеха по бойните полета за тази идея. Така че 3 март или 18 февруари по стар стил трябва да остане като много важен ден.
Но предимствата на 24 май са, че той не е само ден на просветата и културата, както казва академик Николай Денков. Той е национален ден много преди това. В 1813 един арменски пътешественик попада в Шумен как българите празнуват деня на Кирил и Методий като национален ден. Когато Найден Геров и Йоаким Груев правят в Пловдив този ден наистина национален, те влагат не само идеята за Светите братя, но и символ на България. Да припомним ли Ботев с неговата огнена реч в Калофер през 1867, където той говори не по-малко за Кирил и Методий, отколкото за нуждата за свобода. Така че днес имаме 2 национални празника и 2 химна. Другият е "Върви народе възродени". Не мисля, че мога да приема позицията на кръгове около президента, че ние сме нихилисти. Ние сме патриоти и го доказваме неведнъж и не е въпросът как се самоопределяме. Какво излиза? Че който е за 24 май не подкрепя 3 март? Тези дати са от новата история. А ние сме държава, ако броим Кубрат, от 632 година, но и Кубрат е поредния владетел на старата България, той не е първият владетел. Имаме хилядолетна история, а излиза, че виждаме само последните 150 години.
- Наближава годишнината от Априлското въстание. Вие твърдите, че и тази дата е сгрешена. Трябва да честваме на 20 април по стар стил.
- За съжаление, това с писателката Галина Златарова и с Фондация "Васил Левски" сме го предлагали много пъти, но дори местните власти са свикнали го отбелязват на 1 или 2 май. Това е нелепо. Тук вървим по модела на Октомврийската революция, която се отбелязва от болшевиките през ноември. Навремето академик Илчо Димитров, вечна му памет се опита да премести Съединението на 18 септември, но Пловдив не позволи. Някакви подобни опити имаше спрямо Търново, защото Съединението е на 5 октомври по нов стил, но 22 септември си остана.
Много колеги включително и проф. Пламен Митев, който е бил Ваш гост, държим на стария стил, тъй като той е реалният.
- Има още една сгрешена дата. Денят на Ботев не трябва да е на 2 юни, а на 1.
- Първи юни е 20 май. Тук наистина държавата трябва да каже тежката си дума. Трябва да се сложи някакъв ред, защото това обърква хората.
- Може би вие, историците, трябва да сложите ред.
- Аз призовавам нашата гилдия да бъдем по- активни. Нашето общество винаги е имало потребност към история.
- Говорихме за Христо Ботев. Много голям спор се разрази, много се обидихте на всички историци, които обясняват, че Ботев е застрелян от свои. Но те се позоваха на записки на Никола Обретенов.
- Те ги четат, като Дявола Евангелието. Това не са колеги историци, а любители, въпреки че аз имам много добро отношение към любителите.
- Вие как го прочетохте?
- Никола Обретенов не е най-блестящият стилист. Той описва как идва изстрелът и те бягат. Всички казват, че той лъже. Защо да лъже, тъй като има и други свидетелства, че е така.
Мисля, че Николай Иванов любител, който е много сериозен писател показва, как и костите на Ботев са спасени от един овчар. Това е крайно време да се прочете наново. Има един невероятен консерватизъм. Специално затова, че черкезите го убиват.
- Бяхте дали едно странно наименование на този черкез, който според вас - нишанджия
- Да, нишанджия, снайперист, казано на съвременен език. Тогава е нямало оптически прибори. Точен стрелец, какъвто е бил Хаджи Димитър. Между другото много добър стрелец е бил Левски. Това го казва Панайот Хитов, който не обича да дава положителни оценки за другите.
- Ние сме третата съкровищница в Европа и въпреки това не успяваме да превърнем културно-историческото си наследство в източник за развитие на туризма, на регионите, на икономиката на държавата. Ето, ние имаме кауза - Бранд България, модерният разказ за успехите на България. Какъв според Вас трябва да е наративът за България?
- Това е прекрасна инициатива. Поздравявам ви, че вече участвате в международен план. Нека не забравяме, че най-древното човешко присъствие е открито в пещерата "Козарника". Сега обаче ако отидем там, какво ще видим? Едно голямо нищо.
Имаме невероятни неща, но не можем да ги популяризираме.
- Има ли символ, който може да ни обединява нас, българите, и кой е този символ? Дали това е азбуката, розетата на Плиска?
- Ние сме припознали Мадарския конник и сме много прави. Освен, че в Европа няма такова нещо, то носи страхотно послание, първо на древните българи. Най-вероятно това е портрет на Тервел, победителят над Арабския халифат и един от най-образованите хора в тогавашна Европа. Има и версии, че това е въобще олицетворение на владетел.
- Да не говорим за тракийски владетел...
- Той не е тракийски конник, защото и такава версия има. Не е и богът Митра, защото има стремена, седлото му е каквото използват прабългарите и убива лъв. Аз понеже на тема екология съм зелен талибан, ако мога така да се самоиронизирам, лъвът тогава го има в нашата природа. Колкото и да не ни се вярва. Някои учени смятат, че до тт век, в нашата природа е имало лъвове.
Последното съобщение за лъв е от Хт век в житието на Прохор Пшински. Не случайно има немейски лъв долу в Пелопонес.
Този неизвестен скулптор, който прави този прекрасен релеф на Мадарските скали, го е виждал от натура. Това е царски лов. Царят ловува.
- Обичате да казвате, че сте балканджия, нищо, че сте родом от Русе, а в същото време работите толкова дълго във Велико Търново.
- Аз съм от село Пейчиново, Русенско, макар че съм роден в град Бяла. Майка ми е оттам, баща ми е бил там учител.
- Какво Ви носи това, че сте балканджия?Балканджиите са други хора - сурови, думата им на две не става...
- Хората в България навсякъде са прекрасни, независимо дали са балканджии, дали са от полето, дали са шопи, турлаци, македонци. Ние не познаваме достатъчно добре тази пъстра мозайка, която сме. А в крайна сметка всички сме българи. И всички носим мартеница. Тя е от тези символи, за които питате.
Каквото и да претендират румънците, че бил техен знак, знаем, че на практика мартеницата очертава територията на първото българско царство. И на второто, разбира се - очертава средновековна България. Аналозите са в Пакистан, в Индия, но там това е летен обичай. Това е много древен индо-европейски обичай. Носела се е мартеницата навремето и в България от жените и от децата. Мъжете я носят в джоба. Това е защитен обичай. Не е магия, защото имаше по едно време в нашите църковни среди и такова мнение.
Ние дадохме този обичай на целия свят. Не знам румънците по света дали раздават на всички мартеници, но нашите българи в чужбина направиха мартеницата световен знак на нашата нация.
- Започнахме с Асеневци, да завършим пак с тях. Ако превъртим лентата на историята, няма как да не кажем, че първите трима - и Петър, и Асен, и Калоян успяха в рамките на 25-30 години да превърнат България от една да кажем бедна провинция на Византия...
- Забравена най-вече от света...
- в една велика европейска държава с политическа и с културна мощ.
- С Вас мислим в една директория и това изключително много ме радва. Аз бях казал пред един президент, че ние хленчим - това не може, онова не може. А ние от затънтена византийска провинция се превърнахме във велика сила само за четвърт век.
- Въпросът е имаме ли и сега тази сила?Оптимист ли сте за България?
- Би следвало да я имаме. Би следвало да я намерим, ако я нямаме. Като поклонник на Иван Хаджийски, изповядвам оптимистична теория за нашия народ, независимо, че иначе съм скептичен човек. Мисля, че нашето общество ще намери тези сили. Аз не съм чисто кабинетен учен. Много държа да бъда популяризатор на историята, да живея в реалния свят, за разлика от много мои колеги, кабинетни учени, без нищо лошо да искам да кажа за тях. Има невероятни сили в нашето общество. Те просто в един момент трябва да бъдат впрегнати в полза и то ще стане. Вижте какво става на 22 септември във Велико Търново - няма къде да паркира човек. Има хора от цяла България. Вижте какво става на 3 март на Шипка, на Панорамата в Плевен и на много други места.
- Да завършим така с оптимизъм. Най-доброто предстои. Благодаря Ви за участието.
- Едно от нещата, които на шега казвам е: да се пукат душманите, както се пее в песента. Както е казал Левски: Дела трябват, а не думи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
